България затвърждава позицията си на основен производител на лавандулово, розово и някои други етерични масла в света, но бъдещето пред сектора не е безоблачно. Последните три години на ускорено увеличаване на площите вече носят отрезвяване. Известни признаци за пренасищане на пазара при някои масла се появиха още през 2017 г. и се задълбочиха допълнително през 2018 г. 
 
 
Цената на розовото масло се понижи с близо 40% за две години, на маслото от синя лайка – с над 30%, а пазарът на маточина буквално замря. Само за една година – 2017 г., производството на етерични масла, различни от лавандулово и розово, се е повишило над три пъти и надхвърля 12 хил. тона, по оценка на ИнтелиАгро на база данни на НСИ.
 
 
При маслодайната роза Кампания 2018 бе белязана от свръхпроизводство, ниски цени и напрежение в бранша. Цената на розовото масло ще продължава да бъде под натиск заради натрупаните количества и големия дял нови площи, които тепърва ще влязат в цветодаване. Очакваме тежестта да се разпредели между търговци и производители – първите - чрез понижение на маржовете, вторите - чрез ликвидиране на част от слабопродуктивните площи.
 
При лавандулата цената продължи да се повишава през последните две години. Докато пазарът расте (и е в десетки пъти по-голям, в сравнение с малотонажни масла като роза, лайка, равнец, маточина и пр.), реколтата остана далеч от потенциала си две последователни години (2017 и 2018 г.), заради неблагоприятни климатични условия, посочват анализаторите. 
 
 
Безогледното увеличаване на площите оттук насетне няма да води до по-висока доходност. Цената на лавандуловото масло вероятно ще се окаже под силен натиск още през 2019 г., особено ако природните условия са благоприятни.
 
Останалите масла, произвеждани на по-големи площи у нас – маточина, лайка, бял равнец, хелихризум нямат този потенциал на пазара, който да посрещне бързо увеличаващото се предлагане у нас. При част от тях липсва и необходимото качество, което се търси от клиентите.
 
 
От ИнтелиАгро съветват производителите да се концентрират върху технологията на отглеждане и преработка, качеството на произвежданите масла и дълготрайните отношения с преработватели и търговци, вместо да увеличават площите и да търсят нови култури.
 
Дестилационните мощности в страната като цяло са достатъчни, за да посрещнат нарасналото производство на етерично-маслени култури, но не могат да гарантират преработката на цялата суровина при екстремни условия (скъсяване жътвената кампания). 
Друг фактор, който трябва да се има предвид е задължението на преработвателите на масла над 1 тон да бъдат регистрирани по REACH (Регламент № 1907/2006 за регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химични вещества). Към средата на септември, 2018 г. една трета от дестилериите в страната имат действаща регистрация, посочват експертите. 
 
 
Ролята на държавата в сектора до момента е противоречива. От 2014 г. насам производството и преработката на етерично-маслени култури са приоритетни по линия на ПРСР. Това спомогна за нездравословното разрастване на сектора при липсата на съответен контрол върху качеството на инвестиционните намерения и някои фази по веригата на доставки. 
 
Решението на правителството да изплати помощи de minimis на розопроизводителите даде лош сигнал на бранша, че недалновидните инвестиции ще бъдат защитавани и занапред. На този фон, саморегулацията в сектора изглежда единствено възможно решение.