Какво тревожи биопроизводителите в момента?

В правилата за биологичното производство у нас и в Европейския съюз настъпват поредица ключови промени. 

 

Топи ли се интересът към българските биопродукти?

 

„Това е добре: означава, че някой е загрижен и нещо се прави за сектора“, коментира пред Фермер.БГ управителят на Фондацията за биологично земеделие Биоселена д-р Стоилко Апостолов.

 

Тези дни - на 11 ноември, влезе в сила новата Наредба № 5 от 3 септември 2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица. 

 

Промените в сектора сега са по две направления. Едното е по Наредбата, а другото е във връзка с подготвените изменения на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Следващата ключова промяна за фермерите в сектора ще настъпи с влизането в сила новия европейски Регламент за биологичното производство от 1 януари 2021 г.

 

Добро е решението в проекта на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) да увеличи с четирима специалисти броя на служителите в дирекция „Растениевъдство и биологично производство“ и така те ще станат 22-ма. През последните пет години секторът отбелязва динамично развитие. Броят на бипроизводителите, преработвателите и търговците се увеличава от 4092 на 6822 оператори, а на сертифициращите организации – от 12 на 17. Но на фона на оживлението има и намерения, които тревожат бранша.

 

 

„Те касаят главно глобите и другите наказателни мерки, свързани най-вече с остатъци от забранени вещества в биопродуктите. Има такова мнение в МЗХГ, че биопродуктите трябва да съдържат 0% такива вещества. Това на практика не е възможно. Ние живеем в един свят, в който дори производителят да не използва никакви препарати за растителна защита, а все пак в биопроизводството има такива разрешени, остатъчни вещества може да се появят. В самия въздух се намират продукти за растителна защита“, обясни д-р Стоилко Апостолов.

 

Наскоро той се е запознал с резултатите от чуждестранно изследване, при което хербицидът глифозат е открит в урината на хора, които живеят в града и не са стъпвали на село. 

 

„Така че стерилна обстановка, абсолютно чиста, няма как да постигнем. Тази игра със забранени вещества в биопродуктите, е малко опасна“, коментира управителят на Биоселена.

 

 

Всяка държава членка ще трябва да реши за своите фермери в биологичното направление ключов въпрос: каква търпимост ще има към остатъчните вещества и дали да въвежда изисквания за пределно допустими концентрации на забранени химически съединения. Голяма държава с мощно биологично земеделие, като Франция, например, смята да прояви толерантност към остатъчните химикали.

 

„Нашето министерство като че ли отива в групата страни, които ще правят изследвания за такива неразрешени съставки в биохраните. Това е малко притеснително, представлява потенциален риск за всички български производители“, каза д-р Апостолов. 

 

Новият регламент предвижда, че ако държава членка реши да не прилага такива остатъчни количества и да не ги търси, другите държави членки, които прилагат тази норма, нямат право да санкционират производители от държави, които не прилагат нормата. 

 

„В случая може да се окажем в сложна ситуация. Продукти, внос от друга страна-членка, които имат такива остатъчни количества забранени вещества, нашата държава няма да ги санкционира, а в същото време ще се налагат репресивни мерки спрямо българските производители. Според мене това самоубийствено“, обясни Стоилко Апостолов.

 

Глобата, която се предлага за операторите – производители и търговци на биопродукти, които не отговарят на изискванията, е значителна – 4000 лева, а за контролиращата фирма е в двоен размер.

 

 

„Сертифициращата фирма не е полицай. Има държавни агенции, включително с разследващи функции. Контролиращото лице – това са хора експерти, които отиват да проверят на място фермата. Физическа проверка се прави веднъж годишно. Ако тя е днес, а замърсяването стане на следващия ден, каква е логиката тази сертифицираща фирма да получи глоба? И на европейско ниво практиката е такава, че се прави разследване“, поясни управителят на Биоселена.