Количеството земя, използвана за селскостопански цели в ЕС, ще продължи да спада до 2030 г. Това е така в резултат на нарастващата урбанизация в Европа.Въпреки това спадът няма да спре увеличението в производството на някои култури през същия период, сочи доклад на Съюза. 
 
 
В доклада се отбелязва още, че използваната земеделска площ в ЕС намалява през последните няколко години и това ще продължи и до 2030 г. Размерът на използваната за земеделски цели земя ще падне на 172 милиона хектара, в съпоставка със сегашното си ниво от 176 милиона хектара. Освен тва ще се намали и на нивото на обработваемата земя в ЕС - от 106,5 милиона хектара през 2017 г. на 104 милиона хектара през 2030 г. Според доклада това се дължи на нарастващата урбанизация в Европа.
 
 
Ръст на зърнопроизводството
Очаква се производството на зърнени култури в ЕС да продължи да расте от 301 млн. тона през 2017 г. до 341 млн. тона през 2030 г. Това подем ще се дължи най-вече на търсенето на фуражи. Интересът и търсенето на зърнени култури в ЕС се очаква да нарасне с 10% до 2030 г. 
 
Що се отнася до крайните пазари, най-големият дял от зърнените култури в ЕС, все още се заема от пазара на фуражите. Очакванията са този дял да се увеличи допълнително, заради прогнозираното също така увеличение на производството на мляко и месо в Съюза. Цените обаче се очаква да останат ниски и до 2030 г.
 
 
Докладът  прогнозира и добри резултати за европейските зърнени култури на експортните пазари. Според експертите продажбите вероятно ще се повишат с 35%, в сравнение със средните стойности за последните пет години - от 38 млн. тона през 2017 г. до 52,8 млн. тона през 2030 г. Цените на зърнените култури в ЕС обаче се очаква да останат ниски за следващите няколко години.
 
 
Протеитеновите култури пак на мода
Търсенето на протеинови култури се възобнови, като рекордно производство бе отбелязано през 2017/18. Това се дължеше най-вече на благоприятните политики на ЕС и силното търсене от сектор „Животновъдство“. Потребителското търсене на протеиновите продукти ще продължава да расте, според експертите от ЕС. Въпреки това те очакват и забвен темп на увеличението на земите с протеинови култури, най-вече заради по-ниските цени на фуражите и по-високите производствени разходи.
 
 
Маслодайните култури, засегнати от спада на биогоривата
Значителен дял от маслодайните култури (по-специално рапицата), отглеждани в ЕС, се използва на пазара на биогоривата. Очакванията на експертите са по-слабото търсене на растителни масла в сектора на биогоривата да повлияе и на общия пазар. 
 
Сегашният двигател на биогоривата в ЕС е тяхното използване в автомобилния транспорт, а докладът на ЕС предвижда намаляване на използването на биогорива, в съответствие с редуциране на употребата както на бензин, така и на дизел като транспортни горива. Поради това продажбите на биогорива се очаква да спаднат от 15,1 млн. тона през 2017 г. до 13,5 млн. тона през 2030 г., на свой ред тласък на производството на биогорива от 14,3 млн. тона през 2017 г. до 13,1 млн. тона през 2030 г. след години на относителна стабилност. В резултат на това производството на рапица вероятно ще спадне от 22,3 млн. тона през 2017 г. на 20,7 млн. тона през 2030 г.
 
 
Това обаче не е единствената промяна, която вероятно ще засегне производството на рапица в ЕС. Докладът също предвижда промяната в интереса на земеделците и преминаване от рапица към соя. Производството на соя в ЕС се очаква да нарасне от 2.7 млн. тона през 2017 г. до 3 млн. тона през 2030 г. Това увеличение обаче не се очаква да бъде достатъчно, за да се увеличи общият пазар на маслодайни семена до 2030 г., поради значителното намаляване на производството на рапица.