Колко струват черешите?*

Коментар на Николай Вълканов от ИнтелиАгро по повод протестите на черешопроизводителите от изминалата седмица

08.06.2018 | Коментари: 3 | 15688 прочитания
Автор: Фермер.БГ
„Земеделски производители и собственици на черешови масиви се събраха […], за да изразят недоволството си от ниските изкупни цени.“ (2015 г.)
„Търговците и преработвателите на череши до един са смъкнали цената и не дават повече от 60 стотинки за килограм.“ (2009 г.)
 
Подобни информации циркулират през няколко години в медиите и трайно насаждат в главите на хората картина, която ако някой художник нарисува, вероятно би кръстил „Спекуланти съдират по три кожи от отрудения земеделец“. Така започва коментар на Николай Вълканов от ИнтелиАгро по повод тазседмичните вълнения около цената на черешите, който Фермер.БГ публикува без редакторска намеса. 
 
И докато някои черешопроизводители намериха смисъл в протеста и тази година, то други, с които разговаряхме, реагираха по следния начин:
„Срещу какво да протестирам?“ и „От кого да искам какво? От пазара да си коригира цените ли?“
А земеделец от Шумен обобщи ситуацията по следния начин: „Всяка година правим едно и също нещо и очакваме различен резултат. Това не граничи ли с лудост?“ Какво има предвид?
 
Производството на череши
Площите с череши в България растат през последните години и вероятно ще надхвърлят 120 000 декара през 2018 г. Само за периода 2014-2017 г. реколтираните площи са се увеличили с над 40%, по данни на Агростатистика, и с изключение на слабата заради неблагоприятни климатични явления 2016 г., страната е произвела около 50 000 тона череши на година. Производственият капацитет продължава да нараства, като по оценки на ИнтелиАгро през настоящата година в плододаване са влезли нови над 8000 дка (или по консервативни оценки над 4 хил. тона продукция).
 
От произведената продукция обикновено между 60-65% (25-30 хил. тона) отиват за преработка – най-вече пулп, който се изнася и който впоследствие се превръща в коктейлни череши, но също за бонбони и др. Ако се вярва на данните на НСИ, то средно едно домакинство в страната консумира по около 2,2 кг. череши на година (което включва покупките както от търговската мрежа, така и нерегистрираните покупки, напр. директно от производител на пътя). Това означава, че пазарът на прясна консумация у нас едва достига 7 000 тона. Официално регистрираният износ от страната през последните години се движи между 1000 и 3000 тона. Очевидно е, че при растящото производство фермерите би трябвало да изнасят все по-големи количества навън, тъй като вътрешния пазар не може да ги поеме. Това, обаче, не се случва.
 
Кълбото се разплита
Не всяка череша може да отиде за прясна консумация, за преработка или за износ. Всеки от тези три канала има своите специфики. Така например преработвателите търсят по-дребен плод, но това не означава непременно по-некачествен (размекнат, червив). Те не купуват едри череши, защото не им вършат работа. Родният пазар за прясна консумация предпочита т.нар. хрущялки (основно остарелите вече сортове „Ван“ и „Бинг“ с диаметър 25-28 мм., а също и български сортове).
 
 
За износ критериите нарастват. Водещ е размерът (30-34 мм.), цветът (тъмно червен, еднороден в партидата), което означава и по-нови и търсени навън сортове, както и заготовка (охлаждане, калибриране), евентуално опаковка, сертифициране на стопанствата по определени международни стандарти (абсолютен минимум е GlobalGap) – все изисквания, на които в България отговарят все още незначителен процент от стопанствата.
 
Коя череша колко струва
Трите канала на реализация съвсем естествено носят различен приход на килограм продукция. Черешата за преработка през годините се движи на цени между 0,60-1,10 лв./кг в зависимост от реколтата, за прясна консумация за вътрешния пазар между 1,50-2,50 лв./кг. и за износ от 2-5 лв./кг. И тази година, както и в предходни, масово в медийното пространство се спекулира, че черешите се изкупуват от производителите на цени от 60-80 стотинки за килограм и впоследствие се продават по 3-4 лева в големите градове. Това, обаче, просто не е вярно. Това е цената за преработка, докато за прясна консумация цената на производител и в момента се движи в диапазона 2-2,20-2,50 лева за кг.
 
Защо близо 2/3 от произведената продукция у нас отива за преработка след като цената там е най-ниска? Отговорът е - защото масовото качество е такова, че няма как да се реализира на друг пазар.
А е такова по ред причини, които сме коментирали многократно през годините – сортовата (остаряла и твърде разнородна за организиране на големи партиди) и възрастовата структура на част от насажденията, масово разпространените екстензивни технологии дори сред новите градини, липсата на достатъчно инвестиции в заготовка, нежеланието на производителите да се сдружават.
 
Губят ли производителите?
Не. При държавна помощ за зимните пръскания от порядъка на 25-27 лв./дка и субсидии на дка от над 200 лв. (обвързано подпомагане, плащане на площ, преразпределително плащане, зачимяване на междуредията, преотстъпен акциз за горивата, намален данък печалба), което в голяма степен покрива разходите по поддръжка на насажденията, на производителите остава да платят брането от 0,25-0,3 лв./кг. и разликата в продажната цена формира печалбата. От тук следва, че доходността на единица площ зависи от добивите, качеството и пазарната реализация – т.е. от начина, по който производителите се справят с бизнеса си.
 
Сбърка ли някъде държавата?
Ако държавата е трябвало да вземе конкретни мерки за развитие на черешопроизводството, те са свързани най-вече с условията за получаване на публична подкрепа (основно от европейските фондове за земеделие). Политиката на ЕС за субсидиране в сектора го направи атрактивен за всякакви случайни играчи, които влязоха в него без абсолютно никаква подготовка. Въпреки растящия брой модерни, интензивни черешови насаждения с капково напояване и защита против измръзвания и градушки, прави впечатление, че все още се създават много градини по морално остарели технологии, с посадъчен материал със съмнително качество, без да се прави сметка за новите пазарни изисквания.
 
Инвестициите в заготовка (охлаждане, калибриране, пакетиране) значително изостават от ръста на новите насаждения. Сортовия състав е толкова шарен, че е много трудно да се направи групаж от голяма по обем, еднородна продукция. Нежеланието на фермерите да си сътрудничат в планирането и предлагането на продукция на пазара, както и в преговорите с потенциални търговски партньори, също оказва огромно влияние, а изкуствените мерки за стимулиране на групите на производители от страна на МЗХГ няма да промени този факт.
 
ИнтелиАгро са спирали неведнъж вниманието върху нуждата европейското финансиране да се насочва именно в посока стимулиране решаването на тези проблеми. Инвестиционни намерения да се подкрепят там, където условията са подходящи, да са обвързани с интензивни системи за производство, с нужното напояване и защита на насажденията, с ограничен, но елитен сортов състав и едва след като се създаде суровинната база да се дава приоритет на инвестициите в заготовка и маркетинг. 
 
*Заглавието е на редакцията 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Коментирай

Моля, въведете Вашето име!
Моля, въведете вашият коментар!
Моля, потвърдете, че не сте робот!

Редакцията на Фермер.БГ не носи отговорност за коментарите и призвовава потребителите да спазват Условията за ползване на сайта

Коментари

  • PI
    08.06.2018, 23:30
    Относно субсидиите Обвързано подпомагане се получава само ако си реализирал продукцията и то точно определени килограми на декър и неса над 200лв ,а са 180лв. за зимните пръскания от порядъка на 25-27 лв./дка и субсидии на дка ЕДВА 10% ОТ пройзводителите ползват тази субсидия Задаите си въпроса ЗАЩО Е ТАКА. плащане на площ, преразпределително плащане ОСАВАМ БЕЗ КОМЕНТАР. зачимяване на междуредията, това не е субсидия ,а е проект ангажимент които се поема от бенефициента и съвсем малко зс са се възползвали от него поради ограничения период за прием.преотстъпен акциз за горивата, това е за зърнари ние ползваме машини под наем и не можем да се възползваме от тези екстри. намален данък печалба да но пък за сметка на това ни облагате помощите който получаваме!
  • незнайко
    08.06.2018, 23:26
    С цифри мога да докажа,че статията на Интелиагро ,е невярна и манипулативна!Къде сте бе,г-н Вълканов,дайте си номера на телефона,колко много ,колеги ще ви се обадят,толкова ефтино да берете черешите!А бе, ей-ГЕРБАДЖИИСКИ ЦЪРВУЛ,КОЛКО ОТ НАС СА РЕГИСТРИРАТНИ, ПО ДДС?КОЛКО ОТ НАС,ПОДАВАТ ОПИСИ НА ФАКТУРИ ,ДА СИ ПОЛУЧАТ ,АКЦИЗА ОТ ГОРИВАТА.......?
  • от кюстендил
    08.06.2018, 21:40
    Днес 07.06.изкупната цена е 0.70лева,а на берачите се плаща по 0.40лева,къде е печалбата на производителите.
  • Таня Петрова
    08.06.2018, 20:52
    Дали бихте надникнали на безконтролния от БАБХ И НАП гигантски внос от Гърция? Дали ще се намери и любопитен журналист за депониране в градските сметища плодове и опаковки от същото направление? А дали вноса там би бил възможен? В другите, съседни нам държави има други стойности на субсидиите, договорирани от компетентни държавни служители, а не от ПРОЦЕНТНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ.
  • Държавата не си защитава родното производство
    08.06.2018, 16:33
    06fff 06.06.2018, 17:21 Пълна скръб всяка година. Не стига, че климатичните условия са ужасни и се налага, какви ли не пръскания да се правят с цел да си опазим продукцията, ами и търговците се подиграват с производителите и с техния труд и вложения. 0,70-0,80 стотинки за килограм е не смешна, а подигравателна цена. Себестойността на 1 килограм череши е далеч, по-голяма от 0,70 - 0,80 стотинки. 0,40 стотинки е само един от разходите - разход за бране, за килограм. Къде остават пръсканията, горивото, торовете и препаратите за защита, разходите за резитба, вода, косене???????? Да пазарна икономика и държавата няма да се намеси. Поне да помогне - другите държави имат протекционистична политика по отношение на родното си производство, НЕ И НАШАТА ДЪРЖАВА. Поне на национално ниво може да направи договорки за износ към трети страни!!!! А и в Гърция субсидиите им са доста по големи от тези в България. Нали и двете сме членове на Евросъюза???????

Последни новини