Екип от учени от Кеймбридж заяви, че високопроизводителните селскостопански системи не нанасят голяма вреда върху околната среда, както се смяташе по-рано. Те спомагат за запазване на природните места на обитание, пише farminguk.com.

Антон Величков: Увеличаването на площите с биомалини води до спада в добивите

Данните от изследването потвърждават, че високодоходното земеделие може да удовлетвори растящото търсене на храна без това да погубва околната среда. В същото време алтернативното земеделие, което за мнозина е по-екологично чисто, но има нужда от обработване на повече земя, фактически се характеризира с по-високи екоиздръжки на единица продукт, сравнено с интензивното земеделие, което използва по-малко земя.

Главното послание на учените от Кеймбридж е, че трябва да се стремим към максимални резултати от всяко парче обработваема земя, оставайки другите територии за обитаване от различни биологични видове.

Това е пряко свързано с интензивните методи в селското земеделие, които, както се смята, създават непропорционално ниво на замърсяване и водят до дефицит на вода и ускорена ерозия на почвата. Така ли стоят нещата в реалността? Учените казват – не.

В рамките на анализа те са изчислили влиянието на основните „външни фактори“ в агробизнеса (парникови газове, торове, използване на вода и т.н.) и са сравнили екоиздръжките за производство на определено количество хранителни продукти и огранично земеделие.

По показател заемана площ интензивното земеделие се оказало за предпочитане през органичното. Въпреки мнението на много хора, интензивното земеделие, които използва по-малко обработваема земя, може да произвежда по-малко замърсяващи вещества, да потребява по-малко вода и по-ефективно да се бори с почвената ерозия, тъй като изисква по-малко земя и по-ефикасен подход на работа.

Нашите резултати свидетелстват за това, че високопроизводителното селско стопанство може да се използва за удовлетворяване на растящото търсене на хранителни продукти, без това да провокира нарушаване на баланса в природата, казва авторът на изследването Андрю Балмфорд, професор от отдел Зоология към университета Кеймбридж.

Учените са анализирали данни от сто изследвания по четири глобални сектора от хранителната промишленост: азиатски ориз, европейска пшеница, латиноамериканско говеждо месо и европейски био млечни продукти.

Примерите за високодоходни стратегии в производството на месо включвали в себе си подобряване на пасищните системи и нови породи месодайни говеда, а за производството на ориз и пшеница – използване на съвременни торове и иновационни средства за растителна защита.



Резултатите от изследването показват, че много високопроизводителни системи са по-екологични, отколкото се смяташе досега. Те дори може да станат още по-ефективни в бъдеще.

Например екипът от учени е установил, че количеството парникови газове може да бъде намалено наполовина в животновъдството. Как? Ако собствениците засадят по пасищата дървета – по този начин ще осигурят на животните сянка в горещите летни дни.

В изследването са били взели предвид данни от производството на био мляко, произвеждано в Европа. Било установено, че за получаването на същото количество мляко, което произвеждат традиционните ферми, био стопанствата използват използват два пъти повече земя.

Млечните ферми трябва да „приветстват“ тези нови данни, казва съавторът на научната работа професор Фил Гарнсуорти от университета Нотингам.

Във всички млечни системи ние открихме, че по-високият добив на мляко на единица площ обикновено води до по-висока икономическа и био ефективност на производството, допълва той.

Органичните системи често се смятат за доста по-екологично чисти, отколкото традиционното земеделие, но в нашето изследване резултатите показват противоположно мнение. Използвайки повече земя за получаване на същото количество реколта, еко стопанствата в крайна сметка изискват по-високи екоиздръжки, казва друг съавтор на изследването, Дейвид Едуардс от университета Шефийлд.