Къщи за гости вдъхнаха живот на ферма в планината

Надявам се и след десет години да съм тук, във фермата, казва Петър Петров от село Съботковци

22.07.2018 | Коментари: 0 | 25364 прочитания
Автор: Весела Ванева, Фермер.БГ
Земеделието в балканските села е само за хора със силен характер. Местният хляб е черен в прекия смисъл на думата. Исторически брашното за хляба в Балкана не е много и е толкова ценно, че навремето не са го пресявали, а мелниците се наричали караджейки от турската дума кара – черен.
 
 
Пшениченото брашно смесвали с голямо количество царевично. Белият хляб – самунът, е бил предназначен главно за наслада, а не за засищане. Оттам идва и изразът: „Тоя е богат човек – яде симида без хляб.“ Другаде хората може и да не знаят какво значи това, но в габровските села са много наясно.
 
Районът на Габрово се обезлюдява, но на места селският туризъм вдъхва нов живот на планинските ферми. Къщите за гости набират популярност, а представата за домашното сирене, киселото мляко и доматите, откъснати направо от градината, са притегателна сила за българи и чужденци. Местният въздух е лечебен, а районът още от края на ХІХ век се смята за курортен.
 
 
Около къщите за гости и отглеждането на чисти храни се върти всекидневието на младият фермер Петър Петров от село Съботковци. За своите 26 години той е видял наистина много. Компетентен млад човек с отличен английски, той е бил в екипа на българския евродепутат Владимир Уручев. Петър е отговарял за връзките с обществеността. Кариерата му се развива стремително, заминава на стаж в Европейския парламент, работи в Брюксел и в Люксембург.
 
Но България му липсва, както и усещането за резултати, което трудно се добива от работа в кабинет. Участия в проекти го водят в САЩ, там превежда на младежки групи, а сърцето го тегли обратно към семейството му в Съботковци, където са най-важните хора в живота му – мама, татко, сестра, зет и племенникът Теодор, който е гордостта на селото със своята възраст от годинка и пет месеца.
 
„Живея тук, на фермата и в къщите за гости. Стопанството ми представлява стар двор от ТКЗС. Към момента имаме около 40 говеда. Горе-долу толкова овце порода Ил дьо Франс. Говедата са основно кафяво американско, млечно направление. Ще отворим една малка мандра, вече сме почти готови. Овцете бяха повече, но ги намалихме и се ориентирахме към други животни с цел да задоволим търсенето на къщите за гости. Така че имаме много пилета, патета, зайци, пъдпъдъци“, разказа Петър пред Фермер.БГ. 
 
Туристите в къщите за гости изключително ценят това, че се хранят с продукти, които са произведени на място в същото стопанство Боженски чифлик. В него има две оранжерии. Едната е близо да стопанския двор, а другата е до къщите за гости, като естествена атракция.
 
 
„Земята, която имаме, е около 360 декара и наемаме още толкова. Изцяло я използваме за пасища и е с електропастири. Нямаме никакво производство на фураж. Само косим и балираме“, допълва Петър.
 
Собственото производство не му стига за изхранването на животните. Налага се да купува сено, слама, силаж.
 
Работният ден на Петър започва най-късно в 7 часа сутринта. Доволен е, че не му се налага да става твърде рано, за да дои кравите. Тази задача е поел баща му Илия Петров. Той е главният специалист в семейството по животновъдните въпроси.
 
Петър така е разпределил работата си, че поне един ден от седмицата да може да отдели за административни задачи в града. Стопанството разчита на субсидии по различни мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), така че писането на проекти, подготовката на документи, кандидатстването и процесът по одобряването си искат своето.
 
Гостите също очакват лично отношение от своите домакини, защото това е селският туризъм, в него е важна душата на семейството, на местните хора, духът на мястото. 
 
Тези дни цялото внимание на семейството на Петър е насочено към пускането на малка мандра в стопанството. Младият фермер се е видял принуден да направи тази инвестиция, тъй като изкупните цени на млякото в Северна България са несправедливо по-ниски, отколкото в южната част на страната.
 
„Изкупните цени в момента се въртят около 50 ст. за литър краве мляко - с ДДС и с транспорт, но въпреки това цената е около 50 ст., което не е достатъчно. Имайте предвид, че ние сме първа категория ферма“, подчертава младият фермер.
 
Плановете на неговото семейство са цялото количество добито мляко да се преработва в собствената им мандра, като с времето има възможност производството да се разшири. Чифликът и в момента преработва част от млякото,  за да задоволява нуждите на къщите за гости. Произвежда масло, извара, два вида сирене и кашкавал, като има и вариант с подправки. Това са и продуктите, с които ще започне производството на мандричката. В плановете влиза също приготвянето на бутилирано пастьоризирано мляко и на производството на кисело мляко.
 
 
„В общи линии успявам да взема по доста мерки субсидии. Лошото е, че по ПРСР трудно се работи, понеже не сме селски регион. Габрово е областен град и е съвсем близо до нас. Така че по тази линия ние сме или „недопустими“, или губим точки, което доста ни затруднява. Водим се необлагодетелстван район, но не сме и планински. Това също е проблем. Реално ние сме над 500 метра надморско равнище. Началото на селото е на 490 метра, краят на селото е на 530 метра. Денивелацията е 40 метра. Няма 50 метра и затова не се водим планински район. Съседното село е в планински район, отсам – също, но ние не сме“, описва реалностите Петър.
 
Административните ограничения го поставят пред труден избор. От една страна фермата е в родното му село, там стопанисва и къщите за гости с легла за повече от 20 човека. 
 
„Не искам само заради това, че явно не искат да ни дадат субсидии и да ни помогнат за развитие в нашия район, аз да се измествам, само за да мога да взема пари“, обяснява Петър дилемата си да бъде ли фермер в Съботково, или да напусне обичаното родно място.
 
Плановете му за бъдещето са сериозни и чисти като природата наоколо. Първо – пускането на мандрата. След това – подготовка на жилище за посрещане на доброволци от чужбина. Това лято за първи път фермата на Петър ще посрещне доброволци по европейски проект - едно момче от Белгия, едно от Холандия и двойка момче и момиче от Китай. Доброволците от Азия са пожелали да се потрудят в Балкана цял месец.
 
 
Какъв ли ще бъде Петър след десет години?
 
„Много се надявам пак да съм тук във фермата, в къщите за гости. Да не съм се отчаял от реалността. Но това е така един доста ведър поглед върху нещата. Надявам се да се разшири стопанството. Имам проект за още един обор да се направи, евентуално да се разшири мандрата. Но това е в средносрочен план“, чертае перспективите младият човек.
 
Надява се, да не се е отчаял. Иска му се контролът от страна на държавата да бъде в подкрепа на добрите фермери, а разпределението на субсидиите да бъде справедливо.
 
„Смятам, че това да бъдеш фермер, е малко подценявана професия. Няма добро име и за младите някак не е опция да станат фермери“, отбелязва стопанинът.
 
Когато се връща от Европарламента в родното Съботково, той това е искал да покаже - има някакъв напредък в България, нещо хубаво се случва и не е толкова страшно млад човек да ходи с гумени ботуши. 
 
 
© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

 

Коментирай

Моля, въведете Вашето име!
Моля, въведете вашият коментар!
Моля, потвърдете, че не сте робот!

Редакцията на Фермер.БГ не носи отговорност за коментарите и призвовава потребителите да спазват Условията за ползване на сайта

Коментари

Все още няма коментари

Последни новини