Контролът върху биологичните храни и продукти у нас не защитава добре интересите на потребителите, обяви Сметната палата, като публикува одитен доклад за надзора на производството и търговията с биологична продукция.
 
 
Д-р Стоилко Апостолов, управител на Фондацията за биологично земеделие „Биоселена“, коментира пред Фермер.БГ резултатите от одита и следващите стъпки, които институциите биха могли да предприемат за укрепване на доверието на потребителите.
 
- Д-р Апостолов, какви са Вашите впечатления от публикувания одитен доклад на Сметната палата за контрола и надзора в сектора на биологичното производство?
 
- Одитният доклад е много добър, много обективен. Всичко, което експертите казват, е абсолютно вярно. Такава е ситуацията и всички, които работят в сектора я познават и я виждат. Важното сега е да има реакция от институциите.
 
Имаше и един одит на системата за биопроизводство през ноември 2015 г. от Европейската комисия. Констатациите и там бяха подобни. Сегашният доклад на Сметната палата е по-обективен, тъй като е изготвен са българи, те са по-запознати със ситуацията. Няма нещо, което да е изненадващо. Предполагам, че и моите колеги в Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) са съгласни с това, което е написано. 
 
- Бихте ли посочили по-конкретно проблемите и решенията, които са необходими?
 
- Едно от нещата е, че инспекторите от БАБХ сега не разполагат с технически средства. Когато отидат в магазина да проверяват един биопродукт, те не могат да влязат в интернет и да проверят дали този етикет и дали този продукт е от фирма, която е вписана в регистъра на МЗХГ. Полицаите вече имат таблети в колите си и могат директно да ви връчат фиш, който не сте си платили, докато инспекторите от БАБХ нямат такава възможност.  Това е едно от простите неща. Какъв контрол правиш с една папка и две химикалки?
 
Инспекторите дори не могат да проверят, дали този продукт, който има етикет „Био“, е от фирма, която е в списъка на биологичните производители в МЗХГ. А това е просто нещо. Като започнем от простите неща, стигаме до това, че няма административен капацитет, че не се правят проверки.
 
 
- Наистина ли няма административен капацитет в министерството?
 
- Ще ви дам прост пример. През 2004 г. имаше в министерството отдел „Биоземеделие“ с 4-ма служители, като тогава в страната работеха 200 сертифицирани биопроизводители. Сега отделът си съществува, пак са четирима човека, а има 7000 сертифицирани производители. Да не говорим, че никой от тях не е работил в този отдел повече от две години.
 
Биологичните производители вече не са някаква маргинална група. Те са вече 10% от всички земеделски стопани – 7000 ферми. Броят им вече не е пренебрежимо малък. Напротив, това е сериозен бизнес. Не бива да се подценяват тези доклади. Те са много конкретни и министерството може да даде отговор. Не струва твърде много да се вземат мерки.
 
- Вие няколко пъти поставяте и въпроса за прозрачността в регистрите на производителите и на сертифициращите организации.
 
- Тази тема също се разглежда на няколко места в доклада на Сметната палата. Съществуват два регистъра, попълват се с данни, но няма връзка между двата. Единият регистър е на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в който се качват парцелите. Това е Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Другият регистър е на МЗХГ, който е специално за биологичното производство. Има секция за производителите, за сертифициращи лица и т.н.
 
Връзката между двата е нещо дребно техническо, които би трябвало да се реши много бързо и да не дразни хората, защото при неточности има санкции за фермерите. Някой не вкарал една нива, спори се дали е била в преход или вече е с биологично производство. Някой вкарал информация, а друг не е. Тези неща сега се решават по някакъв начин, тъй като има текстове в наредбата и в Закона за организация на общите пазари на ЕС. 
 
-  Голямата тема за контрола е в центъра на одитния доклад на Сметната палата.
 
- Много важна е комуникацията между БАБХ и Дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство“ в МЗХГ. Проблем е, че когато едните проверяват, не информират другите. Когато на някоя фирма се отнеме сертификата за биопроизводство, това никой не го разбира, остава си скрито. На работната група предложихме тези фирми да бъдат специално упоменати. Казаха ни, че не можело да се направи.
 
 
Но за мене лично като потребител е важно да знам на коя фирма й е отнет сертификатът. Защото има наложени санкции, но това не се вижда – нито в регистъра, нито външен човек може да го разбере. Единствено в контролиращите звена го знаят. Това са неща, които не са фатални и е добре, че се казват от Сметната палата, за да може да се работи. Когато ги казваме ние,  е едно, но когато ги каже Сметната палата, е друго. Всички са длъжни да се съобразяват и да вземат мерки.
 
- Фактът, че биологичните производители вече са една десета от всички фермери в страната е показателен за важността им.
 
- Има една голяма тема, тя не е засегната в доклада, но ние сме я поставяли много пъти. Биоземеделието не е бизнес като другите. В него се произвеждат по-скъпи продукти и пазарът е базиран основно на доверието. За да има доверие, трябва да има и прозрачност. Сега основно държавата се занимава с него, тя търси да решана проблемите. В другите страни не е така. Там са ангажирани всички: неправителствени организации, научни институти, хора, които се занимават с теми, свързани с биоземеделието, са обединени по някакъв начин. Било в някаква технологична платформа, било в някаква комисия.
 
А ето, вече 7-8 години ние сме извадени от тази консултативна комисия към министъра на земеделието, която решава въпроси, свързани със сектора. Неправителствените организации бяхме членове на тази комисия, но вече не сме там. От осем години вече никой за нищо не ни търси.
 
- Как се гради доверие към биологичното производство, какво показва Вашият опит?
 
- За да има доверие, трябва да има прозрачност. А за да има прозрачност, трябва да са включени всички, които имат интерес от развитието на този бизнес. Има много успешни примери. Например Франция. В момента тя е една от водещите страни по увеличение на площите и развитие на пазарите на биопродукти. Хубаво е, когато има добри новини, но да се съобщава и когато има и лоша информация. За да виждат хората. Не може да има 7000 ферми и да няма нарушения, да няма отнети сертификати, а информация за такива неща няма в публичното пространство. И аз, като потребител и като данъкоплатец, се питам: „Абе, толкова ли няма един хванат в нарушение от тези 7000?“
 
Дори да е наложена санкция на контролиращо лице на ферма, хваната с пестицид, потребителят сега не може да види това. Знаят го само в хората в министерството. Това нещо трябва да се знае, да се вижда, че има и такива, които нарушават правилата, но те получават санкция. А ако човек не може да разбере това от никъде, губи доверие. А не бива. Наистина има сертифициращи фирми, които си вършат работата. Правят проверки, взимат проби от продукцията, от почвите, от растенията. Изследванията се правят в чуждестранни лаборатории и този процес се следи много добре. Според мене българските биопродукти са изключително качествени.