Големи бели платна агротекстил покриват части от зеленчуковите полета в Пазарджишко, за да предпазят растенията от пролетните капризи на времето. 
 
 
„Помежду си наричаме този воал памперс. В нашия край всички така му казват. Сега с него сме завили картофите на полето. Предпазва ги от големите температурни разлики през пролетта и помага, за да се ускори растежът“, обяснява 28-годишният фермер Петър Величков.
 
Двамата с по-малкия му брат живеят в пазарджишкото село Лозен и развиват семейната ферма „Братя Величкови 90“ ЕООД. И двамата имат свои семейства с по едно дете и са доволни, че са близо до корените си.
 
Заедно с родителите си отглеждат 300 декара зеленчуци, от които 15 декара са полиетиленови оранжерии. В голямата фамилия разчитат и на баба си. Тя продължава да им помага в стопанството и в живота.
 
 
„Отглеждаме картофи, зеле, домати, зелени салати. Официално регистриран земеделски производител съм от 2009 г. През 2012 г. вече си отворихме фирма „Братя Величкови“. Регистрирани сме по ДДС. Преди това майка ми и баща ми са обработвали земята. Това е семеен бизнес и – по наследство. Смятаме, че има развитие в земеделието и затова отглеждаме зеленчуци“, разказва Петър Величков.
 
Стопанството разполага с три трактора, два камиона, бус, разнообразен прикачен инвентар. Зеленчукопроизводството изисква много ръчен труд, а работната ръка е дефицитна. Налага се фермерите в бранша да бъдат много изобретателни, за да механизират процеси, които обичайно се извършват на ръка.
 
 
Фермата на братя Величкови е назначила двама работници на постоянен трудов договор, а други 10-15 човека наема почасово. 
„Няма работна ръка, много трудно се намира. Хората не искат да работят това и бягат навън. По-лесно им е там. Трудно се справяме“, признава Петър Величков. 
 
Мислите му за развитие и разширяване на стопанството са свързани единствено с механизацията.
 
„Сега участваме с проект по мярка 4.1 за модернизиране на техниката. Чакам още одобрение. Нямам отказ, но поради недостиг на финанси във Фонда може да не получим одобрение, за да закупим трактор за уголемяване на стопанството“, обясни младият фермер.
 
Той е от стопаните, които са доволни от размера на финансовата помощ от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Субсидиите, които фермата получава за година, са около 30 хил. лева. 
 
„Доволни сме, стигат ни. Може и още, но ни стигат“, казва Петър и в този момент личи, че е човек реалист. Субсидиите за неговото стопанство са по Схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци и по Схемата за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци. Освен това за 2016 г. и 2017 г. е получил държавна помощ за компенсиране на разходите за борба с опасния вредител - доматения миниращ молец.
 
 
Стопаните внимателно подбират сортовете, с които работят. При картофите са заложили главно на „Агата“. Доматите са „Матиас“ и „Розова магия“. Зелето е „Чиърс“.
 
Оранжерийното производство поставя високи изисквания пред стопаните. Те трябва да имат добри познания не само за особеностите във вегетативното развитие на всяка отглеждана култура, но и да са наясно с правилата за опазване на почвите и за защита от болести и неприятели. За работата с химически препарати е задължително фермерът да премине специализиран курс. Обучението е част от всекидневието на младия стопанин.
 
„Имам средно образование. Изкарали сме всички подходящи курсове, които са нужни за земеделието. Не сме учили още висше. Нямаме време. Бихме изкарали висше, свързано със земеделието, за да може да имаме разширение, развитие“, споделя Петър.
 
След меката зима внезапното застудяване в края на февруари тази година блокирало развитието на младите картофи в оранжериите на Величкови. След това растенията близо две седмици се възстановявали от температурния шок, преди да подновят растежа си. Сега изглежда, че се развиват добре и след десетина дни новата реколта от пресни пазарджишки картофи ще тръгне към пазара.
 
„Пласираме най-вече в София. На тържището в „Дружба“ в София. Там си продаваме цялата продукция. Аз лично продавам продукцията. Всеки ден пътувам и се прибирам“, казва Петър.
 
 
Пазарът е свободен, но по някакви неписани правила цените на българските зеленчуци винаги са по-ниски, отколкото на вносните. Хубавото е, че купувачите определено предпочитат храните родно производство. 
 
„Цените са ниски в сравнение с вносната стока и в другите страни. Има голяма разлика в цените между тяхната и нашата продукция. Излезе ли нашата продукция, по-евтина е от вносната веднага“, отбелязва фермерът.
 
Стремежът му е стопанството да расте, да купи нова техника, производството и продажбите да се увеличават.  „По-добре е това да стане чрез повишаване на добивите, защото с разширяване на площите означава още повече работа. Съответно трябва да е по-скъпа изкупната цена, за да може да се реализира това. Може да разширим и площите“, разсъждава той.
 
Свободните полета в района не са много. Земята е плодородна и стопаните я обработват, не пустее. „Ако не бях развил този бизнес, ако не го бях поел от баща ми, сто процента бихме напуснали България“, признава младият мъж. Сега свързва бъдещето и на малкия си син със семейната ферма.
 
„Мечтата ми  е той да продължи като нас това, което правим. Да продължи и да направи още повече. Да се оправи за него всичко и той да продължава напред“, гледа напред Петър.
 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!