Никола Зикатанов е лозар и собственик на вила Мелник. Той и съпругата му стопанисват 300 дка лозя, а годишно произвежда около 150 хил. литра вино в село Хърсово, Сандански. Пред Фермер.БГ лозарят сподели вижданията си за перспективите и открои проблемите в сектора.
 
 
- Какви са тенденциите, какво вино се търси у нас и съответно по света?
- Ние произвеждаме вина от десет червени сорта, правим около двадесет различни вида вина, също така пет бели вида и два розе. Мога да кажа, че всички се търсят. Една обща тенденция у нас е да се увеличава консумацията на бели и розе вина и съответно да намалява тази на червени, особено на по-тежките вина. 
 
В световен план се търсят преди всичко специфични и местни вина, характерни за определен регион. Няма нищо чудно в това, все пак Каберне, Мерло, Сира се произвеждат от всяка една страна, която прави вино и ние трябва да се потрудим много, ако трябва да излезем с най-доброто Каберне в света. Но да излезем с най-добрия Мелник или Мавруд е сравнително по-лесно. Винаги има любопитни хора, които да опитат тези вина. 
 
- Тази година бе тежка за повечето сектори. Имаше ли градушки във вашия регион?
- Град падна през миналата година. Имахме около 80% загуби, но пък качеството е няколко пъти по-добро от обичайното и сега подготвяме виното ни, което е с работно заглавие между нас „градушка“. Догодина то ще може да излезе на пазара. Любопитното е, че прилича на супа, която може да се яде с лъжица, а не да се пие от чаша - толкова е гъсто, ароматно, мощно, нека да видим какво ще излезе. 
 
 
- Кои са проблемите пред сектора според Вас?
- Разпокъсаността е голям проблем. Все още има и тлеещ конфликт между дребното домашно производство и индустриалното, по-качествено такова. У нас дребното е с доста по-голям обем и на пазара те се срещат по не най-честния начин като конкуренти.
 
Други проблеми са свързани с демографската катастрофа в страната. Трудно ни е да намерим квалифицирани професионалисти, които да работят в растящия брой нови предприятия в страната. В последните години и с европейските програми и със самостоятелни средства у нас се появиха може би 200 работещи винарни, а за тях няма достатъчно кадри. 
 
- Повече профилирани работници или сезонни са необходими? 
- Всичко. Сезонните работници при нас са на средна възраст от 70 години. Хората, които работят във винарната, като технологичен персонал са сравнително по-млади, но все пак и те не достигат… не достигат работници изобщо.
 
- Това как се отразява на сектора? 
- Пречи на ръстовете в обемите на производство. Като няма хора, първо няма кой да купува и второ няма кой да го произвежда, дори да има търсене, а интерес към нашата продукция в световен план има, но няма кой да произвежда.
 
- Това е секторът, който непрекъснато търси начини да внедри иновациите – QR кодове, винени маршрути. Как виждате перспективите пред сектора?
- Самият ни проект за винарната е свързан с приемането на гости всеки ден, т.е винарната ни е отворена всеки ден за посетители. Освен това с другите производители от региона сме издали две издания на винена карта на региона, непрекъснато участваме в изложения и представяме района и като дестинация за винен туризъм. Работим с колеги от другите сектори, тъй като нашият регион има много добри дадености. Според мен това е много важно и трябва да продължава.