Седем производители на вино от Северозападна България учредиха първия по рода си клъстер „Дунавски вина”. Той ще е отворен за български и чуждестранни фирми и институции организация, стана ясно по време на учредителното събрание, на което беше приет и устав на клъстера.

За председател на управителния съвет на новоучредения винарски клъстер беше избран Стилиян Върбанов, ръководител на Националния център за информационно обслужване – Плевен.


- Г-н Върбанов, обединението ли е успешният път за дунавските вина?
- Смятаме, че това е успешният и правилният път. Клъстерът „Дунавски вина” е организация с нестопанска цел по Закона за юридическите лица и ще осъществява дейност в обществена полза. Управлението на клъстера се осъществява от управителен съвет от седем члена. Веднага трябва да кажа, че „Дунавски вина” ще работи в сътрудничество със сродни български и чуждестранни организации, с български държавни органи и институции, органите на местно самоуправление и местна администрация, както и с представители на бизнеса и неправителствените организации.
Общата ни цел е развитие на устойчив и конкурентоспособен пазар на вино, произведено от изби в Северозападна България, както и отимизиране на връзките и взаимоотношенията между клъстерните партньори чрез единна информационна база.
 

- Имате ли амбиции всички български производители на вино да се обединят в този клъстер?
- Не, амбицията ни обхваща териториално Северозападна България и Югозападна Румъния. В най-скоро време в клъстера ще влязат и лозаро-винари от Румъния, но ареалът е определен и няма да се променя. Правим това, за да може всички членове на клъстера да влизат в понятието „Дунавски вина”. Друг е моментът, че амбицията ни е дунавските вина да търсят и да разширяват пазарите си в посока Европа. Наше проучване показа, че пътят на нашите вина е към Скандинавските страни, тъй като там производството на вино е силно ограничено и тези страни са почти изцяло нетни вносители на вино.
 

- Познат ли вкусът на българските вина в Скандинавието?
- Дали е добре познат не мога да кажа, но истина е, че става все по-познат. Някои от винопроизводителите от Северозападна България направиха експанзия в Скандинавските страни, а и в доста страни от Западна Европа. Така че се надяваме българското, и по-специално Дунавското вино, да става все по-познато. Още повече, че вече има много добри отзиви за качеството на нашето вино в страни, където е представено.
 

- Вписва ли се и как създаването на винен клъстер с изграждането на българо-румънски Музей на виното?
- Изграждането на Музей на виното – първо като българо-румънски, а в по-дългосрочна перспектива и като Балкански, е чест от стратегията на „Дунавски вина”. Тук е мястото да подчертая, че този клъстер ще изпълнява стратегията, разписана по трансграничен проект „Пътят на виното”, а изграждането на Музей на виното е акцент в тази стратегия.

И още нещо много важно – заедно ще работим за изграждане и развитие за системно събиране, обработване и актуализиране на база данни в сферата на пазара на виното. Това в бъдеще ще ни даде възможност и за успешно развитие на туристически маршрут „Пътят на виното”.
 

- Какво показват проучванията ви – конкурентни ли са българските вина на европейските пазари?
- Определено са конкурентни и могат успешно да намерят място на европейските пазари. Тук е важно да се каже, че клъстерът обединява малки и средни винопроизводители, които произвеждат доказано качествени вина. Никой от тях не си позволява влагане на захар или други добавки във виното, защото целта на тези производители, повечето от които са и лозари, не е производството на количество, а на вино с отлично качество.

Смятаме, че дунавските вина ще са успешни на външните пазари и по отношение на качеството. Само един пример – френските вина със сходно на нашите качество, са над два пъти по-скъпи. В това отношение засиленото участие на български винари на международни срециализирани изложения популяризира качеството на българското вино. Така че, създавайки клъстер „Дунавски вина” с обединени усилия смятам, че можем успешно да намерим място на европейските винени пазари.
 

- Кога?
- В т.нар. средносрочно бъдеще, тоест в рамките на 3-5 години очакваме да постигнем целите си. Не можем да залагаме по-кратки срокове в контекста на световната икономическа ситуация.
 

- Променя ли се мисленето на аграрния бизнес по отношение на обединението като печеливша формула за бъдещето?
- За съжаление, все още недостатъчно бързо се променя това мислене, особено в ареала на малките и средните предприятия. Различно е нивото на осъзнаване, че именно обединението е печелившата формула за добро развитие, в различните браншове. Има сфери, в които отделните производители и производство могат взаимно да се допълват, но има и такива, в които конкуренцията е вълча. При нас нещата някак се получиха – започнахме неформално, много срещи сме провели, много разговори сме имали и постепенно стигнахме до учредяването на клъстера. Обединихме се около мнението, че това обединение ни дава възможност да използваме пълноценно всички инструменти, програми и мерки, които ЕС предоставя за подкрепа на такива сдружения. Още повече, че в Европейската общност се поставя акцент на клъстерите и от тази гледна точка ние смятаме, че това е бъдещето. Но трябва да бъде осъзнато.


 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!