Общата площ с лозя в света е 7,5 млн. ха, като половината от тази площ е на територията на 5 държави. 
 
 
13 процента от лозята на планетата са в Испания, 11% в Китай, 10 във Франция, Италия – 9 на сто и Турция – 6 процента. Останалите 50 на сто от лозята са пръснати из другите държави по света. Това стана ясно по време на откриването на 40-ия Световен конгрес по лозарство и винарство, който се провежда в София, а България е домакин на събитието за първи път. 
 
Данните съобщи Жан-Мари Оран, генерален директор на Международната организация по лозата и виното (OIV). 
Според него през 2000-та година площите са били 7,8 млн. ха, като сега се бележи лек спад. 
 
Любопитна тенденция е, че най-съществен ръст в площите се отчита в Китай, а италианските и португалските лозови масиви бележат най-голям спад. В България пък се отчита един стабилен план, като масивите не са изменили площта си за последните 4 години. 
Според данните на OIV през 2016 г. в света са произведени 75,8 млн. тона грозде, като 39 процента от  тях са европейска продукция, 34% - азиатска, а 18 процента от всичкото грозде е произведено зад Океана. 
 
Тук Китай отново води и в продължение на вече 4 години е световен лидер. През 2012 г. в Поднебесната империя са произведени 10,5 млн. т грозде, а през миналата година производството там е достигнало до 14,5 млн. т. 
За сравнение Италия през 2012 г. е успяла да произведе 6,9 млн. т грозде, а през миналата – 7,9 млн. т, което е половината от произведеното грозде в Китай. 
 
 
Като цял в производството на вино се бележи лек  ръст в световен мащаб. 
През 2012 г. е произведено 258 млн. хектолитра вино. Четири години по-късно количеството, и то по прогнозни данни, трябва да бъде 267 млн. хектолитра. Тук специалистите отчитат вероятен спад спрямо 2015 г., когато са произведени 276 млн. хектолитра в целия свят. 
На тази карта България се нарежда почти в дъното на таблицата. У нас през 2012 г. са произведени 1,3 млн. хектолитра вино, а за 2016 г. прогнозата е за 1,2 млн. хектолитра. Пик у нас е отчетен през 2013 г., когато страната ни е произвела 1,7 млн. хектолитра от еликсира. 
 
Консумацията на вино в света също се е повишила. През 2000 г. тя е била 226 млн. хектолитра, докато през 2016 г. се прогнозират 241 млн. хектолитра. За сравнение година по-рано хората по света са изпили 240 млн. хектолитра вино. Най-големи потребители са в САЩ, където пият 13,2 процента от общото количество вино в света. След това се нареждат французите, които консумират 11,2 процента от общото количество вино на планетата.
 
На трето място са в Италия с 9,4 процента, Германия – 8,1% и Китай със 7, 2 процента изпито вино. В България през последните 4 години изпитото количество вино е 1 млн. хектолитра, като тази тенденция вероятно ще се запази и идните години, считат експертите. 
 
60 000 ха е площта в България, засадена с лозя. 6700 ха са правата, които са в производители, но все още не са упражнени. Това прави общия потенциал около 68 000 ха.  С тези думи започна презентацията на председателя на Националната лозаро-винарска камара Радослав Радев. 
 
Той разясни, че повече от една четвърт от общите площи са нови насаждения, които са резултат от изкореняване на стари лозя и засаждане на нови на тяхното място. 
 
„Това е част от стратегията по обновяване и оптимизиране на българския лозарски потенциал“, добави Радев. 
Според статистиката в страната има регистрирани 263 винопроизводители, като осредненото производство през последните 5-6 години е от порядъка на 160 000 т винено грозде годишно. Годишното производство на вино е 1, 3 млн. хектолитра. Тук обаче не се отчита домашното производство, което се прави от 150 000 тона грозде. 
 
Радев обърна внимание и на пазара на вино
„Продажбите на местния пазар са от порядъка на 700 000 хектолитра, продажбите на външните пазари са около 600 000 хектолитра, а продажбите на вносни вина в страната са 50 000 хектолитра“, каза председателят на лозаро-винарската камара и открои интересна тенденция. По думите му преди 20 години 80 процента от българското вино е отивало за външни пазари, а само 20 на сто е било реализирано по родните щандове. 
 
„В продължение на 20 години тази тенденция се преобърна до степен консумацията на местния пазар да надвишава продажбите на наше вино извън страната. Това показва повишаване на винената култура и трайно включване на виното като част от всекидневното меню на българина. Като тенденция се забелязва и намаляване на консумацията на ракия в полза на консумацията на вино“, заяви Радев.  
 
 
Лозаро-винарският сектор е водещ за земеделието в България и заслужава да заеме своето място в изграждането на икономическата политика на държавата. Това каза по време на откриването на форума министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. 
 
„Форумът ще допринесе за оформянето на бъдещите политики в сектора през следващите години, а присъствието на ключови гости ще засили интереса към българските вина“, отбеляза министърът и допълни, че домакинството ще даде на страната ни уникална възможност да бъде представено родното вино пред света. Той апелира да продължи да се работи в посока България да не бъде само предпочитана, а и любима туристическа дестинация. 
 
На събитието присъстваха и проф. д-р Моника Кристман – президент на Международната организация по лозата и виното, зам.-министърът на земеделието, храните и горите д-р Цветан Димитров, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев и министърът на туризма Николина Ангелкова. Форумът ще продължи до 2 юни, като делегатите от цял свят са над 1000.