Манол Тодоров е председател на пчеларско сдружение „Странджански манов мед”, стопанисва и пчеларска ферма със 700 семейства. „Фермата е нашият семеен бизнес, както знаете в световен мащаб пчеларството е семеен бизнес и съм категоричен, че резултатите, които имаме до момента, доказват това”, сподели Манол Тодоров пред Фермер.БГ.


- Г-н Тодоров, дойде пролетта – какви са очакванията ви за тази година и кои са най-сериозните ви притеснения?
- В Странджа планина се произвежда прочутият странджански манов мед. Имаме много добър пазар, мановият мед е експортно ориентиран продукт. Има, разбира се, и проблеми във връзка с екстремни климатични условия. През миналата година, например, много високите температури и продължителното засушаване стана причина добивите отстранджански манов мед да са почти под допустимия минимум – 8-10 килограма мед от кошер, а сме имали години, в които сме вадили по 40-42 килограма мед от пчелно семейство. Може би трябва да уточня, че когато говорим за странджански манов мед ние се радваме на една тенекия, тоест когато имаме добив от 25 килограма от кошер сме доволни.



През тази година ще работим в посока на производство на пчелен прашец, тъй като Странджа планина предразполага към развитие на биоземеделие. В края на миналата година подписахме договор със сертифицираща организация и 1 500 кошера от региона вече влизаме в преходен период за биоземеделие. В Странджа пчелните продукти са произведени от диворастящи храсти и треви, а това е основно изискване за биологично производство. Още повече, че прашецът, който и сега произвеждаме, на практика е био, защото при нас няма активно земеделие – нямаме и декар дори изоран терен. Надяваме се на втората година от сертификацията да започнем да продаваме първите количества на биоманов мед.

- Финансово какво ще ви струва преструктурирането?
- Биопроизводството е отлична възможност до усвоим еврофондовете по мярка 214 – субсидията е 18.5 евро. Но веднага трябва да кажа, че разходите за биопроизводство ще се увеличат двойно, а количеството на произведения мед определено ще падне за сметка пък на качеството, което ще е гарантирано.

- Има ли пазар за мановия мед и уникален български продукт ли е?
- Основните количества от манов мед в България се произвеждат в Странджа планина, благодарение на климатичните особености и на природните дадености на района. Има манов мед и в съседните държави – Турция е един от най-големите световни производители на манов мед, но при тях се произвежда манов мед от иглолистна гора.

- Каква е разликата?
- Основният показател, с който се идентифицира мановия мед, е електропроводимостта – колкото тя е по-висока, толкова по-качествен е медът. Според световния стандарт при електропроводимост от 0.8 милисименса говорим за манов мед. Веднага ще отбележа, че странджанският манов мед е с електропроводимост 1 милисименс и нагоре.

- А къде изследвате меда?
- При нас специално имаме германска мобилна лаборатория – микропроцесорен кондуктомер, с който се измерва електропроводимостта на разтворите, което ни позволява в рамките само на една минута по определена методика да докажем манов ли е медът и какво е качеството му. Отделно от това към сертифицираните лаборатории в страната има специализирана апаратура за измерване на електропроводимостта. Това изследване е задължително, защото има случаи, в които мед се предлага на пазара като манов, а той няма нищо общо. Това е сериозен проблем, защото произвеждаме уникален продукт, който, обаче, има нелоялна конкуренция. Казах в началото на разговора, че ние като сдружение сме експортно ориентирани – цялото количество е изкупено и изнесено, на българския пазар странджански манов мед не се предлага.

- Докъде стигна амбицията ви да регистрирате странджанския манов мед като защитено географско указание?
- Още през 2007 година попадохме първата документация за регистрацията на странджанския манов мед като защитено географско указание по Наредба 26.
До края на тази седмица трябва да внесем в Министерството на земеделието и храните втория пакет документи, имаме институционална подкрепа и се надяваме в рамките до 2 години да успеем да го регистрираме.
Вървим по нелекия път да регистрираме производството си като биологично и като защитено географско указание, защото европейските регламенти са сходни и ни дават възможност, спазвайки правилата, да предлагаме доказано качество.

- Еднакви ли са проблемите на пчеларите, които добиват полифлорен мед, и вашите при производството на манов мед?
- Проблемите на всички пчелари в България се свеждат до едно – няма директни субсидии на пчелно семейство. Да, успяхме в голяма степен да модернизираме фермите си с помощта на мерките по Националната пчеларска програма, но това не е достатъчно. Категоричен съм – всички проблеми на българското пчеларство ще се решат когато има директни субсидии на пчелно семейство.

- Ще има ли и тази година фестивал на мановия мед в Царево?
- Всяка година в първата десетдевка на август провеждаме Фестивал на мановия мед. Тази година от 1 до 15 август ще е 10-ото издание на този уникален празник.

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!