Г-жо Габриел, нож в гърба на българското земеделие ли е настояването за съкращаване на бюджета на ЕС с 50 милиарда евро?
Това затруднява още повече защитата на бюджет за Общата селскостопанска политика, защото още преди повече от година чувахме много сериозни аргументи от страна най-вече на Великобритания и на Северните страни. Те се противопоставиха на 40-процентното увеличение на бюджета на ЕС за ОСП. Тук, обаче, искам много ясно да кажа – Европейският парламент има единодушие и всички членове на Комисията по земеделие сме заявили, че няма да позволим намаляване на бюджета за ОСП.

 

Трябва да престанем да боравим с клишето, че ОСП е за развитие само на земеделието. Тя се грижи за опазването на околната среда и за борбата с климатичните промени, тя допринася за динамика на регионите, за борба с две от най-негативните тенденции – високата безработица в селските региони в Европа и борбата с обезлюдяването на периферните райони на Европа.

Оттук насетне предстои наистина много тежък дебат. За мен радостното е, че в ЕП няма никакво разминаване по този въпрос.

 

Кога бюджетът трябва да бъде приет окончателно?
Обсъжданата редукция не е факт, това са само първите конкретни предложения от страните-членки, които чуваме, защото все пак те остават нетните вносителки в бюджета. Това, което за нас е важно много повече, е позицията на Европейската комисия и на Европейския парламент. Само разбираме, че в Съвета на министрите логиката на функциониране е съвсем различна – там е изцяло на национално ниво и всяка страна защитава собствените си интереси. Но, преговорите ще продължат до втората половина на 2013 година. Според мен всеки, който излезе с конкретни цифри, рискува за няколко месеца да се окаже в ситуация да се оправдава защо те не са верни. В ЕП сме си поставили цел в следващите два месеца да приемем законодателните доклади за реформата на ОСП. И когато си свършим работата наистина да предложим реформа, която опростява, прави по-зелена и по-справедлива ОСП – тогава ще имаме и по-силни аргументи да защитим бюджета си. Но това ще се случи през следващите 5-6 месеца.


Вие защитавате позиция за изравняване на субсидиите на новите страни-членки с тези на старите, но все по-ясно се чуват критики, че България усвоява субсидиите, но не и мерките по Програмата за развитие на селските райони. Какво трябва да се промени?
Нещата много се промениха спрямо критиките, които получавахме преди три години и тези, които ни отправят днес. Първо, съвсем логично е да настояваме за изравняване и по-справедливо разпределение на субсидиите да има от 2014-а. Знаете, че ЕС функционира на 7-годишен период, следващият започва от 2014 година и няма никаква логика този за България да започне да се прилага от 2016-а. Ще отстояваме позицията си докрай. Това, обаче, което за нас е много важно, е това, че критиките към България до момента бяха свързани със забавените плащания и с непопулярността на определени мерки.

 

Агроекологията ли имате предвид?
Да, агроекологичните мерки са типичният пример. Работи се по един или два аспекта от тях, но остават още много аспекти, които позволяват да се кандидатства за агроекологични мерки. Проблемът е, че хората не знаят, нямат информация за това. Трябва да продължим да им го казваме, защото това е сериозен потенциал, още повече, че в новата реформа ще има най-вероятно задължителен 25-процентов праг на средствата по втори стълб да бъдат за агроекологични мерки – това е по-зелената ОСП. И ако ние до две години не съумеем добре да познаваме програмата, добре да си фиксираме приоритетните програми за финансиране, наистина ще се окажем в трудно положение.

Разбира се, за нас продължават много важни да бъдат директните плащания. Тук ЕК не може да има толкова критики срещу нас, защото ние сме в изключително несправедливо и сме ощетени спрямо другите положение. Факт е, че има страни, в които директните плащания са за всички сектори, а не като у нас – цели сектори като животновъдството, пчеларството, зеленчукопроизводството, овощарството са тотално забравени и са останали встрани от директните плащания. Ето защо ние ще се борим докрай за обвързаното подпомагане. Това означава да извоюваме 2% от националния пакет директни плащания да бъде за субсидии, обвързани с производството. Това е голяма крачка напред, защото предишния комисар не даваше и дума да се каже за субсидии, обвързани с производството. Важно е да продължим да се борим именно за тези сектори. Важно е да обърнем внимание на малките и средните земеделски производители.

 

Таван за субсидии ще има ли?
Да сме откровени – таван за плащанията ще има. Важно е, защото не ожем да продължаваме с правилото 10% от земеделските производители да получават 80% от субсидиите. Оказа се, че и другите страни имат подобен проблем, като там говорим за правилото 80:20. Така че тук мога да бъда категорична – таван ще има.

Оттук нататък, обаче, имаме нужда да популяризираме новото плащане. Сигурно знаете, че ще има нова схема за базово плащане и за нас ще е важно да използваме следващите две години, защото тъкмо свикнахме със схемата за плащане на площ на националните доплащания, и ще трябва да привикнем към новата.

 

И тя е?
Ще има една-единствена схема за базово плащане с референтна година 2011-а за регистриран земеделски производител и с права на плащане, които ще трябва да се подновяват всяка година. Тази актуализация ще позволи да се види, че хората инвестират дългосрочно в земеделието. Друг е въпросът, че според мен трябва да има толкова добри контролни механизми, че да не позволим на тези, които първи ще знаят правилата, първи да се адаптират към тях с цел да получат субсидиите.

В директните плащания искаме още и ще настояваме за младите. Програма „Млад фермер” работи, но е крайно недостатъчна и няма как да накараме един млад човек да инвестира в земеделие, ако той няма право на закупуване на земя, ако няма достъп до кредити при добри за него условия. Ето защо нашето предложение е средствата, които ще бъдат спестени от налагането на таван, приоритетно да отиват при младите хора.

 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!