Интервю на Фермер.БГ с Мария Степанчева, член на УС на Асоциацията на биволовъдите в България:
 

Г-жо Степанчева, в деня на биволовъда Карамановден, на първо място честит празник! Нека започнем така разговора си – Имат ли поводи да празнуват българските биволовъди?
Да, празникът на биволовъдите се е чествал още в древни времена. Това е един хубав повод, за да се съберат всички биволовъди, да си кажат болката, да споделят радостите си, а също и перспективите за бъдещата работа. Сверяваме си часовниците си.


Казвате да споделя болката си – каква е тя? Кои са основните трудности пред сектора в момента?
Основната болка е това, че биволът се отглежда сравнително трудно, защото е животно с много силни условни рефлекси и не позволява непрекъсната смяна на работниците и особено на доячите. На всяка смяна животните реагират веднага с понижение на млечността. Действително животните се отглеждат трудно, дават значително по-малко мляко от кравите, а изкупната цена на млякото от години не е променяна и е много ниска.



При по-големите биволовъди, които произвеждат повече мляко, цената е около 1, 10 - 1,15 лв, най-много до 1,20 лв/литър. А при малките ферми изкупната цена е като при тази на кравето мляко. Именно това не стимулира развитието на биволовъдството, а разходите непрекъснато се увеличават поради факта, че производствените разходи непрекъснато се увеличават – електроенергия, фуражи и т.н. Себестойността става много висока и ако не са субсидиите, които получаваме, просто няма да можем да оцелеем.

До колко помагат субсидиите?
Може да се каже, че ние работим на загуба. Друг е въпросът, че не я отчитаме тази загуба, защото не си слагаме цената на собствения труд. Сега с покриването на европейските нормативи по нитратната директива и по изискванията за млякото, вложенията от страна на биволовъдите са много големи за тези, които действително искат да се развиват. И пак казвам – ако не е субсидията, не е възможно дори да теглим кредити, защото няма как да ги обслужваме.

Къде се реализира българското биволско мляко – като че ли не го срещаме често по рафтовете на магазините?
Няколко са мандрите, които изкупуват биволско мляко. Една от по-големите е Маджаров. От млякото правят биволско сирене и кашкавал, сега се ориентират и към производството на биволксо кисело мляко. В Перник също има мандра, която започва да прави кисело мляко, което основно ще отива в Испания. Другата фирма е в Карлово. Почти няма други фирми, които изкупуват биволско мляко. Точно малкият брой на мандрите определя ниската изкупна цена на биволското мляко.

Какъв е процентът на биволовъдните ферми, които отговарят на европейските изисквания и ще продължат да се реализират след 2013 година?
Биволовъдите са доста амбициозни, упорити и инати – също както биволите. Много от тях работят по проекти, част от които вече са финализирани, други са в процес на реализация, трети сега очакват одобрение. Около 1/3 от фермите отговарят на изискванията. Работи се и биволовъдите имат амбицията да покрият тези норми.

В такъв случай какво е бъдещето на по-малките ферми?
Малките ферми могат да се групират с говедовъдите, особено за нитратната директива, да имат общи торохранилища, които да отговаря на изискванията. Трябва да си направят и млечните пунктове. Макар че при нас все още няма категоризация, тя неминуемо ще дойде, след като ние искаме да ползваме европейски пари. Мисля, че фермерите са се ориентирали към прегрупиране и няма да се стигне до закриване на ферми, макар и малки...

Споделяли сте преди време пред Фермер.БГ за проблема с намирането на работна ръка? Как стои въпросът в момента?
Работната ръка действително е много малко. Този труд не е особено привлекателен, защото се работи 365 дни в годината и при неблагоприятни условия – студ през зимата и пек през лятото. А тук действително трябват хора, които да имат хуманно отношение към животните, да отглеждат тези животни с любов. Аз смятам, че в България се допуска една много голяма грешка от страна на Социалното министерство с тези социални помощи, които се дават. А работниците ни са обикновено хора от малцинствата, те всички са се наредили на държавната софра и получават тези социални помощи. И когато ти му предложиш заплата от 350 лв, на него му се вижда прекалено малка, защото казва, че получава много повече помощи от държавата. Ето защо смятам, че правителството трябва да направи завой и да преосмисли тази социална политика. Социални помощи трябва да се дава на хора, които не могат да работят. След като има предложение за работа, а той стои на държавни помощи, просто не трябва да ги получава.

Има ли интерес от страна на младите фермери за отглеждане на биволи?
В биволовъдството са заети вече предимно млади хора. Възрастните участват повече със съвети и морална подкрепа.

Гледайте видео интервюто с Мария Степанчевa:


 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!