Нараства интересът към отглеждането на месодайни крави в страната.

 

Доклад на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) сочи, че броят им през 2011 година се е увеличил с малко над 24% спрямо предходната година.

Във връзка с повишения интерес към месодайното говедовъдство, перспективите му за развитие в България и спецификата на отглеждане на тези породи, Фермер.БГ разговаря с директора на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) професор Васил Николов:

 

Проф. Николов, доклад на МЗХ сочи, че през 2011 г. броят на месодайните крави в страната нараства значително – с 24% спрямо предходната година. На какво се дължи повишеният интерес към месодайните породи говеда?
За първи път миналата година бяха регистрирани две развъдни организации в областта на месодайното говедовъдство – за развъждане на говедо от породата Лимузин и Асоциация за развъждане на породата Абърдийн Ангус. До сега не сме имали развъдни организации в облатта на месодайното говедовъдство, така, че това е показателен факт за нарастващия интерес към тези породи. Каква е причината. В западна Европа производството в млечното животновъдство е ограничено от съществуването на млечни квоти. Фермерите, водейки селекция, повишават млечната продуктивност на животните и така могат с по-малко животни да достигнат квотата, разпределена им от държавата. Тогава се налага намаляване на броя на кравите. Така площите, които се освобождават, се заемат от месодайни говеда – това е една от причините. Другата е, разбира се, както за ЕС, така и в частност за България, задоволяване на пазара на говеждо месо.

 

С какво се отличава като специфика отглеждането на месодайни от млечни говеда?
Спецификите на отглеждане на месодайни и млечни говеда са много различни. Млечните говеда искат 100% постоянни грижи – 365 дни в годината, 24 часа на ден – животните трябва постоянно да се доят, телят се през цялата година. При месодайните говеда има или пролетно, или есенно отелване. Животните се заплождат в рамките на 2-3 месеца, след което се отелват. Телетата бозаят от кравите. Кравите не се доят. След това между 6-ти и 8-ми месец телетат се отбиват на други пасища. Ако с това се съчетае и техологията, наречена електропасти, която в България все още не е толкова разпространена, тогава фермерите имат още по малко грижи по отглеждането на кравите. Животните се отглеждат на пасище, необходимо е да се наглеждат на 2-3 дни, да се подхранват, ако е необходимо, но ангажиментът със сигурност е по-малък от този при дойните крави – доене, паша, отново доене и т.н.

 

Изцяло под селекционен контрол ли се произвеждат месодайните говеда?
Под селекционен контрол започнахме от миналата година, като развъдните асоциации стартираха с около 600-700 крави. Имайте предвид, обаче, че ние нямахме много месодайни стада в България. Едва през последните години се появява интерес. До сега дребни стопани отглеждаха породата Херефорд, под контрол. А сега, както казах, през миналата година, фермерите, които започнаха да внасят породите Лимузин и Абърдийн Ангус, се обединиха и сформираха асоциации, за да бъдат поставени животните под селекционен контрол. И други развъдни организации са стартирали с по 500-600 животни и в последствие са се разраствали до няколко хиляди. Въпросът е, че е поставено началото.

 

Навсякъде в страната ли могат да се отглеждат месодайни говеда? Или има региони, които са по-подходящи?
Тук мненията са много различни. Месодайната крава е монопродуктивна. Това означава, че ако от една млечна крава се получава по едно теле годишно и още по 5000-6000 литра мляко, от една месодайна крава ще се получи само едно теле. Така че отглеждането на месодайните говеда трябва да бъде изключително евтино. Такова отглеждане е само пасищното. На практика месодайните крави трябва да бъдат на паша почти през цялата година. През зимата, когато се нуждаят от подхранване, това да се прави с обемисти евтини фуражи като слама и планинско сено. След като се отбият телетата, те могат да се отглеждат изнтензивно и да се хранят с голямо количество концентриран фураж – в зависимост от технологията на отглеждане. Ако обаче тези крави се затворят и се отглеждат конвенционално, както млечните крави, то една месодайна ферма ще бъде винаги на загуба. Ориентир в избора на регион за отглеждане, трябва да бъдат автохтонните породи, защото те на практика се държат през цялата година на пасищата. Подходящи са регионите на Странджа–Сакар, Източните Родопи, Предбалкана, Средна гора. Имаме достатъчно места, където могат да се отглеждат месодайните животни.

 

Дайте ни добър пример за месодайно говедовъдство...
Ще ви дам пример със семейна ферма от Горно поле, в близост до Маджарово. Те отглеждат млекодайни животни, но по технологията, по която трябва да се отглеждат месодайните. Става въпрос за Сиво говедо и Родопско късорого говедо. В момента фермерите прибират животните в селото, но заради леката зима там, ги пускат да пасат. В края на пролетта – началото на лятото, те вдигат тези животни в Рила и ги пасат там цяло лято. На практика не отглеждат животните оборно. Аз съм свидетел на успеха на тези хора, защото съм до тях от самото начало, когато започнаха с 4 късороги говеда и около 15 сиви. В момента стадото наброява над 100 късороги и над 150 Сиви крави. Така трябва да се гледат и месодайните говеда.

 

 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!