Местната инициативна група в плевенската община Кнежа е единствената в региона одобрена и работеща МИГ.

Селското стопанство е основен поминък на хората тук, но средствата никога не стигат за модерно земеделие и животновъдство.

Фермер.БГ разговаря с Иван Христов, изпълнителен директор на МИГ Кнежа за това как една местна инициативна група може да помогне на общността в един селски район.

 

С какво помага една местна инициативна група на региона и отърсихте ли се от негативите в началото на действие на Лидер?
В България са финансирани 35 местни инициативни групи (МИГ) по ос Лидер на ПРСР. МИГ – Кнежа засега е единственият в региона и усвоява 3.5 милиона лева в периода до 2015 година. В следващия програмен период по новата стратегия за икономическо развитие средствата ще са доста повече.



Работим вече осем месеца, обявили сме прием на проекти по всички шест мерки на стратегията за икономическо развитие на Кнежа. Става въпрос за мерки 121, 123, 311, 312, 321 и 322 от Програмата за развитие на селските райони. Тези мерки всъщност касаят всичко, което може да подобри състоянието и да се изпълни в един малък български регион – както подпомагане на частните производители с техника и инвентар, така и подпомагане на микро, малки и средни предприятия, които имат огромна нужда от влагане на инвестиции. И не на последно място подпомагане на общината, на читалищата, на неправителствените организации. Например, ловното дружество в Кнежа очаква да бъде одобрен проект за най-модерното стрелбище в Плевенска област на стойност 300 хиляди лева.

Пет проекта за 640 хиляди лева са вече одобрени и чакат финансиране от Разплащателна агенция. От 25 януари обявяваме нов прием на проекти и имаме заявени вече 11 за 1.6 милиона лева. Имаме и идеи за реновиране на една от най-старите църкви в България – тя е вкопана и се намира в село Лазарово. Очакваме 350 хиляди лева за възстановяването на този храм. И като говорим за възраждането на един селски район, помислили сме за ремонт на детски площадки и на читалищата, които са много важни за всяко българско село.

Повечето от микро и малките предприятия в един район като вашия са свързани основно със селското стопанство. Кои са акцентите за аграрния бизнес в община Кнежа?
Точно тук е най-големият интерес, защото малките предприятия определено се нуждаят от финансиране. Това ще доведе и до много сериозна конкуренция в общината, която е естествено следствие от участието в Програмата за развитие на селските райони, тъй като тя основно подпомага икономическото развитие на такива райони. МЗХ пусна мярка 421, по която кандидатстваме и по международни проекти. Нашият район е подчертано земеделски и акцентът е върху зърнопроизводството. Затова се насочихме към партньори, с които можем да обменяме добри практики. Започваме работа с местна инициативна група от Финландия, ще се включат и колеги от Естония, Латвия, Унгария, Ирландия, Австрия, Малта и Чехия. Идеята ни е да организираме летен селски панаир във всяка държава, в рамките на който да се организира и специализирано изложение на земеделска техника и стоки. Панаирът стартира през юни във Финландия. Разбира се, Кнежа ще участва със сортове царевица на Института по царевицата, както и с представяне на произвежданото в общината растително олио. В Кнежа селският панаир ще е в рамките на Празника на царевицата, за да могат повече хора да видят продукцията на стопаните от другите държави.

 

Лесно ли се прави един добър аграрен проект в селски район?
Поне до момента разработените проекти са наистина много качествени. Имаме 10 оценители – експерти, които работят при нас, и макар че понякога трудности има, когато хората искат да работят и виждат възможност за това, те правят необходимите корекции. Трябва да кажа, че активността сред населението в общината е огромна - МИГ-ът обединява местната общност и затова хората вършат серозна работа във всички села. Наред с информационните срещи, които правим, проведохме и серия от обучения на земеделски производители в областта на биологичното земеделие, за което има потенциал не само при нас, а и в много райони на страната.

Зърнопроизводството в община Кнежа заема сериозен дял и е печеливш бизнес. Вече имаме в района и изявено животновъдство – доста хора се интересуват от отглеждане на крави, овце и кози като за целта имат идеи за модернизация на съществуващите обори в селския район. Възможностите на програмата са истинско богатсттво за район като Кнежа, защото тези близо 3 милиона лева ще подпомогнат икономическото развитие на сравнително малката ни община за много години напред. И очаквам в следващия програмен период, когато средствата, които трябва да получим ще са двойно поне, да преодолеем негативите и безпаричието и да тръгнем напред. Така е в цяла Западна Европа. Ние вървим с поне 20 години след Италия, например, по отношение на работата на местните инициативни групи. Това е бъдещето на селските райони в България и затова съм оптимист.

Тоест, вярвате, че Лидер и местните инициативни групи ще съживят българското село. Защо тогава в централна Северна България няма други одобрени?
Има доста малки общини, които са работили по Лидер, кандидатствали са, но не са одобрени. Според мен не е трудно, но се изисква много работа от хората без да им се плаща за това. Категоричен съм – местната общност трябва да положи много труд, докато дойде времето за усвояване на европейски средства. Ще ви дам пример с нашата местна инициативна група – две години преди одобряването на МИГ Кнежа е работено и то здраво. Затова имаме и успехи. Така че – не е трудно, но работата е много.

Кога ще се научим, че първо трябва да работим, а после да ядем?
Тези, които са се научили, вече жънат плодовете на труда си. Тези, които чакат някой да им поднесе наготово всичко, са обречени на неуспех. Подходът Лидер може много да помогне на селските райони, но силата му е в това, че всяка местна общност сама може да реши как и за какви идеи могат да бъдат похарчени парите. Мерките, които са разработени в стратегията за местно развитие, са точно мерките, които дават насоките за развитие на един или друг район. Дали една местна общност ще иска да развие частен бизнес или обществения сектор, дали приоритет на една селска община ще е туризмът или земеделието – това трябва да реши местната общност. И едва когато се научим да мислим общо, да сме с мисъл за добруването на всички заедно, едва тогава ще започне истинското възраждане на българските села.


© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!