Националният съюз на говедовъдите в България (НСГБ) подържа непрекъсната връзка с Министерството на земеделието и храните (МЗХ) във връзка защита интересите на своите членове и техния бизнес, информират от сайта си от ръководството на съюза. “Формите на диалог се осъществяват със срещи със съответните министри и ръководители на дирекции в МЗХ. Досега не сме имали отказ за провеждане на дискусии по всички тежки въпроси за говедовъдството. Друг е въпросът дали има реални действия за облекчаване на сектора”, заяви пред репортер на Фермер.БГ Михаил Михайлов, изп.-директор на НСГБ.

 

Г-н Михайлов, за пореден път поставихте актуални за сектора въпроси към МЗХ – удовлетворяват ли ви?
Едни и същи въпроси ние поставяме от около 3 години, винаги сме искали да има диалог, но и сега получихме същите отговори като на предишни наши питания. Да, единият въпрос, който поставихме отново беше свързан с акциза на горивата. Доколкото съм информиран и на растениевъдите беше отговорено, че от догодина ще се поеме акцизът на горивата.

 

Какво точно ви отговориха от МЗХ на въпроса за акциза на горивата?
На 10.05.2011 г. ЕК одобри проект на схема за държавна помощ „Намалена акцизна ставка върху газьола , използван за обработка на земеделска земя, чрез използване на система от ваучери за гориво”. МЗХ бе подготвило и изпратило съответните промени в Закона за подпомагане на земеделските производители и Закона за акцизите и данъчните складове. Същите обаче не бяха одобрени ,вследствие тази мярка не се ползва през миналата година. Ето защо през 2012 г. на говедовъдите бяха предоставени 10 млн. лв. под формата на допълнително плащане по схемата за национални доплащания за говеда и биволи необвързана с производството. Акцизът на 1 тон нафта е 653 лв. Направените изчисления за разхода на гориво при отглеждането на една крава показва, че се равнява на изразходваното гориво за обработката на 10 дка. За обработката на един декар земя са необходими 10-12 л нафта или за отглеждането на една крава са необходими 100 литра за което фермерите заплащат 65.30 лв. прибавяйки и ДДС 20% крайната сума за акциз на изразходваното гориво е 78.30лв. Имайки в предвид всичко това ние на парвихме предложение да се влезе в процедура за компенсиране направените разходи от говедовъдите за акциза на горивата.
От МЗХ ни отговориха, че са изготвили и нотифицирали пред ЕК такава държавна помощ още през декември 2011 г. Ще цитирам получения отговор: „Понастоящем, възможностите за прилагане на помощта се определят от необходимостта от извършване на изменения в съответното национално законодателство и от наличния финансов ресурс, предвиден в бюджета за 2103 г. За да може схемата за държавна помощ да бъде приведена в действие е необходимо да бъдат измемени Законът за акциза и данъчните складове (ЗАДС) и Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), като в тях се разпишат текстове, които да регламентират прилагането на схемата за държавна помощ. За целта е необходимо Министерството на финансите (МФ) и Народното събрание да предприемат действия във връзка с горепосочените законодателни промени“.

 

Поставили сте и въпрос за увеличаване на субсидиите, визирайки специфичното подпомагане за животни.
И това не е нов въпрос и в същото време съществен проблем за сектора. Ние бяхме длъжни да ги поставим и на това правителство. Получихме уверение, че се предвижда съществуващите в момента схеми за специфично подпомагане за животни (за млечни крави, овце-майки и кози-майки) да се прилагат и през 2014 г. с уговорката, че параметрите ще бъдат уточнени допълнително.

 

Ще поставите ли тези въпроси и на заседание на Съвета по животновъдство?
Този съвет е друга болна тема за нас. Според членовете на Съвета по животновъдство от Националния съюз на говедовъдите в България – имаме трима наши фермери в съвета – в сегашния си вид този Съвет е просто неефективен. Това е към момента неработеща структура – събират се по 40-50 човека, поставят се много въпроси, но за дискусия, камо ли за вземане на решения, време не остава. В рамките на разписаните два часа само се маркират актуалните въпроси, но не се навлиза в детайли в един или друг казус. Според мен в Съвета по животновъдство в този му вид участват голям брой организации - само в сектор „Говедовъдство“ са поне 6-7 организации. Сега разбрах, че ще има още двама представители на развъдните асоциации, което означава, че поне 8-9 души ще има в Съвета само от сектор „Говедовъдство“. Ако има по толкова представители и на останалите сектори в животновъдството, преценете доколко ще може да се върши ефективна работа.

 

Според вас колко трябва да са членовете на Съвета по животновъдство?
Националният съюз на говедовъдите в България е на мнение, че трябва да се направи разделение, тоест да има подгрупи по въдства, а когато се обсъждат въпроси само на говедовъдството, например, да има по-широка аудитория. Когато се обсъждат по-глобални въпроси, не е необходимо да участват толкова голям брой хора. Практиката показва, че от такива съвети с по 100 човека членове няма реален ефект. Да не говорим, че има много организации, за които изобщо не се знае кой кого точно представлява. Нещо не е точно както трябва с браншовите организации – по списък са само 53.

 

Проблемът е валиден за всички браншове в България – смятате ли, че сектор „Говедовъдство“ може да се обедини, да заработите заедно в една браншова организация?
У нас като че ли това е нормално, сигурно и защото няма законова регламентация. Знаете, че отдавна се говори за Закон за браншовите организации. Би могло, използвайки Закона за животновъдството, поне временно да се създаде някакъв ред. Това е единият вариант. Има и друг вариант – Националният съюз на говедовъдите в България има намерение да покани лидерите на сега съществуващите 7-8 организации в сектора, да седнем и да дебатираме ситуацията. Пак ще кажа – не може представящ се за национален браншови съюз да представлява двама или трима човека. Нашата идея е да водим разговори и дебати, докато всички се убедят в ползата от това да бъдем обединени в една браншова организация. Сега във всеки регион на страната се водят някакви разговори, които, обаче, не водят до никакви резултати за сектора. Докато не се спре с това дърпане на чергата и манията за водачество, няма да има ефективна работа в полза на сектора.

 

Как работата на Съвета би била ефективна според вас? Има ли насрочено заседание?
Според нас, ако нещата не се променят, е по-добре изобщо да няма Съвет по животновъдство, а както НСГБ работи да задаваме писмено въпроси и да чакаме отговори от министерството. В интерес на истината, този метод е работещ – от МЗХ ни изпращат всички проекти, ние ги обсъждаме с нашите членове и писмено изпращаме нашите мнения, възражения и препоръки. Така се спестява и време на фермерите. Разбира се, ако нещата се променят, ако наистина бъде кардинално променен Правилникът за организацията и дейността на Съвета по животновъдство, както ни уверяват от МЗХ, той може да стане работещ. Има нужда от такъв орган, в това сме категорични, но само ако са променени правилата. Защото в крайна сметка Съветът е помощен орган, неговите решения нямат задължителен характер, но именно в качеството си на консултативен орган при разписани ясно правила Съветът може да бъде полезен и на министерството, и на сектора.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително