Министър Мирослав Найденов в интервю за Капитал Дейли относно изоставането по настоящата ПРСР, преговорите за финансирането през следващия програмен период и мястото на България в разпределението на средствата, за новите директни плащания, тавана на субсидиите и приоритетите:

Тази година е последна за договаряне по програмите за рибарство и селските райони (договорени пари се плащат до 2015 г. включително - бел. авт.) - ще успеете ли да наваксате изоставането?
Макар всички да казват "не се оправдавайте с тези преди вас", без да се оправдавам с никого, ще започна с някои факти и особености. Програмата за развитие на селските райони е с бюджет над 6 млрд. лв. В средата на 2009 г. бяха разплатени само няколко милиона - усвояемостта беше 3.43%. Аз заварих над 10 хил. проекта, които бяха приети, но неразгледани. Така започнахме, а сега имаме 45.4% усвояемост. Договорени са 72.4% от стойността на програмата.
И ако тук нещата бяха лоши, при програмата за рибарство бяха направо трагични. Заварихме я дори без оценка за съответствие. Положихме много усилия първо да получим оценката, за да започнат и авансовите плащания. В момента нещата и там са много добри и през последните месеци се наблюдава свръхинтерес от рибарската общност. Имаме амбиции и при двете програми за максимален процент на договаряне. Няма да кажа 100%, а максимален. В нито една от страните няма 100% усвояване.
Разбира се, нека да направя уговорката, че мандатът на това правителство изтича в средата на годината и ако се окаже, че не същият екип ще продължи работата, не може да се каже дали темповете ще се запазят. Факт е, че когато има смяна в ръководство на министерството и на мениджърския екип на фонд "Земеделие", има определено забавяне. И ако след изборите има такава смяна, възможно е да това да се случи през тези последни месеци на договаряне.
Извън двете програми по директните плащания имаме 99.6% усвояемост на средствата. Практически това са 100%, защото тези под 1% неусвоени средства са т.нар. разследвания и това е под средното ниво на ЕС.

Какво става към момента в преговорите за финансирането през следващия програмен период? 
Има различни сценарии за тях. Ясно е, че се върви към редукция на бюджета на общата селскостопанска политика, тъй като има страни, които категорично настояват за това. Мисля, че в крайния вариант нещата ще бъдат "олекотени" (последното предложение е за намаление на общия бюджет със 7%- бел. авт.), но може би се върви към определено редуциране на общия бюджет. Българските земеделски производители няма да го усетят, тъй като ние не сме достигнали разрешените ни максимални прагове (за изплащаните субсидии - бел. авт.) и всяка година вървим към повишаването им. Тук не мога да се ангажирам с числа, тъй като още продължават преговорите на върха между лидерите за общата финансова рамка. Ние също във формата Съвет на министрите сме затруднени да коментираме.


Заложено е директните плащания да растат, но има ли опасност да получим по-малко пари за развитие на селските райони?
Във всички варианти, които са разиграни, България при новата ОСП ще се позиционира в челните места по финансиране - по разчетите, които правим, страната ще бъде в първата десетка по пари, които ще получи. Важно е да се каже, че в момента ние сме последни, на дъното, а в новата ОСП ще бъдем в първата третина. Това е резултат от една активна работа през последните години. По отношение на програмата за селските райони няма да има кой знае какви съществени промени. Смятам, че там дори и да има определена редукция на базата на намаление на целия бюджет, ние ще имаме почти същата финансова рамка, което е много добре.

А при директните плащания каква е ситуацията?
Голямото ни притеснение при директните плащания е свързано с т.нар. позеленяване. Заложените императивно от Европейската комисия 30% от средствата да отидат за мерки, свързани с опазване на околната среда, са категорично непостижими. В момента не можем да достигнем 25% като агроекологични мерки и това са проекти по програмата за селските райони, а ако бъдат обвързани и с директните плащания, ще е още по-трудно. Това означава, че ние ще изгубим пари, и то много, защото голямата сума идва като директни плащания.

Как България реагира на този проблем при преговорите?
България и други страни се обединяват в група, която е категорично против императивните 30% зелени плащания. Настояваме да се сложи долен и горен праг. Ако например горният е 30%, то долният да бъде наполовина, или около 15%. Така, ако комисията каже, че 30% е горният праг, но не е задължителен, то да имаме възможност да постигнем поне наполовина. В действителност ние имаме резерв от терени, които биха могли да бъдат декларирани по изискванията за озеленяване, но много е важно каква ще бъде активността от страна на бенефициентите.
Вторият проблем, който не е за подценяване, са таваните на самите директни плащания, които комисията предлага за един бенефициент годишно - 150 хил. евро без санкции и до 300 хил. евро със съответната редукция (предлага се скала, според която субсидиите ще се намаляват с определен процент за фирмите, които получават между 150 и 300 хил. евро - бел. авт.). Ние сме сред страните, които подкрепят налагането на тавани, но смятаме, че те трябват да бъдат удвоени съответно до 300 и 600 хил. евро.
Например в Германия средното стопанство е 500 дка, така че те няма да имат проблем с таваните, защото нямат мегастопанства, както е при нас. В България средното стопанство е около 5 хил. дка, говоря, разбира се, най-вече за зърнопроизводителите. Затова направихме калкулацията така, че тези производители с до 5 хил. дка да не бъдат засегнати. Но в същото време искаме да има горен праг, защото наложеният таван за най-големите ще увеличи средствата за другите.
На последния съвет по земеделие внесох от името на  България и искане за т.нар. обвързани с производството плащания, които са към секторите животновъдство и зеленчукопроизводство. В предложението си комисията казва, че тези плащания могат да бъдат 5% от всички, а при новите държави членки - 10%. При тази формулировка с уговорката, че все още няма окончателно решение, ако приблизителните ни очаквания са за 800 млн. евро директни субсидии, то ние бихме могли да дадем 80 млн. евро за животновъдство и зеленчукопроизводство. Затова в момента направихме една коалиция от 12 държави, които искаме да няма таван за тези плащания или ако има такъв, той да бъде по-висок.


Изоставаме ли в подготовката за втората програма за развитие на селските райони, която ще тръгне от догодина, и преди всичко в определянето на приоритетите в нея, каквито опасения изказват земеделски производители?
Има работна група в министерството, която работи по тази тема. Този екип работеше по междинната оценка и по крайната оценка на настоящата програма. Разглежда всичко това, което е отчетено като неудачно по отношение на прилагането на сегашната програма, по отношение на разпределянето на финансовия ресурс и приоритетите. Екипът работи много добре и поддържа координация с ЕК, защото, когато има окончателно решение, ние ще имаме много кратък период, за да напаснем нашите приоритети. Искам да кажа, че сме напреднали изключително много, но не публикуваме и не официализираме нищо, докато нямаме окончателния вариант - защото всичко друго би било спекулация и подаване на фалшиви сигнали към бъдещите бенефициенти.

А не е ли редно тези въпроси да се обсъдят със заетите в сектора?
Всички браншови организации са ни подали своите приоритети - зърнопроизводители, животновъди, биопроизводители, всички. Те са ни дали коментара си по сегашната програма и по това какво искат в новата. Важна тук е уговорката, че всички искат всичко. Когато EК публикува предложенията на еврокомисаря по земеделието Дачиан Чолош, на другия ден публикувахме сравнителна таблица с всички предложения на комисията и позицията на България - какви са плюсовете и минусите.
Същото ще направим и сега. В момента, в който в комисията и в Съвета на министрите по земеделие имаме окончателно решение за бъдещата програма за селските райони, ние ще дадем сравнителната таблица. В срока, в който ни е даден, ние ще трябва да изработим нашата позиция. Ако това се случи до средата на годината, ще го приключим ние. Ако следващите са други, ще им оставим едно много добро наследство.

Производителите всъщност искат да видят общата рамка на програмата подобно на много други държави, които казват "ние залагаме приоритетно например на иновациите в следващия период"...
Това го направихме. В поредица от семинари, организирани от министерството, ние сме обсъждали тези неща.

И кои са основните приоритети на бъдещата програма?
При мерките за общините продължаваме с приоритета за развитие на инфраструктура в общините. Има свръхинтерес, това е изключителна възможност за тези населени места и ако я няма тази програма, те ще бъдат обречени на упадък. Категорично това е първият ни приоритет. Искаме да разширим и обхвата на програма. В сегашното разпределение на парите има една неправда. Села, които се намират в община, която е и областен център, излизат извън обхвата на финансиране. Ние искаме да отстраним тази неравнопоставеност. Предложението е извън обхвата на финансиране да бъдат само административните граници на центъра на общината.
По отношение бизнеса досегашната мярка 121 (за модернизиране на земеделски стопанства - бел. авт.), към която също имаше свръхинтерес, планираме да я продължим като приоритетна. Тук условието е, че този дисбаланс, който в момента се даваше по отношение на техника, предимно насочена за зърнопроизводители, искаме да се преодолее. Ние ще искаме да можем да имаме достатъчно гарантиран бюджет за техника, но за животновъдството и за зеленчукопроизводството. Например като посещавам изложения, в Стара Загора е най-голямото, има огромни дълги алеи с техника за зърнопроизводители и има там 2-3 тракторчета за животновъдите. Аз давам примера с машини, но мярката е свързана изцяло с оборудването. Приоритетът на мярката ще бъде отново машини, но искаме да поставим при еднакви конкурентни условия трите сектора - зърнопроизводство, зеленчукопроизводство и животновъдството, като дадем определено конкурентно предимство на зеленчукопроизводството и животновъдството и на финалната права да се изравняват със зърнопроизводителите.
Искаме да включим като приоритет в програмата за селските райони и някои сектори, които досега ги нямаше. Например такъв е пчеларството. Ние искаме да дадем равен достъп до програмата на всички сектори.
Искаме също акцентът да бъдат селските общини. Според данни на Евростат Северозападна България е най-изостаналият регион в целия ЕС. Затова лансираме в следващата програма да има специална мярка за Северозападна България и, разбира се, за Родопите.

Става въпрос схеми за финансиране на бизнес проекти или на общински в тези два региона?
При предишното правителство имаше такива програми - за селското стопанство, имаше и осигурен финансов ресурс, но единици са се възползвали от тях. Ние сега искаме да заложим подобие на тези програми, т.е. и селските общини, и самите земеделски производители да могат да имат по-голям финансов ресурс, който да е гарантиран за тези райони. Това ще бъдат акцентите. Има доста детайли, за които, разбира се, не може да стигне времето в едно интервю.


Според фермерите има още два сериозни приоритета, които трябва да се заложат - модернизиране на напоителните съоръжения и иновациите. Предвиждат ли се в новата програма?
Тези неща - хидромелиорации и иновации, са заложени. Заложили сме и горски мерки. Ние имаме горско стопанство, което е с по-голям ресурс от селското стопанство, това го заявявам категорично. Горските ни общини реално нямат друга алтернатива.


 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!