Министър Мирослав Найденов призова за национален консенсус по приоритетите в земеделието в рамките на свое изказване по време на провелата се днес среща - дискусия в Президенството на тема "Национални приоритети в селскостопанската политика на Република България до 2020 година”.

 

По думите на министъра дебата при Президента е много навременен, тъй като в момента се водят обсъжданията за следващия програмен период на Обща селскостопанска политика (ОСП). За нея се разпределят около 40% от бюджета на Европейския съюз и е важно те да не бъдат намалявани, тъй като това е свързано със световната хранителна сигурност, подчерта министър Найденов. Той посочи, че в доклади на ООН и Световната организация по прехраната ФАО е обявен „код червено“ в това отношение.

 

На земеделския сектор може да се гледа като на локомотив за българската икономика. България трябва да се възползва от националното богатство с което разполага – земя, гори и вода, каза още министърът. Според него има голямо търсене на български земеделски продукти, особено в Арабския свят, където има носталгия към нашите агнета и пилета.

 

Като основен проблем за развитието на овощарството, растениевъдството и животновъдството министърът посочи липсата на работна ръка. Според него трябва политика по интегриране на малцинствата и насочването им към земеделие, тъй като в този сектор има голяма перспектива за заетост. Ако имаме консенсус и национална стратегия по тази тема и се възползваме от това, което ни дава природата, сме обречени на успех, категоричен бе министър Найденов.

 

По време на срещата, зам.министър Светлана Боянова прочете следния доклад :

Темите, които са предмет на днешната дискусия, са елемент на настоящата политика на правителството и имат особена тежест при определяне на приоритетите в областта на развитието на земеделието и селските райони в по-дългосрочен план. По-конкретно, в Националната програма за развитие: България 2020 към Приоритет „Развитие на земеделието за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси” е предвиден пакет от мерки и действия, които ще бъдат реализирани до 2020 г.


Тема 1 Екологично насочено земеделие
Освен осигуряването на храни, земеделието предоставя и редица други услуги за обществото, в това число и екологични ползи. Ето защо екологично насоченото земеделие следва да бъде водеща тема с все по-голям дял в политиката, особено в контекста на нарастващото търсене на храни в световен мащаб и справянето с последствията от промените в климата.
Земеделските производители трябва да бъдт насърчавани да прилагат земеделски практики за поддържане на ландшафта, за възстановяване и поддържане на специфични местообитания и биологичното разнообразие и за управление на природните ресурси.


Поддържането на екологосъобразно земеделие е важен приоритет на Общата селскостопанска политика.
Значителен принос за осигуряване на екологичното равновесие има политиката на директните плащания в земеделието по Първи стълб на ОСП.


През тази година в България се въведоха изискванията на кръстосаното съответствие в областта на околната среда, регистрация и идентификация на животните. Те обвързват директните плащания на земеделските стопани с прилагане на едногодишни практики, свързани със спазването на високи стандарти по отношение на опазването на околна среда, водите, общественото здраве, здравето на животните и растенията. Съхраняването на природните ресурси в страната налага земеделските стопани да бъдат насърчавани да спазват тези изисквания и през новия програмен период.


Следва да се използват и по-активно възможностите, които предоставя и Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР) за насърчаване развитието на земеделски методи, целящи опазване и съхранение на околната среда. Чрез Програмата се създават условия за опазване на био-разнообразието и земите с висока природна стойност, развитие на биологичното земеделие, подобряване на качеството на почвите и водите, развиване на устойчиви практики за управление на земите, насърчаване на устойчивото управление на горите и земите, покрити с гори.


От друга страна, с цел поддържане на земята в добро състояние и предотвратяване на нейното изоставяне, земеделските производители в планинските и други необлагодетелствани райони се компенсират за допълнителните разходи и пропуснати доходи, поради ограниченията за земеделското производство в тези райони.


Плащанията за агроекология и климат следва да продължат да играят важна роля при подпомагане на устойчивото развитие на селските райони и за посрещане на все по-голямото търсене на екологични услуги от страна на обществото.


Ключова цел на реформата на Общата селскостопанска политика, която се осъществява в момента, е „озеленяването” на двата стълба на ОСП, с цел съобразяване с климатичните промени и други екологични предизвикателства. Двата стълба на ОСП трябва да работят заедно и допълвайки се взаимно, с прости мерки за общо прилагане на изискванията за директните плащания по Първи стълб, както и със стимули за по-насочени мерки, предлагани в програмите за развитие на селските райони по Втория стълб.
С цел по-нататъшно засилване на ролята на директните плащания за предоставяне на обществени блага, се предвижда да се въведе елемент на "озеленяване", чрез подкрепа на цялата територия на ЕС, за общи, извъндоговорни годишни екологични мерки.


Тези мерки за допълнително екологизиране на Първи стълб на ОСП следва да гарантират, че всички земеделски стопани предоставят ползи за околната среда и климата в ежедневните си дейности, надхвърлящи настоящите изисквания за кръстосано спазване. Екологизирането на директните плащания ще се осъществява чрез въвеждане на „зелен“ компонент на директните плащания. „Зелените” плащания ще се предоставят при изпълнение от земеделските производители на следните дейности: диверсификация на културите, поддържане на постоянно затревени площи и екологично насочени площи. По този начин земята и естествените екосистеми ще допринасят за постигане на значимите цели на ЕС за биоразнообразие и адаптация към изменението на климата.


Екологично насоченото земеделие ще придобива още по-важно значение през следващия програмен период 2014-2020 г. В новите стратегически и законодателни предложения селското стопанство и селските райони се призовават да увеличат усилията си за постигане на амбициозните цели в областта на климата и енергетиката, както и на стратегията за биологично разнообразие, които са част от стратегията „Европа 2020“.


По Втори стълб ще продължи да се предоставя подкрепата за земеделските производители за екологични услуги и услуги, свързани с климата, които имат изключително важна роля за устойчивото развитие на селските райони.


Подкрепата ще бъде насочена към отделни или групи земеделски производители, които доброволно се задължават да извършват дейности, състоящи се от един или повече многогодишни ангажименти за агроекология и климат по отношение на земеделска земя.
Насърчаването на селскостопанските производители за преминаване към или поддържане на биологично земеделие е друг аспект на политиката за опазване на околната среда.


Биологичното земеделие има важен принос за постигане на устойчивост. То консервира до голяма степен природните ресурси и околната среда, укрепва агроекосистемите, опазва биоразнообразието и предоставя възможност на бъдещите поколения да се възползват от съхранената природа. Тази форма на земеделие отговаря на нуждите на нарастващ брой потребители, тъй като използва безопасни и прозрачни методи на производство, като в същото време създава повече работни места от конвенционалното земеделие.

 


Тема 2: Насърчаване на развитието на овощарството, зеленчукопроизводството и животновъдството
Наслагването на множество фактори, както от по-далечното минало, така и от последните няколко години на членство в ЕС, повлия негативно върху процесите на преструктуриране на земеделските стопанства, което възпрепятства установяването на подходящ баланс между отделните подсектори. Структурните проблеми и по-специално липсата на достатъчно на брой окрупнени и пазарно ориентирани стопанства в определени продуктови направления създават сериозни затруднения и на преработвателните предприятия, които не могат да реализират напълно потенциално високата си конкурентоспособност.


Въпреки безспорния положителен ефект от директните плащания по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), тя не осигурява еднаква степен на подкрепа за производителите от всички сектори. СЕПП оказва силно въздействие върху производството на култури с ниски разходи на единица площ, но не стимулира животновъдството и производството на интензивни култури, като плодовете и зеленчуците.


За преодоляване на съществуващия дисбаланс и за повишаване на конкурентособността на отрасъл Земеделие особен акцент поставяме върху области като зеленчукопроизводството, овощарството, производството на качествено мляко, месодайното животновъдство.


България е традиционен производител на плодове и зеленчуци. В страната съществуват благоприятни почвено-климатични условия, което определя разнообразието на отглежданите култури. Производството на плодове и зеленчуци в последните години, обаче, е сведено до равнище, което е далеч под възможностите, които може да реализира секторът. Българските производители на плодове и зеленчуци произвеждат продукти с високо качество, но в малки количества, което не им позволява да бъдат достатъчно конкурентни на местния и международните пазари.


Тези тенденции могат да бъдат преодолени чрез максимално използване на възможностите на двата стълба на ОСП (директни плащания, обвързано с производството подпомагане, подкрепа за инвестиции по ПРСР) и на държавните помощи.


В допълнение към схемата за директни плащания на площ, финансирана по Първи стълб на ОСП, производителите на плодове и зеленчуци са потенциални бенефициенти и по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР). Като цяло обаче, получените от тях средства по ПРСР са сравнително ограничени. Един от факторите за това е, че до момента секторът не се е ползвал от гарантирани бюджети или предимства при ранкиране на проектите. Това наложи да бъдат предприети изменения в Програмата. С одобрената от ЕК шеста нотификация за изменение на ПРСР сектор „Плодове и зеленчуци” вече е приоритизиран, като е определен бюджет в размер на 10 000 000 евро за извършване на инвестиции за подобряване на общата конкурентоспособност на земеделските стопанства, произвеждащи плодове и зеленчуци.


Тази година стартира прилагането на нова, обвързана с производството схема, финансирана от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, за дейности за подобряване на качеството на произвежданите в България и предлагани на пазара пресни плодове и зеленчуци (домати, краставици, пипер, ябълки, череши, праскови и кайсии). Схемата цели производителите на плодове и зеленчуци да бъдат стимулирани да повишават качеството и съответно конкурентоспособността на произвежданата от тях продукция.


Предвидена е възможност за подкрепа на производителите на плодове и зеленчуци с национални средства за противодействие на неблагоприятни природо-климатични въздействия. От 2010 г. се прилага държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на продукция от плодове и зеленчуци.


ДФЗ отпуска и краткосрочни нисколихвени кредити за подпомагане производителите на основни зеленчукови култури, като картофи, пипер и домати, с цел закупуване на семена, торове и препарати за растителна защита.


През следващите години ще продължи прилагането на мерки за стимулиране на инвестиции в производството на плодове и зеленчуци, както със средства от европейските фондове, така и от националния бюджет. Ще бъдат използвани възможностите за специфична, обвързана с производството подкрепа по Първи стълб на ОСП, които се разширяват с предложенията за реформа на ОСП за новия програмен период след 2013 г. Ще се прилага и по-широк набор от мерки за управление на риска в земеделието.
В средносрочен и дългосрочен план значителни усилия ще бъдат насочени към възстановяването и модернизирането на хидромелиоративната инфраструктура, което е необходимо и важно условие за увеличаване на производството на зеленчуци и плодове.


Въпросът за преструктурирането на животновъдството и по-специално на преживното животновъдството е важен и определящ за неговото бъдещо развитие. Във всеки един от секторите говедовъдство, биволовъдство, овцевъдство и козевъдство е необходимо да се преодолее съществуващата раздробеност, малкият брой животни в стопанство, относително ниската продуктивност и висока себестойност на произведената продукция. Наложително е да се окрупнят фермите, да се увеличи средният брой животни в стопанство, което ще доведе до по-висока средна продуктивност, да се развие специализацията, като ясно се диференцират и отделят фермите на продуктов принцип.


Водещо в развитието на млечното говедовъдство през следващите години е подготовката му за отваряне на пазара и прекратяване действието на квотната система. В тази връзка е важно да продължи нарастването на броя на фермите за отглеждане на животни за месо. Като резултат, ще се развие пасищното животновъдство, ще се увеличи броят на месодайните животни в страната, което е предпоставка за намаляване на вноса на месо и задоволяване на потребностите на месопреработвателната промишленост с местна суровина.


Характерът на прилаганата схема за директни плащания на площ поставя и животновъдите в страната в по-неблагоприятна ситуация от гледна точка на възможностите за подкрепа на доходите, тъй като голяма част от тях не стопанисват достатъчно земя за обезпечаване на техните производствени нужди. Ето защо е необходимо допълнително подпомагане, предоставяно чрез схемите за обвързани с производството плащания. Такива са прилаганите схеми за специфична подкрепа за поддържане производството на краве мляко и за отглеждане на овце-майки и кози-майки, както и схеми за национални доплащания за говеда, овце-майки, кози-майки и крави с бозаещи телета.


Схемите за специфична подкрепа принципно могат да бъдат продължени и за следващия програмен период (2014-2020 г.), като инструмент за подкрепа на икономически уязвими сектори.


За да се промени структурата на вътрешното потребление и осигури местна суровина за нуждите на месопреработвателната ни промишленост, ще бъдат предвидени схеми за подпомагане на птицевъдството и свиневъдството. Това са два сектора, характеризиращи се със затворен цикъл на производство, висока степен на индустриализация и механизация, високи изисквания, свързани с хуманното отношение при отглеждане на животните. Схемите за подкрепа ще бъдат насочени към постигане на по-високи от разписаните в законодателството изисквания за хуманно отношение към животните.


Наред с тези основни животновъдни направления ще се акцентира и върху развитието на някои традиционни производства като пчеларство, бубарство, отглеждане на зайци. Това ще позволи да се осигурят нови работни места, алтернативна заетост, допълнителни доходи за населението в селските райони и повишаване експортния потенциал на страната.


За да се запази интересът у малките животновъдни стопанства и да се стимулира тяхното бъдещо развитие, е предвидена подкрепа за инвестиции за увеличаване на директните продажби на малки количества суровини и храни от животински произход. Това ще подпомогне съществуването на дребните животновъди, които произвеждат и предоставят на локалните пазари суровини и храни, добити по традиционен начин, с типичните характеристики на региона. По този начин ще се създадат условия за заетост и запазване поминъка на населението. Поради структурата на животновъдното производство (значителен брой стопанства с до 10 броя животни), постепенното увеличаване на дела на директните продажби е важен елемент и предпоставка за бъдещото развитие на отрасъла.


Като допълнение към възможностите за финансово подпомагане на селското стопанство, България прилага и мерките за пазарна подкрепа на ОСП, една част от които са предназначени за противодействие на нарастващата нестабилност на цените на земеделските продукти. Към пазарните мерки се отнасят и ползващите се с изключително голям интерес сред българските износители промоционални програми (финансирани със средства от европейския и националния бюджет), целящи популяризиране в ЕС и в трети страни на традиционни български продукти и храни.


Към момента България има седем промоционални програми, които са получили одобрение освен по националната процедура и от Европейската комисия. Браншовете, върху които промоционалните програми имат ползотворно въздействие, обхващат мляко и млечни продукти, пресни и преработени плодове и зеленчуци, винопроизводство, пчеларство, месопреработвателната промишленост и особено важното биологично земеделие. Промотирането е насочено към пазарите на страни в ЕС (Германия, Испания, Полша и Румъния,) и трети страни (Русия и Украйна, Китай, Австралия и Обединените арабски емирства /ОАЕ/, Бразилия, Швейцария и САЩ).


 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!