Мюмин Картал е един от най-големите тютюнопроизводители не само в България. В световен мащаб той реализира български тютюн години наред. На фона на провеждащия се в Будапеща конгрес на UNITAB за подкрепа на тютюнопроизводството в Европейския съюз, Фермер.БГ разговаря с г-н Картал по проблемите на сектора и възможностите за решаването им:

 

Г-н Картал, представете ни се накратко...
Занимавам се с тютюнопроизводство от 1978 г. в АПК Първомай. През 1995 година стартирах частен бизнес и през 2009 година достигнах 13,5 хил. дка тютюн – Вирджиния, Бърлей и Ориенталски. Като едноличен търговец съм един от най-големите производители на тютюн в света

 

Как се постига това?
С много труд. Закърмен съм с тютюнопроизводство още от ранна детска възраст – от моите родители. Уверен съм, че в света няма човек, който да конкурира тютюнопроизводството ми.


Кои са основните проблеми, с които се сблъсквате в работата си на тютюнопроизводител?
Аз обработвам земи в землищата на две пловдивски села – Караджово и Градина. Много труд съм хвърлил да обединя раздробените земи. Най-голямата грешка на нашата страна е, че тези обединени големи масиви ги радробиха и това много затруднява земеделието като цяло. Работим много, за да обединяваме земите – тук в региона вече имаме обединени парцели по 1000 дка, по 2000 дка и резултатите от това вече са налице. Мога да се похваля, че давам рента по 100 кг тук в Пловдивска област. Догодина ще давам по 150 кг +1 бутилка олио.

 

Да разбираме, че Вие виждате бъдещето на сектора в комасацията на стопанствата, така ли?
Да! Уедряване трябва да има, колкото се може по-скоро. Не само за тютюнопроизводството, а като цяло. Противник съм обаче на тенденцията арендатори да наемат по над 1 млн. дка. Първо те няма как да обработват всичките тези земи и всички знаем защо ги наемат тези земи...


Усвояване на субсидии...?
Искат да крадат европейски субсидии. Нашите служби знаят за тези далавери много добре и тази практика трябва да се пресече. Или да има регламент, който да не позволява не един арендатор да обработва повече от 100 хил. дка земи. Как е сега? Има арендатори, които са си направили по 10 фирми и притежават милиони декари земя. Службите отлично знаят това. Ето защо е необходимо да се вземат мерки за прекратяване на тази практика. Така ще имаме и по-добро земеделие. А трябва да признаем, че без земеделие България не може да върви напред. Не трябва да се допуска ситуацията, която се случи в туризма. На морето и в планинските курорти се построиха хотели за милиарди, които сега пустеят.

 

Какво е мнението Ви за въведената забрана за пушене на обществени места? Как ще се отрази тя на тютюнопроизводителите?
На първо място искам да кажа, че 90% от българския тютюн се изнася. Нас не ни интересува дали има разделение пушачи-непушачи. Ние правим бизнес и ще реализираме производството си така или иначе. И аз смятам, че ще дойде време – след около 10 години – когато цената на една кутия цигари ще достигне до 10-20 лв в България, а в Европа ще достигне дори 20 евро.


Какво Ви кара да правите тази прогноза?
От 1 кг тютюн се произвеждат от 50 до 70 кутии цигари. Такава печалба няма в никоя друга индустрия. Освен това цигарите са акцизна стока и в хазните на всички държави влизат много пари. Тютюнът е по-печеливш и от оръжията, и от петрола. Така че тютюнопроизводството има бъдеще.

 

На 100% ли реализирате тютюна в чужбина?
На 100% - да! И тук важно е да кажем, че борбата е да постигнем високо и качествено производство и по-ниска себестойност.

 

А реализирли ли сте проект по Програмата за развитие на селските райони – все пак една от целите и е именно такава – да подпомогне високотехнологичното производство?
Да, имам един успешно реализиран проект по мярка 121 за закупуване на земеделска техника. С тази реализация закупих машини от фирма Варекс и от други фирми. Стойността на проекта беше за 1, 480 млн. евро.

 

Смятате ли, че предвидените средства по мярката за модернизация на земеделските стопанства бяха достатъчни?
Определено по тази мярка трябва да има още средства, защото ние трябва изцяло да обновим машинните си дворове. С нова модерна техника се прави силно земеделие и качествено производство. В България имаме много плодородни почви, трябва да имаме конкурентно производство и силен износ, но това може да се постигне с качествена техника...


Само това ли е необходимо – техника и плодородни почви?
Трябва да има и управление. Трябва да работим съвместно с Министерството на земеделието. Предлагам дори отново да има Фонд Тютюн. Да се създаде Фонд Пшеница, Фонд Царевица, Фонд Животновъдство, Фонд Птицевъдство и т.н. Нека част от реализираните продажби да влизат в тези фондове и когато закъсаме, в сушави години, като тази, например, от тези фондове да се помага на земеделските производители, за да не се стига до ситуации с недостиг на продукция.

 

Недопустимо е страна като България да няма и Земеделска банка. Срамно е! Сега какво е – отиваме и залагаме машини, от банките ни питат за какво са им тези машини, залагаме земи - „на нас земи не ни трябват“. Е в крайна сметка аз, ако имам да заложа кюлче злато, няма да идвам в банката.


Необходима е и добра работна ръка. Ако трябва да сме откровени, на българите не им се работи – поне на тези , които останаха в страната. По цял ден пият кафета. Ще се наложи и да се внася работна ръка, но политиката сега не го позволява, защото в страната има много безработни, които трябва да се наемат приоритетно на работа. А както казах, на тези хора не им се работи.

 

На колко хора осигурявате работа?
Пряко или косвено помагам на 600 души – било то под формата на заплати или на рента. Подпомагам доколкото мога детски градини, училища, църкви и джамии в региона. Сега в условията на криза, пазарите се свиха, но все пак полагаме услилия. И държа да кажа, че в земеделието няма криза, защото храна и тютюн се търсят най-много. Кризата е в ешалона на властта.

 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!