Пчеларите в страната вече зазимяват пчелните семейства. За равносметката на това каква беше пчеларската година, Фермер.БГ разговаря с Младен Котларски, председател на Националната асоциация на пчеларите професионалисти и дългогодишен пчелар. Пчелините му са в Северозападна България, гледа над 150 кошера.

 

Г-н Котларски, направихте ли вече анализи на пчеларската година?
 

Вече сме във фаза зазимяване на пчелните семейства. С точни цифри ще можем на по-късен етап, но истината е, че 2012-а беше най-тежката пчеларска година. Дори и най-старите пчелари не помнят друга година, в която да е имало температурна амплитуда над 70 градуса – от минус 27 през февруари, до плюс 43-44 градуса в края юли и през август.

Към картината трябва да се прибави и незапомнено дългата суша, която продължава. Това не може да не се отрази на пчелите. Особено в Южна България, където почвата е по-лека и по-неиздръжлива на екстремни ситуации, положението е трагично. Има райони, в които и капка мед не са извадили пчеларите, но за сметка на това цяло лято хранят пчелите. В Пловдивско, например, нямаше изобщо акация – измръзнала. В този район последвалата суша тотално досмачка пчеларите – за тях годината е нулева.
 

За Северна България определено годината не е от най-лошите като добив на мед – някакъв мед все пак извадихме, но ще изкупят бързо и в средата на годината мед вече няма да има. За Плевенско имаше по-сериозни проблеми, защото там изобщо не е валяло през юли и август, което доведе до много ранно спиране на пашата. Във Врачанско, Монтанско и Видинско, където са моите кошери, добивите са наполовина – извадил съм по 30-35 килограма от кошер при 50-60 килограма при добра година. В Северозападна България имаше и сравнително добра реколта от акация. В районите, обаче, където пчеларите разчитат на рапицата, добивите са съвсем незадоволителни. На много места акацията и рапицата се засякоха и пчелите са събирали и от двете – не може да се разбере какъв е медът. Много е шарена картинката в страната, но като цяло годината за професионалните пчелари не е добра. Много малки са и количествата манов мед – в суша мана няма.
 

Какви са изкупните цени на меда при такава ниска реколта?


Мановият мед сега се продава по 12 лева за килограм на едро при около 8 лева в добри години. Търговците в момента изкупуват на цена 4-4.20 лева за килограм полифлорен мед, между 5 и 5.50 лева за килограм се изкупува акациевият мед. На специализираните изложения пчеларите се опитват на дребно да продават по 10-12 лева, но повечето продаваме на старите цени – средно 8 лв./кг, защото хората нямат пари и търговията на дребно също върви трудно.


Как ще се справите с финансите тогава?
 

За първи път тази година бяха дадени по 12 лева на пчелно семейство по de minimis, което е все пак помощ за районите, в които пчеларите са в бедствено положение. Поне могат да си купят захар да подхранят кошерите, за да оцелеят пчелите. Но само за това ще стигнат, за обновление някакво на пчелините е невъзможно. В цял свят има програми, които подпомагат пчералството, а в последните години когато се вдигна шум около синдрома на празния кошер бяха предприети и специални мерки за подпомагане на сектора. В България единственото, което беше направено едва тази година е de minimis. Отчитаме го, но не е достатъчно. За всики други въдства има предвидени средства за глава добитък, в пчеларството няма.
 

Откога влиза в сила новата Национална пчеларска година и кои са най-важните, според вас, акценти, които трябва да бъдат заложени в нея?
 

Новата програма влиза в сила от 2014 година, а през 2013-а трябва да бъде сформирана работна група и да се разработи в окончателен вид програмата. В момента се събират данни за всяка асоциация в сектор пчеларство, определят се членовете на комисиите от всяка организация, правят се анализи, за да излезем с конкретни предложения, които да бъдат обсъдени на сбирките на работната група.
 

Според мен, първото и най-важно нещо, което трябва да залегне в новата пчеларска програма, е да има предвиден бюджет за пчеларството – както е за всички други клонове на животновъдството. А не да чакаме екстремни ситуации като тазгодишната и едва тогава да се отдели нещо и за пчелите. Без финансов ресурс отрасълът няма бъдеще и при все по-влошаващите се условия в земеделието ние, пчеларите, сме обречени.
 

Второ, трябва да се направи обучение, което да промени мисленето на българския пчелар. Има проект по програма “Обучение на обучаващи” – във всеки регион трябва да има подготвени лектори, които да провеждат по места тази дейност. Необходимо е да има програма за преквалификация, която да се ръководи централно и това може да го направи единствено Министерството на земеделието – то е единствената институция, която би могла да проведе революция в нашия отрасъл.
 

Оптимист ли сте, че това ще се случи? И ще се подмлади ли сектора, според вас?
 

Има такава разработена програма, но тя не можа да се случи през тази година. Надявам се, че през следващата година това обучение на обучаващи ще стартира. Проектът е на Националната асоциация на пчеларите професионалисти и се надявам, че ще заработи.

Колкото и да са трудни нещата в пчеларството – най-вече от финансова гледна точка, все пак националната 3-годишна програма направи разместване на пластовете и вече има много млади хора в сравнение с минали години, които се заеха с пчеларство. Има основание за известен оптимизъм.
 

Разговаря Ваня Кюрчева

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!