Пазарът на мляко и млечни продукти е малко труден, защото хората не са свикнали с истинските продукти и много от тях са наплашени от различни имитиращи продукти, химии и т.н. Всеки пита това имитиращ продукт ли е? Това разказа пред Фермер.БГ Йордан Димиров-Адама. Той отглежда 350 животни в град Твърдица, Слинвенско. С животновъдство се занимава от 10 години, а от 3 години е собственик на малка преработвателна фабрика за производство на кашкавал и кисело мляко.
 
 
- Г-н Димитров, регистриран ли сте по Наредба 26. И ако да, смятате ли, че това е ключът към успешното животновъдство и като цяло пробиване на пазара?
Регистрирани сме по Наредба 26 и наистина това е пътят, но намирането на пазар е много трудно. Трудно е и при наличието на големите вериги и имитиращите продукти. Народът не разполага с много средства, а при наличие на имитиращ продукт от 3 лв. и сирене от 12 лв., и дори и да им се яде по-хубавото, избират по-евтиното. 
 
 
- Вие как оцелявате на пазара?
Ако трябва да оцеляваме само от пазара, ще ни е малко трудно. Има и субсидии, има и продажба на агнета. Общо от всичко събрано оцеляваме, но ако чакаме само от сиренето, ще ни бъде трудно да оцелеем. Въпреки всичко това е пътят и натам трябва да се насочи всеки – да си преработваме стоката и да показваме на българския народ, че не всичко е имитиращ продукт. Има си нужните качества, които нашите прадеди са произвеждали и яли. 
 
- Казвате, че не разчитате изцяло на пазара, колко са важни субсидиите и има ли забавяне в изплащането при Вас?
Забавяния има, но като цяло не толкова забавянията, колкото са покриване на разни критерии каквито са за млякото и за пасищата. Пасищата ги почистваме редовно, но проблемът там е, че когато трябва да се заплати, то трябва да е есента. Някои от растенията, които трябва да чистим, през късна есен животните ги пасат и е безсмислено да изчистваме това, което трябва да остане за есента.
 
- Кои са наболелите проблеми в овцевъдството според Вас?
Зависи от районите, но пасищата са голям проблем. Няма работна ръка, няма хора, които да работят в сектора, а ако има, са нискообразовани – днес ги има, утре ги няма и се налага почти семейно да си гледаме животните. Имаме работници, но е трудно. Мисля, че ще започнат да се гледат повече оборно животни и много малко пасищно или поне в нашият район е така. Първо, заради липсата на работна ръка и, второ, заради пасищата. 
 
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
Всичко зависи от развитието на ЕС, всичко зависи дали ще просъществува, дали ние ще излезем на реалния пазар в Европа като европейци и като производители. 
 
- Трябва ли да останат директните плащания след 2020?
Няма друга схема, която е подадена освен директните плащания и обвързаната подкрепа. Трябва да остане, специално за овцевъдството почти няма млади хора, които да ги заинтригува. Отрасълът не е много напреднал, но ако няма субсидии, съвсем ще умре и ще изчезне. Всичко зависи от пазара – ако няма внос от държави, големите вериги замразяват, вкарват, изкарват и някак българинът се страхува от продукцията, която купува и потърпевшите сме ние - производителите.