Промените в климата могат да намалят реколтата от селскостопански култури. Геоинженерството със слънчева светлина може да минимизира топлинния стрес за растенията, но от друга страна тези действия ще понижат нивото на светлина, съобщава изданието scientificamerican.com.

Антон Величков: Увеличаването на площите с биомалини води до спада в добивите

Учени от Калифорнийския университет в Бъркли се заеха с изучаването на влиянието на геоинженерството на земеделски култури. Разпръскването на специални аерозоли в атмосферата може да понижи слънчевата активност и съответно температурата на въздуха. Група учени се заеха с въпроса – как това решение ще повлияе на земеделските култури?

Геоинженерството ще ни избави от неблагоприятните климатични условия

Изследвания показват, че реколтата от царевица ще намалява с покачването на температурите. Така слънчевото геоинженерство се оказва сред възможните методи за смекчаване на климатичните фактори.

Има още едно допълнително преимущество на това решение – създаването на разсеяна светлина, която е по-благоприятна за развитието на много растения. Основният проблем е, че растенията ще получават по-малко светлина за фотосинтеза. Не е ясно кое е за предпочитане – недостатъчната светлина или благоприятният температурен режим? Изследването на калифорнийските учени цели откриването на този въпрос.

Недостатъчната светлина уравновесява всички преимущества на понижаването на температурата

Учените са използвали в качеството на аналог на слънчево геоинженерство две големи изригвания на вулкани: Пинатубо във Филипините през 1991 г. и мексиканския Ел Чичоне през 1982 г. И двата вулкана са изхвърлили милиони тонове серен двуокис в атмосферата. След това газът се е превърнал в сулфатни аерозоли, които са блокирали слънчевата светлина. Смята се, че сулфатните аерозоли на вулкана Пинатубо са охладили планетата с 0,5 градуса по Целзий в период от почти две години.

Групата учени са анализирали данните от спътников мониторинг и реколтата от царевица, соя, ориз и пшеница в 105 страни в периода от 1979 до 2009 г. Изследователите са се опитали да определят как „затъмнената“ слънчева светлина е повлияла на растежа на културите. Те са отчели и влиянието на други променливи – например ниво на валежите.

Така е установено, че ефектът от веществата, постъпили в атмосферата заради изригването на Пинатубо, е намалил световната реколта от царевица средно с 9%, а на соя, ориз и пшеница – с 5%. Тези резултати били неочаквани. Учените очаквали, че полученият светлинен режим ще бъде по-изгоден за селскостопанските култури.

На следващия етап от проучването учените обединили историческия анализ с глобален модел на климата. Това било необходимо, за да се състави прогноза за реколтата от култури в бъдеще. В прогнозата било отчетено участието на слънчево геоинженерство и отсъствието му.

Резултатите от изследването показали, че намаляването на количеството слънчева светлина има по-силен ефект върху културите, отколкото понижаването на температурата. Т.е. реколтата, вследствие на подобни действия, ще намалее.

Вулканизмът не бива да се смята за аналог на слънчевото геоинженерство

Допреди тези изследвания се е смятало, че геоинженерството може да помогне на земеделието. Някои експерти поставиха под въпроси резултатите от изследването. Те се позовават на ограничения обем от данни, който не позволява да се направи категорична оценка. В частност, така смята Дъглас МакМартин, старши научен сътрудник в университета Корнел.

Дейвит Кит, професор по приложна физика в Харвард, също е скептично настроен към изследването. Той смята, че е некоректно да се използват вулканични изригвания в качеството на аналог на геоинженерна технология.

Алън Робок, професор по климатология от университета в щата Ню Джърси, посочва на свой ред, че земеделските технологии се променят с всяка следваща година. Това прави резултатите от изследването несъотносими към бъдещето.

Кой е прав не може да се каже със сигурност. Едно е ясно – трябва да продължат изследванията в областта на геоинженерството, за да се оценят рисковете от технологията.