Момчил Миков е земеделски производител от 1994 година, от 2007 година се занимава с биолозарство и производство на биовино. Обработва 600 декара лозя – собствени масиви – в района на Ново село, Неговановци и Флорентин, Видинско.

 

Г-н Миков, във вашето стопанство съхранявате изконния за този район на България сорт Гъмза.
Да, 200 декара от лозята ни са само сорт Гъмза – работим с френския аграрен институт по програма за запазване на европейското разнообразие на местни сортове грозде. Оказа се, че новоселската гъмза не се съхранява, а ние имаме щастието да притежаваме 28 декара от оригиналния новоселски сорт на собствен корен. Почвата в нашия район е силно песъклива, регионът е бил пощаден от пагубната за българското лозарство филоксера. Почвата е над 70% пясък и филоксерата не се развива – тунелите се запушват и тя се задушава. Това са последните оцелели в България насаждения с оригиналния сорт Новоселска гъмза.
 


 

Работите по агроекологичната мярка – трудно ли е и защо малко български земеделци търсят подкрепа по тази мярка?
Над три години работим по агроекологичната мярка и съм категоричен, че не е толкова трудно да се спазват агроекологичните практики. Може би случихме и на време, но се справяме добре при нас – успяваме да опазим реколтата и вървим напред. Най-големите проблеми са свързани с борбата с плевелите – лозята са стари и заплевеляването и храстите определено създават проблеми. Единственият начин за борба с нелозовата растителност е косене – с храсторези и на ръка. Да, ръчният труд при нас е много, но когато има желание начини се намират. Много от земеделците се отказват от агроекологичната мярка заради бюрократични проблеми на българска почва.

 

Ще продължите ли, ако бъде прието намалението на европейските субсидии за следващия програмен период?
В България усвояването на субсидиите по мярка „Агроекология” е много назад. За мен, обаче, съществува неоправдан страх и той произлиза от недостатъчната информираност на българските земеделски производители относно възможностите на програмата и кои са реалните стъпки, които трябва да бъдат предприети, както и какви препарати могат да се използват за биоземеделие. А нито препаратите са толкова скъпи, нито пък са недостъпни или неизпълними условията по мярката. При подходяща разяснителна кампания за агроекологията, смятам, че ще бъдат усвоени много повече средства – в този сектор субсидиите реално нарастват с всяка следваща година. В първата ни година субсидията беше 55 евро на декар, в момента е над 70 евро.

 

Как ще коментирате обвързването на парите за агроекология с производството?
За съжаление, много от българските земеделски производители не разбират, че агроекологичните плащания са обвързани с добива. Разбира се, че невинаги обвързването с определени икономически резултати може да бъде постигнато, защото не можеш да предвидиш крайния резултат когато работиш под открито небе. Има възможности като застраховането, например, но то пък е много скъп процес за българския фермер. За едно лозе дори да застраховаш само продукцията, не насаждението, излиза 300 лева на декар. Застрахователната премия при почти всички застрахователи е 10%, тоест 30 лв./дка. Ние, обаче, трябва да извадим 18 000 лева за застраховката, а при неблагоприятно събитие да чакаме чиновниците да решат съдбата ни.

 

Каква беше 2012 година за вас?
Започнахме беритбата седмица по-рано, но го отчитам като грешка – поне 10-12 дни по-рано трябваше да започнем. Във винарството има наложени граници за алкохолно съдържание, а при високи захари се стига до много високи алкохоли. Това беше проблем тази година. Мои колеги винари, които изнасят за Германия, произведоха вино с 14.7% алкохол, а в Германия нормата е до 14%. Сама разбирате, че единственият начин да се снижи захарното съдържание, е да вкараш вода, но това хора, които произвеждат биологични продукти не могат да си го позволят.

 

Успешна формула ли е затварянето на цикъла?
Не, определено купуването на грозде за производство на вино е по-добрата стратегия. Аз преработвам основно собствено грозде, но тази година, например, основната част от гроздето го продадох. Пазарът предложи добра цена, а и имах количества от предходната година. На много от лозарите през 2011-а им останаха много нереализирани количества грозде. Така че, аз наистина работя на затворен цикъл, но не смятам, че това най-сигурният път.

 

Предвиждате ли увеличаване на лозята и по програма ли?
За увеличаване на декарите нe мислим, но за конверсия на сортовете – да. При нас всички лозя са стари и сортовата структура към момента не ни удовлетворява. Търсенето на бели вина е по-голямо и предвиждаме почти 2/3 от лозята да ги подменим. В момента имаме 200 декара Ркацители, който е доста подценен сорт, но пък търсенето на Мускат, Шардоне и други бели сортове е сериозно. Част от насажденията с Мерло и Каберне ще ги конвертираме в търсени на пазара бели сортове. Дори само като грозде в момента е по-икономически оправдано да се отглеждат бели сортове. Климатичните промени, които настъпват през последните 10 години, преместват географски и сроковете на узряване и качеството на гроздето и нашите вина, които бяха до скоро северен тип, започват да се приближават до тези от Южна България. Ако тази тенденция се запази, през следващите 4-5 години ще се наложи сериозна подмяна в сортовия състав на гроздето и в профила на вината, които се произвеждат.

 

В каква посока ще е промяната във вината?
Започваме да произвеждаме все по-екстрактивни и по-високоалкохолни вина. Което значи, че и контролните институции трябва да се намесят и да уеднаквят регламентите за Северна и Южна България. В момента алкохолното съдържание, определено за Северна България, е по-ниско от това, което се позволява за Южна България. Все по-трудно постижимо е това за нас и смятаме, че регламентите трябва да бъдат променени. Или пък ние да започваме много рано беритбата, но пък и тук има спънки – прибирането на гроздето може да започне едва когато има обявление за цялата дадена община, а не когато на определен парцел гроздето е достигнало технологична зрялост.

 

Ще се научи ли българинът да пие качествено вино?
Когато българинът забогатее ще изчезне и практиката цената да е определяща за покупката. Определено, обаче, трябва да се работи за повишаването на културата на българския потребител на вино. У нас битува мнението, че вино може да прави всеки – от всичко и по всяко време. Да, хората по селата имат традиция да си правят в бидона в двора вино, но това по никакъв начин не ги прави винари. От друга страна традициите имат и добрата си страна – производството на вино за домашни цели поема голяма част от реколтата, която реално в момента винпромите не могат да поемат.

 

Защо?
Най-вече заради липса на пазари? Структурата на българското лозарство и винарство беше основно експортно ориентирана преди време и отрязването на външните пазари се отрази негативно на потреблението на винено грозде. Оптимист съм и мисля, че има тенденция да си върнем изгубените пазари и то точно с качествено вино. Но в същото време нашият регион е много беден и конкуренцията на евтините вина без грозде продължава да е много сериозен фактор на вътрешния пазар.

 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!