Пари да има, но само за реалните фермери. Това е един от изводите, до които стигнаха представителите на 21 браншови организации, заедно с делегация от Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП. Евродепутатите ще останат в България до утре, 31 октомври, по покана на евродепутатите Момчил Неков и Владимир Уручев.

 

Кои са скритите опасности в новата ОСП след 2020 г.?


За изненада или не, представителите от високо равнище останаха изумени от концентрацията на субсидии в България. Те изразиха мнение, че е недопустимо 80% от субсидиите да отиват при по-малко от 6% от земеделците.


Почти всички председатели на браншови сектори в земеделието изразиха мнение за задължителни тавани от 60 000 евро, с регресия на 100 000 евро; повече обвързана подкрепа, да се подпомага на глава животно или на литър мляко например, а не на хектар.


„Подкрепяме намаляване на таваните на плащанията. Това трябва да стане след прецизен анализ, който да постави наистина точната рамка и точните цифри за това как биха се отразили едни или други тавани, защото трябва много внимателно да се помисли кои схеми и мерки трябва да влязат в тези тавани.


Застъпваме тезата, че обвързаното подпомагане трябва да остане и дори да се разшири – и като обща сума, и като видове продукция. Да се даде гъвкавост на страните да избират какво точно да подпомагат. Настояваме ОСП да бъде наистина обвързана с резултатите – така, както е написано на не едно място. В същото време това нещо трябва да залегне като изисквания във всички регламенти, за да се избегнат псевдофермерите, които всъщност нищо не произвеждат, но винаги намират начини и схеми, за да получат едни сериозни средства най-вече по агроекологичните мерки, а напоследък и в биологичното земеделие се появиха такива опити и то успешни.


Така че ние настояваме да се намерят механизми, така че да се насочат субсидиите към реалните фермери, да се обезпечи биологичното земеделие – истинското биологично земеделие, реалното, което произвежда продукти за пазара със средства по време на целия програмен период, така че да не се получава сегашната ситуация едни биопроизводители да получават подпомагане, а други, които спазват същите практики, да не получават”, каза за Фермер.БГ Веселина Ралчева, член на УС на Българска асоциация биопродукти (БАБ).

 

[news]
Не трябва да забравяме обаче и дефинирането на новите понятия като „активен фермер”, както и на прецизиране на старите.


„Всички говорихме за вътрешните проблеми. Повторих това, което съм казвал няколко пъти, а именно, че няма как да говорим за тавани, ако нямаме здрава и мощна основа. Тя може да се изгради единствено след като имаме ясно формулировка на терминологията – какво е активен фермер, какво е иновация, кой е малък, среден и голям производител. Ако не положим еднаква основа за всички страни-членки на ЕС, ще е трудно да говорим за тавани или на кого да дадем повече и на кого по-малко”, коментира пред Фермер.БГ Божидар Петков, председател на Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я).


Според Веселина Ралчева и БАБ в ОСП след 2020 е необходимо да се задели минимален процент от общия бюджет за биологично земеделие.


„Искането на IFOAM - Международната асоциация на биофермерите, е за 70% плащания, свързани с околната среда, като тук говорим и за двата стълба на ОСП. Това е доста над сегашните обсъждани между 30 и 40%, но в крайна сметка тези огромни средства, които европейският данъкоплатец дава за земеделие, би трябвало да отидат в посока публични ползи. Тоест те трябва да се дават действително за практики, които не вредят на здравето на хората, на животните, на почвата и на растенията. Те трябва да произвеждат качествени и здравословни продукти”.


От друга страна от БАМ-Я отново изказа своето притеснение заради незащитената конкуренция при вноса от трети страни. Подобни опасения изказаха и френските им колеги.

„Всяка страна има национална стратегия. Нека да се направи така, че да се избегне вътрешнообщностната конкуренция. Преди ясно се знаеше, че Полша е производителят на ябълки, България на чушки и т.н. Привилегированият внос на трети оказва нелоялна конкуренция върху България и върху другите страни от ЕС”, обясни Петков.

 

 
Следете темата в https://cap4us.fermer.bg/