Плевен е домакин на 11-ото издание на Mеждународното специализирано изложение-договаряне „Пчеларство Плевен 2013”, което откриха министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов и Десислава Танева, председател на Парламентарната комисия по земеделие и гори. Най-големият пчеларски форум в Югоизточна Европа ще продължи до неделя, когато е празникът на пчеларите – св. Харалампий.


Повече от 130 фирми от 18 държави участват в тазгодишното издание на специализираното изложение. По време на тридневния форум най-добрите пчелари на страната ще предлагат на посетителите многообразие от пчелни продукти и пчелни производи – лечебна козметика, храни, напитки.


В съпътстващата програма са включени актуални презентации, семинари и дискусии с утвърдени лектори от Министерството на земеделието и храните, Държавен фонд „Земеделие”, научни институти от България, Румъния, Русия, Турция.
Добрата новина за българските пчелари донесе лично министър Мирослав Найденов – директни плащания за сектора ще има в следващия планов период.


Министър Мирослав Найденов отговори на въпроси на Фермер.БГ.

 

- Министър Найденов, каква е оценката ви за развитието на сектор пчеларство?
- Секторът се развива добре, имайки предвид и доброто усвояване на Националната програма за пчеларство. Тя е с бюджет около 20 милиона лева, през миналата година бюджетът беше малко над 6 милиона лева, а усвоените средства са над 5.5 милиона лева.


- Имате ли новина за пчеларите – ще има ли директни субсидии за тях?
- Това е добрата новина, която ще съобщя на пчеларите в Плевен. В следващия програмен период пчеларството ще може да бъде подпомагано като директни плащания. Дано имаме добра новина и от Брюксел за многогодишната финансова рамка – ако лидерите се разберат, това ще е най-добрата новина за всички земеделски производители, не само за сектор пчеларство.
Това, което бих искал да кажа на пчеларите, е да се възползват максимално от възможностите – през миналата година нотифицирахме държавна помощ за поемане на 80% от гранта при застраховка на кошерите и на продукцията. Но с изненада установихме, че само един пчелар от цялата страна се е възползвал от тази възможност. Когато застраховат кошерите си 80% от премията се поема от държавата. Знаете, че има немалко инциденти с пчелните семейства и хората, заети в сектора трябва да се възползват от нея. Подобна държавна помощ има и при зеленчукопроизводството и в този сектор има много сериозен интерес за разлика от пчеларството. Неразумно е да не се възползват когато трябва да платят само 20% от застрахователната премия.
Ние водим политика за застраховане на земеделската продукция, независимо каква е тя. През последните години сме свидетели на сериозни катаклизми, мерки срещу които задължително трябва да се предприемат.


- Предижда ли се разширяване на обхвата на пчеларската програма?
- Да, работна група работи по това. Имаше претенции, които може и да основателно, че в Националната програма за развитие на пчеларството имаха право да участват само регистрирани земеделски производители. Да, има и пчелари, които нямат регистрация, но законът е такъв и няма как да го променим. Затова тези, които желаят да бъдат подпомагани, трябва да направят стъпката да се регистрират като земеделски производители. Това не е тежка административна мярка.
Доброто е, че националната пчеларска програма ще върви успоредно с директното подпомагане на сектора в периода 2014-2020 година, което се случва за първи път. България е една страните-инициатори в сектор пчеларство нещата да се случат.
Разбира се, не искам да слагам каруцата пред коня – нека да стане факт финансовата рамка, след това правилата за новия програмен период и тогава да седнем заедно с браншовите съюзи, за да намерим най-правилният път парите да стигнат до тях. Ако 20214-а е преходна, директните плащания ще започнат през 2015 година.


- Много пчелари се оплакват от липса на пазари?
- Ще ви припомня, че преди посещението на премиера на Катар ни предупредиха, че е алергичен и консумира само специален високопланински мед от Йемен. Когато, обаче, той опита от прекрасния български мед не му се случи нищо. Оттогава за Катар имаме постоянно износ. Има сериозен интерес, а това са високи и скъпи пазари. Нашият мед е неповторим. Много пъти вече казвам, че имаме няколко продукта, които са без конкуренция - розовото масло, киселото мляко и меда. Трябва да залагаме на качеството. Като количества не можем да се конкурираме с Китай, а и като цена, затова трябва да пазим нашата висока ниша с изключителното качество без добавки.


- Как се справяте с меда-менте?
- За съжаление, много често в заведенията се предлагат малки опаковки, но които е написано, че не е мед, а имитиращ продукт, но хората не обръщат внимание. След като се справихме с имитиращите продукти в млечния бизнес, вече е дошъл ред да се справим с пчелните продукти. Те подвеждат потребителите, макар да изрядни чисто формално от гледна точка на етикет.


- Какво е бъдещето на биомеда?
- Това е голямата ниша и ние трябва да държим точно тази ниша – биологична продукция, високо качество и съответно високи цени. С мащабите на производството на мед на един Китай няма как да се справим – китайците са повече от пчелите в България, и нашетот предимство е биопродукцията. България е пощадена от химически замърсители и акцентът трябва да е върху екологично чистата продукция.


Ваня Кюрчева, кореспондент на Фермер.БГ, регион Плевен

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!