Относителният дял на отрасъл „Селско стопанство“ в Брутния вътрешен продукт (БВП) намалява. В абсолютно изражение средногодишният размер на БВП в отрасъл „Земеделие, горско и рибно стопанство“ е относително постоянна величина и е около 4 млрд. лв.
 
 
Същевременно, от приемането ни в Европейския съюз (ЕС) през 2007 г. досега средногодишно получаваме по около 2 млрд. лв. субсидии. Основната причина за това е създаденият дисбаланс между отделните сектори в селскостопанското производство, довело до монокултурност в растениевъдството, посочват от Българската стопанска камара (БСК). 
 
Брутната добавена стойност (БДС) на сектора и в абсолютен, и в относителен размер (на хектар) спада, поради намаляване на интереса у производителите към подотрасли, произвеждащи продукция с висока добавена стойност, като животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство.
 
 
Създадената БДС на хектар у нас е в пъти по-малка от средната за ЕС. БДС на хектар в България е 353 евро, средната за ЕС 27 е 1 282 евро, а в Холандия е 9 206 евро, по данни на Евростат за 2013 г., което е ясен сигнал за изоставане от съвременните технологии и прилагането на иновации в отрасъл селско стопанство.
 
Зърнено-фуражният сектор значително е изпреварил другите производства – с 37,1% от общата продукция на подотрасъл Растениевъдство и 67,9% от използваните земеделски площи. Този сектор е и най-големият бенефициент на директни плащания на единица площ.
 
 
Независимо от концентрацията на ресурси в сектора и увеличаване на добива от площ, не се наблюдава увеличаването на общата продукция на сектора, а доближаване до нивото от 1986 г. Основната разлика е в реализацията на продукцията. До 1990 г. количествата зърно за износ са били около 0,25-0,3 млн. т.
 
Останалото количество е било предназначено за създаване на повече добавена стойност за селското стопанство. Сега износът е около 5-6  млн. т., като е важно да се уточни, че изнасяме основно непреработена суровина, което не носи добавена стойност за икономиката ни.
 
Техническите култури (с изключение на маслодайните) бележат сериозен спад. Някои, като влакнодайните, захарното цвекло и др., се произвеждат в пренебрежимо ниски количества или не се произвеждат изобщо. Сривът на производството е рязък –  повече от 37,5 пъти - от 1 954 хил. тона през 1980 г. до 52 хил. тона през 2015 г.
 
 
Най-чувствителен за икономиката ни е спадът в производството на тютюн и, съответно - на тютюневи изделия. От световен и европейски лидер в производството и търговията му, производството на ориенталски тютюн между 1980 и 2015 г. намаля с 633%, независимо от националната субсидия за сектора.
 
Ръст бележи производството на маслодайни култури. Производството на слънчоглед  е увеличено от 380 хил. тона през 1980 г. на 1 699 хил. тона през 2015 г., а на рапица - от 37,5 на 500 хил. тона. Увеличение се наблюдава и в производството на лавандула от етерично-маслените култури.
 
Има чувствително намаляване на производството в овощарството. Географското разположение на България предполага производството на десертно и винено грозде, различни видове плодове за прясна консумация – продукти, които са с голяма добавена стойност. Общото количество произведени плодове е намаляло от около 2 000 хил. тона през 1980 г. до 213 хил. тона през 2015 г., т.е. 9,4 пъти;
 
Намаляване има и в друг традиционен сектор – производството на зеленчуци. От 1 639 хил. тона през 1980 г. производството им спада до 613 хил. тона през 2015 г., т.е. 2,7 пъти. Производството на домати е намаляло 2,4 пъти, на картофи – 7 пъти, а на пипер – 3,9 пъти;
 
 
Подотрасъл „Животновъдство“ също се характеризира с голям, но нереализиран  потенциал за производство. И при него е налице сериозно намаление на броя на отглежданите животни, респективно – на произведената продукция:
 
В говедовъдството намалението е 3,3 пъти - от 1 796 хил. бр. през 1980 г. на 550 хил. бр. през 2015 г. Броят на отглежданите биволи е намалял 4,4 пъти – от 48 хил. бр. през 1980 г. на 11 хил. бр. през 2015 г.
 
Отглежданите свине са около шест пъти по-малко - 3 808 хил. бр. през 1980 г. и 600 хил. бр. през 2015 г.;
Овцевъдството е един от най-засегнатите сектори. Намалението е около десет пъти – от 10 433 хил. бр. през 1980 г. на 1 331 хил. бр. през 2015 г.
 
Производството на яйца и птици също е в пъти по-малко. Броят на произведените птици намалява 2,7 пъти - от 41 636 хил. бр. през 1980 г. на 15 600 хил. бр. през 2015 г., а при яйцата намалението е 1,9 пъти - от 2 434 млн. бр. през 1980 г. на 1 286 млн. бр. през 2015 г.
 
 
По производство и добив на мляко, България е на дъното на класацията в ЕС. Произвеждаме достатъчни количества за последваща преработка, но поради лошото структуриране на стопанствата, пазарната ориентация в сектора е слаба – само 45% се реализират пазарно, а останалите 55% - чрез преки продажби. Това показва наличието на сериозен сив сектор в производството на мляко.
 
Общото производство на мляко е спаднало 1,9 пъти - от 2 151 млн. литра през 1980 г. до 1 119 млн. литра през 2015 г.
Изключение прави пчеларството, където е налице плавно увеличаване на продукцията и броя на пчелните семейства. Рязко се увеличават и фермерите, лицензирани за биологично производство. Единствено през 1997 г. се отчита срив в производството, свързан с изключително неблагоприятните климатични условия за пчелите.