Нихат Кабил е министърът, който беше на волана на българското селско стопанство в годините преди и след като то се присъедини към Европейския съюз (ЕС). Какви са наблюденията му, до какви заключения е стигнал и каква е посоката ни напред, разговор специално с Фермер.БГ
 
 
Българското селско стопанство 10 години в ЕС 
Краткият отговор е – промени се всичко. Дългият отговор изисква да погледнем малко по-назад във времето. Не 10, а 15 години примерно - 2002 г. - тъкмо бяхме стартирали първите мерки по предсъединителната програма САПАРД.
 
Товава имаше огромно неразбиране от страна на фермерите, възстановяване на собствеността на земята, капиталовият фонд е почти унищожен, вследствие на тази реформа. 
 
Техническото ни състояние е ужасяващо. А същевременно имаме дневен ред за присъединяване към ЕС. И като се върнем в днешния момент, отговорът излиза от само себе си – ние за 15 години извървяхме път, който някои страни по нормален начин не го извървяват и за 40-50 години.
 
 
Може късметът ни да е такъв и ние трябва да използваме това нещо. Ще дам пример. Някой вече да говори за пустеещи земи в България? Преди десетина години каква тема беше и каква емоция се влагаше в това нещо! Икономическите механизми и участието в една обща политика, субсидиите – всичко доведе до това, че днес, излизайки от София, в която и посока да тръгне човек, вижда с очите си едно земеделие на европейско и световно ниво. 
 
Допреди 10 -15 години основната техника, с която работехме по нивите, беше руска. Тя беше с тотално изчерпан ресурс. И ние все още не сме направили пълно техническо и технологично превъоръжаване. Разликата за тези 10 години е в това – от излизането от земеделието на старите техники и технологии до навлизането в момента на ферми, в които цялостният процес се управлява със софтуер, всяко животно е с микрочип, който е в режим на диалог с компютъра.
 
По този микрочип може да се направи анализ на поведението на животното и оттам да се разбере дали то боледува или е здраво, колко крачки изминава, дали лежи повече и т.н. Стигаме и до дроновете, които се използват да се следят посевите. Ако някой ми твърди, че това не е революция, която тихомълком се е случила, да е жив и здрав. 
 
Разбира се, че има отделни моменти, в които изоставаме. Ние като цяло сме изоставащи и сме в догонваща позиция. Ние излязохме от една реформа на селското стопанство, която е една от най-глупавите и тъпите, които са правени в световен мащаб. 
 
Тогава възстановиха историческата правда, връщайки земята на хората, паралелно с това обаче се унищожиха физически икономически структури и то капитала им. Защото този капитал, видите ли, бил носител на някакви стари икономически структури, които пък били гръбнак на някакви политически идеологии. Това е тъпа история, която няма никакво обяснение, но е факт. Ние минахме през това.  
 
 
Когато преговаряхме с ЕК по отношение на нашето присъединяване по Глава 7 – земеделие, там имаше една възможност, която прилагаха като мярка - другите европейски страни да подпомагат обвързано, т.е. на продукция, малини, ягоди, червени и меки плодове и домати за преработка. Аз и екипът ми хванахме темата, за да можем да приложим тази мярка. ЕК поиска статистически данни на базата на референтен период, върху който беше стъпил целия преговорен процес, който беше 1993 г. – 1997 г.
 
Оказа се, че това, което официално през нашата статистика е стигнало до Евростат като произведено количество домати са 30 000 тона. 30 000 тона колко декара са? Землището на едно село!
 
А ние през този период сме произвели и продали хиляди тонове продукция от тези домати във вид на небелени, белени, доматено пюре и т.н. Не са давани статистически данни. И като стъпихме върху тези данни, те казаха: „30 000 тона. Толкова можем да подпомогнем“. И ние се отказахме от това нещо, макар да го анонсирахме, защото щеше да стане кавга за тези пари. 
 
Това е един от аспектите на нашата реформа и една от последиците й. И вървейки, излизайки по някакъв начин в някаква стабилизация, на фона на цялостната икономическа реформа и преход на България от централизирано, социалистическо стопанство, към пазарна икономика, това беше резултатът. 
 
В края на крайщата всичко тръгва от това земеделие, от инвестицията в технологии, в техника, в машини, нови сортове, нови подходи, в иновации, за да може качеството и общата продукция да се вдигне и оттам нататък да отиде в преработката, добавената стойност да остане в икономиката и тя да бъде вече основата на вече още по-голям оборот, за да може темпово да се върви по този път и да вървим изпреварващо и да намаляваме разликата с водещите страни.  
 
Правата на плащане и промените след 2020 г.
Трябва да си зададем въпроса в момента ние като предлагане на отделните политики, включително финансови инструменти чрез подпомагане, на какъв етап се намираме? Ние сме на етапа на онази реформа, която беше приета 2013 г. Ние вървим по този път.  
 
След 2020 г. в ще има едно основно базово плащане, но през т.нар. права на плащане на базата на допустимите хектари от 2015 г. Това ще важи за всички.
Убеден съм, че още една дерогация за СЕПП няма да има. Защото общото мнение на ЕС за следващия период, след излизането на Великобритания, е, че общата посока ще бъде още по-голяма конкурентоспособност и пазарна адаптивност на европейското земеделие.
 
Което е добре, но това добре ще минава през една обща система на подпомагане, която да доведе до пълно отвързване на европейските субсидии към земеделието. Тук е уникалният момент, който ние като държава можем да си отиграем много добре положението.
 
Аз съм убеден и че доста страни ще искат да продължават системата на национални доплащания по отделни политики, които не водят до изкривяване на пазара.
 
 
Сигурен съм, че гърците, испанците, италианците ще искат една такава линия за техните специфични продукти, които растат само там.
Нашият уникален шанс е по какъв начин ние да си формулираме нашата политика и в какви сектори да определим приоритетни национални доплащания. 
 
Тук драмата ще бъде как да формираме националния резерв от права. Има един единствен начин, който е загатнат във визиите, които се задават от различните страни и най-вече от Брюксел - линейно намаляване на субсидията за всички, за да може линейно намалявайки субсидията на всички през допустимите хектари, обръщайки ги в права на плащане, ти да мобилизираш национален резерв, за да може от тук права да получават стартиращи фермери, млади фермери и т.н.
 
От другата страна възниква въпрос – ние още не сме ги настигнали номинално, сега пък трябва да намаляват. Тук вече е майсторството на нашата администрация, на нашите браншови организации - по какъв начин ще формират общата позиция на България и България ясно и точно да каже какво иска и по какъв начин в рамките на общата рамка да прилага тази политика.
 
Тук е майсторлъка – да искаш три и да получиш две, а не да искаш четири или пет и накрая да получиш пряко сили две.  
Много е важно кои от другите страни-членки ще провидим като наши съюзници и партньори. С кои сме най-близо като специфика. 
 
 
За мен след 2020 г. цялото европейско земеделие трябва и ще мине на единни принципи и правила, които ще бъдат еднакви. И съответните плащания трябва да бъдат изравнени. Конвергенция – както външна в ЕС, така и вътрешна в страната. Така постепенно различията между отделните фермери да изчезват. 
 
Лошото е, че ние влизаме от една в друга реформа, от една политика в друга. В догонващия ритъм, в който сме от 2007 г. И нямаме разработени модели какво би се случило при различни варианти на действие. Но това трябва да бъде на базата на анализ, на ясни разчети – секторни и подсекторни. 
 
Въпросът е не да подпомагаш плодовете, защото си бил световен износител или че имаш уникален вкус на твоите продукти. Въпросът е как да ги подпомагаш, така че да е икономически обосновано. Затова върви това инерциално нашето развитие. Какво като сме най-голям износител на слънчогледово семе. Ти изнасяш продукт, който можеш няколко пъти да го преработиш и добавената му стойност да остане тук, в нашата икономика. 
 
Едно от направленията, за които си мисля, че може браншовете, администрацията и политиците да стигнат до единно мнение, това е да вкараме колкото се може повече икономически смисъл в сектора. Като казвам сектора, разбирам цялата хранителна верига – от почвата до масата. 
 
А сега накрая на веригата се получават ужасяващи неща. Какъв е смисълът да подпомагаме на глава добитък и да поощряваме млечното производство, а от другата страна преработвателната промишленост да внася млечни субпродукти и да прави имитиращи продукти с палмово масло. Краят на хранителната верига не е регулиран.  
 
Българското селско стопанство след 10 години 
Има много неизвестни. Първата неизвестна на този етап е по какъв начин Великобритания ще излезе от ЕС. Тя е една от най-мощните европейски икономики и годишно внася около 10 млрд. евро в бюджета на ЕС. Това ще доведе до преформулиране изобщо на подходите към общия бюджет на ЕС.
 
В момента на базата на петте визии на Жан-Клод Юнкер има разработени пет варианта на бюджета на ЕС като кондиция. За огромно съжаление в четирите от вариантите се минава през намаляване на парите за земеделие. Само в един вариант го няма и той е първият. 
 
Но нетното намаляване на парите, ще бъде обвързано, според мен, и с допълнителни изисквания - "Ще даваме пари, но за какво". Не, както досега – "Ще даваме пари, защото". Според мен досега се спъваха вътрешните национални възможности за допълнително финансиране. Тази примка ще се разхлаби. Ще се даде по-голяма гъвкавост на държавите спрямо общата политика и ще се наблюдават много внимателно да не се получават изкривявания на пазарите.
 
 
Но, между другото, няма как да се стигне до изкривяване, защото ако минем на системата на права на плащане, фермерът си получава базовото плащане на база на хектарите и ако има животни и други компоненти, си получава съответните национални доплащания и няма да има смисъл да се правят обвързани плащания. 
 
Може би обвързаните плащания трябва да останат само за онези политики, които са много важни, социално важни. Но, в които се търси икономическия смисъл. 
Мисля си, че в следващите десет години нашето земеделие, цялата хранителна верига, плюс преработката, заедно с вътрешния и външните пазари, много сериозно ще застанат над знаменателя Икономика. Защото добавените стойности дават ръста в икономиката, а той подобрява благосъстоянието на хората, оттам реагира пазара и неговите реакции отиват при производството и преработката. 
 
Другото, в което съм убеден е, че политиката по поощряването на младите фермери трябва да бъде много сериозна. Може да се върнем към някои добри практики на финансово подпомагане. 
Напредналите страни не разчитат толкова много на европейско финансиране, за разлика от такива като нас. Те акцентират върху собствената икономика, върху експортната насоченост на икономиката и правят всичко възможно в тази посока. Ние трябва да мислим предимно в това направление.
 
Никой не може да ни спре да създаваме финансови инструменти, чрез които да облекчаваме инвестиционния процес и стартирането на аграрен и преработвателен бизнес. Да наблегнем на акцента върху младите хора. А тези, които са тръгнали вече по пътя на фермерството да бъдат мотивирани по всякакъв начин, за да могат да правят все по-конкурентен продукт.
 
След 10 години ние няма да имаме кой знае каква отчетлива разлика – външно погледнато, но в дълбочина по отношение на икономиката, на търсенето на максималния ефект от това, което инвестираш в земята, до това, което ти идва на масата като български продукт.