Браншови организации и представители на аграрните институции ще работят през следващите месеци по нов документ – Стратегия за развитие за овевъдството и козевъдството в България през следващите десет години. Инициативата е на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) със съдействието на българския депутат в Европейския парламент Момчил Неков.
 
 
Целта е до септември тази година проектът да бъде готов и да бъде предложен за приемане от Народното събрание. Това стана ясно по време на тематична среща по проблемите на сектора в Дома на Европа в София. Сега ще бъде направен нов опит за изработване на стратегия, след като преди пет години е имало такъв проект, но институциите не са го приели като нормативен акт.
 
„Преди всичко трябва да се анализира състоянието на овцевъдството и козевъдството, да се посочат основните проблеми в сектора и да се набележат мерките за неговото устойчиво развитие”, заяви проф. Иван Станков, изпълнителен директор на асоциацията.
 
Основна цел е да се повиши ефективността и конкурентоспособността на производството в сектора. „Не може в Испания средният млеконадой от една овца да е 700 литра, а в България – 70 литра”, обясни професорът. Той очерта седем стъпки за укрепване на сектора.
 
Едното предложение е Народното събрание да приеме Закон за развитие на предпланинските и планинските райони в страната, в който ясно да се подчертае ролята на овцевъдството и козевъдството.
 
Наред с това трябва да се възстанови племенната структура на стадата, като ясно се разграничат трите селекционни нива – елитни, репродуктивни и стокови животни. Проф. Станков препоръчва да се обърне специално внимание на елитните овце и кози.
 
Необходимо е държавните регулации да се настроят в полза на късите вериги за доставка на продукти от животновъдството с възможности за директна търговия. Тази стъпка ще има многостранни ефекти. Когато стопаните могат лесно да продават продукцията си, ще се намали сивата икономика. Фермерите ще имат легални доходи и ще плащат данъци върху тях. Ползата за потребителите ще бъде достъпът до качествени храни, които са преминали необходимите проверки и са доказано безопасни.
Друго предложение е да се разработят мерки за цялостно развитие на пазара на продукти от овцевъдството и козевъдството. Организациите на производители могат по-успешно да отстояват справедливи изкупни цени на основната продукция – месо и мляко, както и на страничния продукт вълна. 
 
В най-добрия случай сега суровата вълна се изкупува по 0,50 лв./кг - като отпадък, а често се налага фермерите да плащат на фирми за извозването й до сметища, като боклук. През 1984 г. България е произвеждала 36 000 тона вълна и изцяло е задоволявала нуждите на текстилната си промишленост от този вид суровина. Сега няма данни за местно производство на вълна.
 
Състоянието на бранша показва, че е наложително увеличаването на субсидиите за фермите, които отглеждат овце и кози.  Наред с подкрепата от европейските фондове и националния бюджет е необходимо да се разработят схеми за нисколихвено кредитиране на фермерите, които създават нови стопанства или разширяват съществуващите.
 
Специална подкрепа трябва да има за производителите на екологично чиста продукция, както и за тези, които участват в системата на биологичното земеделие.  
 
Екипът на проф. Станков обръща специално внимание на болезнения за цялото животновъдство в страната проблем с пасищата.  Този природен ресурс трябва да бъде разпределен по-справедливо, като се създадат улеснения за стопаните, които отглеждат повече от 100 глави добитък.
 
В отговор на климатичните промени ще трябва да се разработят подобрени пасищни тревни смески, които да издържат на продължителни засушавания. Секторът трябва да се подготви за необходимостта овцете от равнинните райони да лагеруват на по-високи места, където има паша. Климатичните промени трябва да се отчитат и при формирането на породния състав на овцете и козите, като се вземат предвид адаптационните способности на животните.