Тези дни излязоха данни от поредния доклад на икономисти от Института за пазарна икономика (ИПИ), касаещи развитието на селското стопанство. Въпросният институт публикува анализ включващ данни и мнения за ефектът от директните плащания в земеделието. Ежегодно от ИПИ публикуват остро критикуващи доклади за селското стопанство в България, най-скандално известният от които е познат в аграрния сектор под сентенцията "Твърде големи земеделски субсидии". 

 

Някои от новите данни в анализа на ИПИ са логични и добре обосновани, но предложението за прехвърляне на част от субсидиите от директните плащания в рамките на инвестиционните проекти по ПРСР навежда на мисълта, че икономистите от ИПИ или не познават функционирането на Общата селскостопанска политика ( ОСП ) на ЕС, или намекват за прокарването на лобистки бизнес предложения. Според Николай Вълканов, автор на анлиза,  "използваните схеми за директно подпомагане не стимулират нарастването на производителността и инвестициите в земеделието. Може би трябва да се помисли част от сумата по директните плащания да се прехвърли към програмата за развитие на селските райони, която е недофинансирана."

 

"Българските фермери стават все по-зависими от европейските субсидии. Въпреки че средствата за земеделие се увеличават, произведеното от сектора намалява.", се посочва негативно в анализа на ИПИ. Икономистите обаче пропускат да отбележат, че именно селското стопанство, заедно с туризма, са едни от малкото сектори на икономиката в годините на икономическа криза, които със своя положителен дял в БДС успяват да удържат българската икономика на крака.

 

[news]

 

"Земеделците все повече разчитат не на пазара да произведе стойност, а на директните субсидии", се казва още тенденциозно в анализа. Тук икономистите отново забравят да отбележат, че българските фермери работят на общ европейски пазар, който в сферата на селското стопанство е силно субсидиран. По линия на ОСП, субсидиите в държави като Франция, Англия, Германия и т.н. са много по-големи от директните плащания в България.

 

"Ако в периода 2003 - 2006 г. за сектора са били заделени към 100 млн. евро, то между 2007 и 2013 г. в земеделието са налети близо 7 млрд. евро - европейски и национални средства. Въпреки това брутната добавена стойност от селско стопанство, т.е. стойността на продукцията от сектора, изразена в съпоставими, а не в пазарни цени, намалява с 1/4 спрямо периода преди влизането ни в ЕС", продължава негативизмът и едностранчивия анализ на икономистите от ИПИ, които на всичкото отгоре са написали 7 млрд евро, а не 7 млрд. лева - една съществена грешка, може би също тенденциозна!

 

Тук пък те забравят да отчетат важният показател, че именно след влизането на България в ЕС пазарът на едро и дребно бе залят от европейска високосубсидирана, а в същото време и големи количества контрабандна селскостопанска продукция и суровини, които удариха тежко целия селскостопански сектор на България! Липсата на адекватна политика в земеделието и животновъдството през годините, наред с изграждането на устойчиви корупционни модели и организирани престъпни групи спрямо българското селскостопанско производство, преработка и търговия са причината за забавянето на растежа в традиционния за България отрасъл. Икономистите от ИПИ забравят също така да отбележат, че аграрния сектор осигурява над 32% от заетостта в селата и играе изключително важна и положителна роля за социалната стабилност в селските райони и Държавата като цяло.

 

Вместо да правят отчаяни опити да анализират един очевидно неразбираем за тях сектор, то нека в следващия си доклад от ИПИ да се опитат да анализират модела на функциониране на земеделието и животновъдството в България. Да дадат ясна икономическа обосновка защо инвестициите във фамилни земеделски стопанства, стимулирането на микропредприятията на село, инвестициите в преработка на селскостопанска продукция и придаването на добавена стойност към агро суровините, както и неземеделските икономически дейности, включително туризма, всъщност могат да обърнат "негативните " тенденции в аграрния сектор и селските райони. Ако са толкова добри икономисти, защо не предложат механизми и ефективни решения за подобряването на производителността в сектора?

 

 

© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!