Олег Крумов: Проблемът на сдружаването е проблем на българския нрав

Липсва помощта на науката за българските фермери, посочва картофопроизводителят в разговор с Фермер.БГ

22.09.2018 | Коментари: 0 | 1539 прочитания
Автор: Биляна Панчева, Фермер.БГ
Олег Крумов е земеделски производител от 15 години. Заедно със семейството си обработва около 800 дка с картофи в Кюстендилско. 
 
 
Започнахме от много малко, като всичко в България. Полека, лека, във времето разширихме, увеличихме, модернизирахме, изградихме екип. И достигнахме до това време, в което вече имаме нужда и от по-модерна техника, разказва той в разговор с Фермер.БГ. 
 
Обемите на производство и липсата на работна ръка са причините, които налагат това модернизиране. 
 
„Обемът е важен, дотолкова, доколкото можеш да си позволиш една такава машина. Без да има обем, българският фермер няма да може да купи машина, заради финансовата страна на нещата. А пък основната причина или двигател, който ни прибута до този извод е липсата на работна ръка
 
Той обяснява, че най-сериозният аспект на този проблем е трудната предвидимост на работниците, което поставя фермерите в пълна несигурност.  Той разказа, че основно работи с хора от близките села – Шишковци и Драговищица, но много често се случва те просто да не идват на работа. 
 
Иначе тази година, Крумов определя като трудна, но като сравнение, не повече от миналогодишната. 
„Съхранихме се след една много силна градушка и близо месец дъждове. Успяхме да постигнем едни нива, които ни задоволяват. По важното е, че пазарът в България и в Европа оценява тези трудни условия и цената е малко по-добра от миналата година. По-добре е да работим по-малко за същото нещо, отколкото да произвеждаме много в добри години и да продаваме много евтино. Да не кажа, че и не продаваме и хвърляме“, обобщава фермерът.
 
Защо се налага това хвърляне?
„Трудна тема. Доста болезнена за всеки един производител. Тема, на която едва ли ние бихме могли да намерим отговор. Основните проблеми, според мен, са сдружаването и това, че нямаме лице пред държавата. И държавата не застава зад нас като производители, като хора, които имат нужда понякога да бъдат защитени“, обяснява картофопроизводителят. 
 
 
Какво смята той за очерталия се проблем напоследък много стопани да сеят т.нар. „свински картоф“ само, за да взимат пари от обвързана подкрепа? 
„Увеличаването в пъти на площите, засети с картофи по никакъв начин не повишава след това произведеното като количество. Реално на нас ни се случи да продаваме картофи, които са с лошо качество с цел фураж и след това да видим, че те се използват за засяване. Това е нещо, което не зависи от нас. Ние можем да сигнализираме и по-нататък органите да предприемат необходимите действия и по-завишен контрол“, посочи стопанинът. 
 
„Трябва да има малко повече изисквания точно спрямо картофите и тези изисквания да са свързани със субсидията. Да не е субсидия, която се дава без да се контролира“.
 
А накъде отива българското земеделие, според него? 
„Да се надяваме, че българското земеделие ще се ориентира към плодовете и зеленчуците. Това е нещото, което може да задържи хората в селата. Това е нещото, което може да съхрани България“, отговаря той.
 
Според Крумов региони като Кюстендил нямат толкова големи площи, климата и почвата – всичко това води до извода, че там трябва да се подкрепя зеленчукопроизводството и овощарството. Проблеми за подобните на Кюстендилско части на страната са и недостатъчната механизация, която пък е задължителна заради трудното намиране на работна ръка, а и за програми местните фермери трудно успяват да се класират. 
 
 
Крумов споделя, че миналата година е променила до голяма степен виждането му за картофопроизводстовото и за земеделието като цяло. 
„Трудна година, много непродадена стока. Много неизпълнени договорености с крайни клиенти, които избягаха. Клиент се познава, когато в трудни години е до тебе. В другото време, когато картофът ти е хубав, а цената е висока, тогава лесно се продава. Трудно се прави земеделие в трудните години. Не е проблемът само в климата. В науката. В много неща е проблемът. В това, че налучкваме. В повечето случаи българският фермер няма рецепта за определен проблем. Непрекъснато се сблъскваме с нови капризи на времето.
 
Няма я науката, която да даде съвет и да каже: „Сега е моментът да напръскате с този и този препарат“ или пък „Предвиждаме да имате такива и такива проблеми при вас тази година, дайте да намерим решение предварително“. Може да го има, но не усещам присъствието на институтите, не усещаме присъствието на хората, които трябва да са до нас“, коментира Крумов. 
Според него точно това е една от причините фермерите в другите държави да имат по-голям успех. 
„Покрай сдруженията и покрай асоциациите, които имат, имат изградените структури, които да съветват, дори да дават конкретни дати за пръскания, за поливания. Нещо, което е практично и стига до фермера“, обясни той. 
 
 
Проблемът на сдружаването не е ли, обаче, проблем на фермерите? 
Проблемът на сдружаването е проблем на българския нрав“, отговаря веднага Крумов. „Българинът няма да изгради доверие един към друг никога. И ще продължим да работим така. Имам една любима моя фраза, че северният вятър е направил викингите. А ние имаме добра природа, лентяйстваме, малко сме по-отпуснати. Надяваме се времето да е добро, надяваме се всичко да се получи в крайна сметка, и това нещо ни е отдалечило и не ни е направило силни, за да се борим с проблемите в земеделието“. 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Коментирай

Моля, въведете Вашето име!
Моля, въведете вашият коментар!
Моля, потвърдете, че не сте робот!

Редакцията на Фермер.БГ не носи отговорност за коментарите и призвовава потребителите да спазват Условията за ползване на сайта

Коментари

Все още няма коментари

Последни новини