Регламентът за общата организация на пазара в ОСП 2014-2020 г. разписва как да се повишава конкурентоспособността, а основната цел е пазарната ориентация на политиката. „Идеята е земеделските производители да вземат решения какво да произвеждат на основата на тяхната собствена преценка и на базата на ситуацията на пазара, а не на основата на това какво могат да получат като помощ“, заяви категорично Марио Милушев, директор в ГД "Земеделие и развитие на селските райони" в ЕК.

 

Той припомни, че от 2015 г. се премахват квотите за мляко, от 2017 г. падат квотите за захар и се въвежда нова система на разрешение за засаждане на лозя като от 2015 г. се премахват правата за засаждане. „Премахват се и някои остарели инструменти като схемата за помощ за обезмаслено мляко на прах, задължителната схема за частно складиране на масло, премахват се и някои помощи за копринените буби, соргото се изключва от интервенция.



ВИЖТЕ ВИДЕО ПО ТЕМАТА:

 

В същото време се подсилват инструментите за пазарна защитна мрежа, което е свързано с все по-честите пазарни смущения, дължащи се на фактори извън ОСП и европейското земеделие“, заяви Милушев. Идеята на пазарните мерки е да се преодолеят смущенията на пазара без да се влияе върху самия пазар и без да се нарушава пазарната ориентация на аграрния сектор. Общата структура на мерките за интервенция не е променена, допълни Милушев.

 

Освен това в новата ОСП се подобряват и мерките при управление на кризи. Въвежда се т.нар. защитна клауза, която дава право на Комисията да взема мерки при кризисни ситуации и при потенциална заплаха от смущения на пазара. Общият размер на кризисният резерв за периода 2014-2020 г. е 2,8 млрд.евро, което прави по 400 млн. евро на година. До 1 януари 2016 г. България е изключена от удържане на средства за кризисния резерв.

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!