Основната идея е лозето е да е близо до избата. Вкусът на виното е друг когато се реагира бързо. Освен това имаме вина, които в себе си съдържат 4 сорта. Структурата на лозето и избата в близост ни позволява и да имаме контрол във всяка една точка в производството. Това каза Николай Кръстев, технолог във винарска изба Царев брод за Фермер.БГ.
 
 
Проектът за изба започва в далечната 2001 година, когато семейството на агронома Иван Иванов засажда първите декари от лозово стопанство, достигащо в настоящия момент до 275 дка. 
 
След девет кампании по гроздобер, семейството отглежда 44 български сорта грозде, които обаче са по-скоро за хоби. Иван Иванов залага на сортовете Совиньон Блан, Траминер, Шардоне, Ризлинг и Пино Ноар. Заедно с тях Иванов възражда българския сорт Гергана.
 
 
„Сортът е наша селекция. Това е една кръстоска между Димят и Мускат Отонел. Много сполучлива кръстоска. Става качествено вино, но за съжаление нямаше насаждение, от което можеше да отидем и да си вземем материал, за да се направят лозички. Тук в годините много бавно и мъчително успяхме да развием насаждението. Може би в продължение на 6-7 години. Не знам поради какви причини Гергана беше извадена от списъка на сортовете, които би трябвало да се отглеждат в България. Сега се връща обратно. Това е един много хубав български сорт. Винаги чужденците, които идват на дегустации искат да видят нещо наше“, коментира Иван Иванов.
 
По думите на технолога Николай Кръстев, най-големият враг на виното, е въздуха.
 
 
„Когато една изба се проектира е много важно винаги съдовете да са кратни един на друг. Ние използваме малко по-различен начин за бъчвите. Гледаме новият дъб да не е повече от 10%. Използваме рециклиран дъб, защото според нашето виждане, така се получава много по-различно нещо некрая. Ако дъската на бъчвата е 27 мм, като се остържат 10 мм, се достига ядрото на бъчвата и това ядро има съвсем друг вкус. Имаме една таква теория и я използваме за направата на нашите вина. Това е една от нашите тайни“, обясни Кръстев.
 
„Стремим се да не надробяваме гроздето. Затова и целият процес по сортиране минава през много ръце. Най-голямото предимство затова, че сме микровинарна е, че имаме контрол във всяка една точка на производството. Гроздето се бере в щайги, обработва се чепка по чепка. Самата мъст и виното вече се прехвърля с помощта на скачени съдове, отново, за да не се използват помпи и да не огрубява мъста“, добави още технологът.
 
Иван Иванов обясни, че до момента са нямали проблем с работната ръка. Те използват работници основно при приемането и сортирането на гроздето. Като цяло в избата целогодишно работят двама души.
 
 
Избата е регистрирана като микропредприятие и към момента използва 60% от максималния си капацитет за производство.
 
„Създадохме малко нови насаждения. В момента стопанството ни е от 275 дка с лозя. Като цяло  обаче не го направихме, за да се разрастваме. Нашите насаждения са на 19 години. След около 10 години една част от тях ще остареят и ще трябва да се подменят. През това време има подрастване и затова решихме да създадем новите, тъй като на едно насаждение са му нужни минимум 10 години, за да развие биологичните заложби на дадения сорт. Контролираме добива си, за да нямаме рекорди и като цяло правим малки стъпки, не искаме да правим големи крачки, а сигурни“, смята собственикът и агроном Иван Иванов.