Отблизо: Пчеларството като печеливш бизнес

Субсидии по мярка 6.3 дадоха кураж на стопанина, че може да се издържа само от кошерите

29.07.2018 | Коментари: 1 | 24242 прочитания
Автор: Весела Ванева, Фермер.БГ
Стопанинът Калин Кръстев от Габрово е изпитал себе си в много професии. Работил е в туризма, притежавал е малко заведение за хранене, бил е и в модния бранш.
 
 
Преди десетина година започва да се занимава с пчеларство покрай хобито на баща му. Пчелинът е разположен до семейната къща в чертите на с. Костенковци. Живописното балканско село се намира само на 8 км от Боженци, малко по-далече са комплексът „Етъра“ и Арбанаси.
 
„Започнах с десетина кошера. Развих се за десетина години и в момента имам 115 пчелни семейства. Почти всичките са работни. Някои от семействата, които създадох тази година са по-слаби и още не ги смятам за работни, защото те няма да се включат в пашата тази година. Трябва им една година, за да станат силни семейства и да се включат в пашата“, разказа Калин Кръстев пред Фермер.БГ.
 
За 49-годишния стопанин пчеларството се превръща в единствена професия съвсем неотдавна. Едва от началото на тази година той се отдава изцяло на пчелите, защото работата с толкова голям брой семейства е много. Пчелите обичат да им се обръща внимание.
 
 
Калин се грижи за пчелина сам. Родителите му са възрастни, помагат му в по-леката работа. Включват се например при ваденето на меда. Ценен е и опитът на баща му в отглеждането, като дългогодишно хоби.
 
В живота на Калин съществена роля изиграва Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). С нейна помощ пчеларството наистина се превръща от хоби в малък бизнес. Фермерът кандидатства с проект по мярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от ПРСР и е одобрен, вече е получил първото си плащане.
 
„Сега в близки месец трябва да подам заявка за второто плащане. Изпълнил съм всичко, което е включено в моя бизнесплан. Например, купих електрическа центрофуга. По-рано аз я въртях на ръка. Ще подам заявка за второ плащане, ще ме проверят, ще видят, че всичко е нормално и няма да имам проблеми“, обяснява процедурите фермерът.
 
 
Още не е категоричен, че човек може да се издържа само от пчеларството, но се надява да успее. Подкрепата от ПРСР му дава кураж, че ще се справи. Доволен е, че с тази финансова помощ има възможност да посвети времето си на пчелите. Не се раздвоява да търси допълнителна работа.
 
Изпитанието все пак е голямо, тъй като точно тази година не е много добра за пчелите. В края на зимата положението изглежда обнадеждаващо, но след ранното затопляне свиват студове, а цялата пролет е дъждовна и по-хладна от обичайното.
 
„Пашата при мене е единствено от акация и от билки. Има и липа малко, но други паши няма. Засега се справям. Продавам меда на приятели и на хора, които ме познават. Те си ме знаят и купуват от мен. Досега не съм вадил толкова големи количества, че да се налага да им търся пазар“, разказва фермерът.
 
 
Една от привилегиите на пчеларите в планинските райони е, че са сравнително защитени от негативните ефекти на някои пестициди, използвани в интензивното земеделие.
 
„Досега не съм имал проблеми със загуба на пчели заради пестициди. И тук стопаните пръскаха, но не с авиация. Може би и химикалите, които използват, не се отразяват толкова на пчелите“, отбеляза Калин Кръстев.
 
Неговият работен ден понякога е от тъмно до тъмно, защото „началниците“ му в кошерите са няколко милиона. Фермерът приема дългия работен ден за нещо съвсем нормално, тъй като има операции, които трябва да се извършват бързо и не може да се изчаква. Работата обаче е благодатна и когато е свършена добре, се отблагодарява на своя стопанин и с по-спокойни дни.

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Коментирай

Моля, въведете Вашето име!
Моля, въведете вашият коментар!
Моля, потвърдете, че не сте робот!

Редакцията на Фермер.БГ не носи отговорност за коментарите и призвовава потребителите да спазват Условията за ползване на сайта

Коментари

  • ИВАНКА ПЕТРОВА
    14.09.2018, 11:02
    Стази изкъпна цена хич нее печеливш
  • kariservice@abv.bg
    31.07.2018, 7:54
    Браво на човека късметлия е за 6.3., а аз си останах само с идеята за ферма и големите разходи. Програмата не е написана в детайли и даде възможност на Министъра да се позове на някакво тълкувателно писмо на заместник министъра на земеделието от 20.07.2016г., с което се въвеждат детайлни нюанси в наредбата по 6.3. и така си останах само с разходите и изхабените нерви. Най- интересното е, че фонд Земеделие ми приема проекта оценява го стигаме до 10 точка, идват ми на две проверки и в април 2017г получавам отказ за финансиране с аргумнети: На база на това описано по- горе писмо, казват проекта ми не е допустим е това ако не е гавра, и така се приключи идеята за бизнес. Останах си само с разменената кореспонденция с Министъра на земеделието и изразходваните нерви и пари. Правете бизнес уважаеми и се борете с администрацията. До Фермер, Уважаеми колеги, ако сечувствате гласът на фермера може да се свържете с мен на посоченият адрес и да работите по реалните проблеми на фермерите. Благодаря предварително.
  • cecko96_1
    29.07.2018, 11:52
    Отблизо: Пчеларството като печеливш бизнес.Всичко това е много хубаво но все още не може да се нарече бизнес! Когато започне да събира повече продукция която ще трябва да реализира на пазара на едро на цени далеч под себестойност от порядъка на 3.80,4,50лв ЩЕ СЕ СБЛЪСКА С ФИНАНСОВИ ПРОБЛЕМИ И НЕВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОДЪРЖА СТОПАНСТВОТО КАКТО ТРЯБВА.Защото парите от НПП не остават при пчеларите .Единственото спасение в момента е субсидията по марка 11 50лв на семейство годишно за които е могъл да се дореди за останалите е проблем защото на практика разходите са едни и същи , добивите също, в меда разлика няма всичкия мед е био при анализ на меда от акация от да различни пчелина био и конвенционален показателите са едни и същи ,а изкупните цени различни био мед са с 50% по високи като добавиш и 50лв на

Последни новини