Стопанинът Калин Кръстев от Габрово е изпитал себе си в много професии. Работил е в туризма, притежавал е малко заведение за хранене, бил е и в модния бранш.
 
 
Преди десетина година започва да се занимава с пчеларство покрай хобито на баща му. Пчелинът е разположен до семейната къща в чертите на с. Костенковци. Живописното балканско село се намира само на 8 км от Боженци, малко по-далече са комплексът „Етъра“ и Арбанаси.
 
„Започнах с десетина кошера. Развих се за десетина години и в момента имам 115 пчелни семейства. Почти всичките са работни. Някои от семействата, които създадох тази година са по-слаби и още не ги смятам за работни, защото те няма да се включат в пашата тази година. Трябва им една година, за да станат силни семейства и да се включат в пашата“, разказа Калин Кръстев пред Фермер.БГ.
 
За 49-годишния стопанин пчеларството се превръща в единствена професия съвсем неотдавна. Едва от началото на тази година той се отдава изцяло на пчелите, защото работата с толкова голям брой семейства е много. Пчелите обичат да им се обръща внимание.
 
 
Калин се грижи за пчелина сам. Родителите му са възрастни, помагат му в по-леката работа. Включват се например при ваденето на меда. Ценен е и опитът на баща му в отглеждането, като дългогодишно хоби.
 
В живота на Калин съществена роля изиграва Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). С нейна помощ пчеларството наистина се превръща от хоби в малък бизнес. Фермерът кандидатства с проект по мярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от ПРСР и е одобрен, вече е получил първото си плащане.
 
„Сега в близки месец трябва да подам заявка за второто плащане. Изпълнил съм всичко, което е включено в моя бизнесплан. Например, купих електрическа центрофуга. По-рано аз я въртях на ръка. Ще подам заявка за второ плащане, ще ме проверят, ще видят, че всичко е нормално и няма да имам проблеми“, обяснява процедурите фермерът.
 
 
Още не е категоричен, че човек може да се издържа само от пчеларството, но се надява да успее. Подкрепата от ПРСР му дава кураж, че ще се справи. Доволен е, че с тази финансова помощ има възможност да посвети времето си на пчелите. Не се раздвоява да търси допълнителна работа.
 
Изпитанието все пак е голямо, тъй като точно тази година не е много добра за пчелите. В края на зимата положението изглежда обнадеждаващо, но след ранното затопляне свиват студове, а цялата пролет е дъждовна и по-хладна от обичайното.
 
„Пашата при мене е единствено от акация и от билки. Има и липа малко, но други паши няма. Засега се справям. Продавам меда на приятели и на хора, които ме познават. Те си ме знаят и купуват от мен. Досега не съм вадил толкова големи количества, че да се налага да им търся пазар“, разказва фермерът.
 
 
Една от привилегиите на пчеларите в планинските райони е, че са сравнително защитени от негативните ефекти на някои пестициди, използвани в интензивното земеделие.
 
„Досега не съм имал проблеми със загуба на пчели заради пестициди. И тук стопаните пръскаха, но не с авиация. Може би и химикалите, които използват, не се отразяват толкова на пчелите“, отбеляза Калин Кръстев.
 
Неговият работен ден понякога е от тъмно до тъмно, защото „началниците“ му в кошерите са няколко милиона. Фермерът приема дългия работен ден за нещо съвсем нормално, тъй като има операции, които трябва да се извършват бързо и не може да се изчаква. Работата обаче е благодатна и когато е свършена добре, се отблагодарява на своя стопанин и с по-спокойни дни.