Отглеждането на био грозде - алтернатива за изостаналите селски райони

Около 200 декара био-лозя стопанисва Благой Русев в района между Мелник и Кулата. Обособени са 20 самостоятелни минимасива в землищата на селата Кромидово, Капатово, Марикостиново и Хърсово, всеки от които със специфични характеристики на почвата, влажността, въздуха, вятъра и другите елементи на тероара.

Местонахождението на лозята е избрано с оглед на подходящите условия на микрорайона. Регионът е хълмист, отличава се с разнообразие на почвите – от канелено-горски, през песъкливо-глинести до слабо и средно каменисти, а лозята са разположени на 160-250 метра надморска височина.

Дружеството е създадено през 2000 година, но от 2006-а започват активното създаване на лозови насаждения. Никога пред нас не е стоял въпросът конвенционално или био – от първия ден, в който решихме да създаваме лозово стопанство, сме категорични – ще отглеждаме лозя само по биологичен начин, разказва Благой Русев, управител на “Биоагрофудс 2000" ООД. Виното на изба „Орбелус” е познато не само на българския пазар.

- Как през 2006 година се решава човек да започне биопроизводство? И сега сте само двама биолозарите в страната?
Вече не сме само двамата с Албена Симеонова. Има вече биолозя и ще се появят още – темата сега е актуална. Да, тогава беше новост, но пък когато в страната има няколстотин конвенционални лозари, за да успееш трябва да се различаваш от масата. А и ние изповядваме политика на здравословен начин на живот и за опазване на природата. Само земята и въздуха останаха – друг е въпросът доколко са чисти, но поне не са разпродадени.

- Какво е състоянието на лозята в екстремна година като тази?
- До преди две седмици всичко беше нормално, но започвам да се притеснявам. Температурите са наистина екстремални и лозята буквално се мъчат. А ние капково напояване не прилагаме в този район. В този край хората са решили, че гроздето, което се отглежда за производство на вино, не трябва да се напоява.

- Защо?...
- Има специфики този метод, макар да не мога да съм категоричен, че ако жегите продължат, ще издържим да спазваме принципа. Първо, когато се напоява, има голям добив, има много грозде. Ние не гоним добив като количество, ние гоним качество. Когато не се напоява, сокът е по-концентриран, гроздето е по-здраво и по-хубаво. Втората причина е, че когато започне да се напоява лозето, на повърхността се появяват росни корени. Лозата е като хората – опитва се по лесния начин да се сдобие с хранителни продукти. Корените на повърхността си търсят напояване и не отиват на дълбочина – това пък налага постоянно поливане всяка година. Ако корените вървят към дълбокото, тогава те издържат и на такива горещини като сегашните.

- Как ще коментирате новия регламент за биовино, произведено само от сертифицирано биологично грозде?
- Разбира се, че се радвам. Когато отглеждаме биолозя, ние не използваме химически торове и препарати, включително и за борба с болестите. Дори с разрешените разтвори пръскаме много по-малко, отколкото при конвенционалното лозарство. Разчитаме основно на ръчния труд, макар че ползваме и техника. Това води и до много повече разходи, включително и като физически труд и по-малък добив.

В нашето стопанство разписаните сега правила, заложени в регламента от 1 август, се спазват от първия ден, в който работим. Досега нямаше такъв регламент и нямахме право да пишем, че виното е биологично – ползваше се терминът „вино, произведено от биологично грозде”. Сега вече можем да пишем, че произвеждаме биовино.

В регламента е посочено, че новото наименование ще е от реколта 2012, но ние сме спазвали правилата и досега и можем да докажем, че сме произвели биовино и през миналата година. Но, трябва да се консултираме със сертифициращите органи за миналогодишната реколта.
Така или иначе, ние отдавна спазваме правилата и това важи, предполагам, за всички колеги, които държат да имат биологична продукция – няма начин да не спазват всички правила. Например, по отношение на съдържанието на сулфитите – ние отдавна сме под мярката, която сега се въвежда, не използваме генномодифицирани дрожди.
Казано по друг начин – отдавна можехме да предложим на пазара биологичо вино, просто досега нямаше такъв регламент, който да ни го позволява.

- Етикет „Биовино” и наличието на зеленото листо – знак за биопродукт на ЕС, ще направят ли биологичното вино по-търсено?
- В България все още не. Някак на българския пазар – не само по отношение на виното – хората са малко скептични когато им кажеш, че един или друг продукт е биологичен. Може би в България хората много са лъгани през годините и са се сблъсквали с много ментета. На този етап българският пазар все още не оценява биологичната продукция. Докато в европейските страни има навсякъде отделни щандове, на които биопроизводители предлагат продукцията си. Биологичната продукция отдавна е наложена на европейските и световните пазари.

И у нас има хора, които са научени да търсят чистия продукт. Те ни търсят, търсят и производството ни. Но такива клиенти не са много. Смятам, че нещата ще се променят. Мнозина като че ли започват да осъзнават, че трябва да консумират чисти храни и напитки, не да се водят само по цената. Наблюденията ми са, че все повече се осъзнава необходимостта от здравословен начин на живот, което неизменно включва здравословните храни и напитки. Убеден съм, че благодарение на европейските практики, на вас – журналистите, и на нас – екологичните производители, броят на тези българи ще се увеличава.
 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!