Отлична година за бизнеса с шафранов минзухар

Китайци търсят да купят 500 български луковици, Хасан Тахиров ще им ги даде подарък

12.09.2018 | Коментари: 1 | 4781 прочитания
Автор: Весела Ванева, Фермер.БГ
Производителите на шафран отчитат много добра стопанска година, а интересът към ценната земеделска култура е изключително голям.
 
 
„Засаждането на луковиците шафранов минзухар започна в началото на юли и ще продължи до края на септември“, разказа пред Фермер.БГ Хасан Тахиров, председател на Българска национална асоциация на производителите на шафран и биологични шафранови продукти. Той е инициаторът за това шафрановият минзухар да се превърне в поминък за хората от планинските райони, главно в Родопите, където други култури трудно виреят и селата се обезлюдяват.
 
Семействата, които развиват бизнес с шафран у нас, вече са 5-6 хиляди. Допреди година са били около 3500. Опитът на Тахиров показва, че любопитството на хората към добива на лековит шафран е голямо, а 25-30% от всички, които пробват това производство, не се отказват и разширяват площите с минзухар. 
 
„Целта е хората да намерят за себе си бъдещ поминък. Вече има 250-300 семейства, които отглеждат по много декари. Отначало някои пробват със 100 кв. метра, а някои и само с 10 кв. метра. След опитване една-две години, на третата вече хората се убеждават, че шафранът има бъдеще в България“, обясни председателят.
 
Страната ни е все още нов играч на международния пазар на шафран. Затова българската стока все още се предлага с 50% отстъпка или на цена от 10 лв. за грам. Хасан Тахиров е сигурен, че в бъдеще цената ще е по-висока, защото българският шафран е един от най-качествените, на световно ниво. Освен това производството му е биологично, а това се търси най-много. Износът на чист шафран през тази година е бил за Норвегия, Швеция, Италия и Катар.
 
 
„Но вече не ни е толкова интересно да търсим нови купувачи. Повече искаме сами да създаваме шафранови продукти. Шафранът, който се произвежда в България, се превръща в шафранови чайове и най-различни продукти. Когато ги предлагаме на пазара, печалбата на производителите се увеличава в пъти. Например от 1 кг. шафран за 10 хил. лв. може да се произведе чай за 80 хил. лв. Разликата е много голяма“, каза Хасан Тахиров.
 
Неговият опит в бизнеса показва, че хората харесват новите неща, а шафранът е забележителен със своите лековити свойства. Той не е като другите билки. Като имаш шафран вкъщи, все едно имаш цяла аптека. 
 
„Ориентираме се най-много към европейския пазар. Там цената е добра, а хората познават шафрана. Знаят какво представлява, имат традиции и национална култура да го използват. Специално преди Коледа се продават огромни количества шафранови продукти. Навсякъде на европейския пазар реализацията не е проблем – в скандинавските страни, Германия, Великобритания, Франция“, отбеляза 68-годишният предприемач, който четири десетилетия е живял и работил извън България. 
 
През май тази година Хасан Тахиров е бил член на българска делегация в Иран. Двамата със земеделския министър Румен Порожанов обсъждали ползите от държавната подкрепа за стопаните, които искат да отглеждат шафранов минзухар.
 
„Идеята е да има субсидия за първоначално еднократно финансиране на хората, които искат да се занимават с този бизнес. За да може всеки да опита. Например държавата може да помогне на човек да започне със 100 кв. метра. Ако ги засее с истински, едри, развити луковици, на следващата година може да получат луковички за половин до един декар. Първоначалната инвестиция за това е около 1000 лв. Какво е за държавата да подпомогне експериментално да кажем хиляда производители. Това са 1 млн. лева. За да видят хората, че когато държавата подаде ръка, нещата се получават“, обясни Хасан Тахиров.
 
 
Браншът е съвсем нов за нашата страна, развива се едва от пет години и се сблъсква с недоверието, което пречи на всеки бизнес.
„Хората много са лъгани. За четвърт век се натрупа много недоверие. Сега чисто злато да давате на човек, той ще си дръпне ръката и ще се съмнява дали това наистина е злато“, отчита председателят на асоциацията.
 
Според него шафрановият бранш е точно за региони, в които държавата и ЕС не могат нищо да инвестират. Пример за такъв район са части от Родопите. В последно време инвестициите са покрай големите градове и покрай големите пътища, а останалата част от страната сякаш е забравена.
 
Усилията на асоциацията дават резултати. Най-голямото шафраново стопанство у нас обхваща 80 декара в Хитрино. Друго работи в Кърджалийско върху 40 декара. На няколко места има шафранови ферми с по 5, 10, 15 декара. Най-дългогодишният стопанин е Радко Кьосев от Харманли, той се занимава с този бизнес от 2013 г. 
 
„Сега има интерес от Китай, молят ни за шафранови луковици. Може лабораторни анализи да са гледали. Казват, че са видели, че нашата шафранова луковица, която се развива в България, е най-здравословната и най-продуктивната – нашият сорт. Помолиха поне 500 броя да им продам. Казах им: „500 броя имате подарък от нас“, сподели председателят на асоциацията. 
 
Телефонът му звъни ден и нощ, стопани задават въпроси, търсят консултации. Затова, казва Хасан Тахиров, създадох група опитни младежи, които пътуват и помагат. 
 
„Стопани искат да има наш човек, който на място да покаже точно как се сеят луковичките, за какво да внимават. Ангажирам момчета. Една група се върна от Шумен и тръгва за Ивайловград. И други места чакат“, разказа предприемачът. Той знае как се усеща умората от годините, но като чуе за шафран, се изпълва с нови сили.
 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Коментирай

Моля, въведете Вашето име!
Моля, въведете вашият коментар!
Моля, потвърдете, че не сте робот!

Редакцията на Фермер.БГ не носи отговорност за коментарите и призвовава потребителите да спазват Условията за ползване на сайта

Коментари

  • Jimaru
    12.09.2018, 22:03

Последни новини