Година беше трудна за пчеларите. В много райони на страната условията не бяха медоносни. Пролетта се случи хладна и дъждовна, продължиха случаите на отравяния на пчели, а изкупните цени се оказаха двойно под очакванията на стопаните.
 
 
Знанията, уменията, опитът, местоположението, добрите съседи и добрите контакти неизменно оказваха своето влияние, но за целия бранш стана ясно: натрупваните с години проблеми повече не бива да отлежават, трябва да се решават.
 
Българските пчелари се потърпевши от невидимите стени в целия аграрен сектор на Европейския съюз, които разделят Изтока от Запада и Юга от Севера. Поради исторически, климатични, географски и културни причини пчеларството е по-силно развито в новите страни-членки. Без съмнение има ясно изразена нужда от подкрепа на доходите на стопаните, но за този сектор на животновъдството в Съюза Общата селскостопанска политика (ОСП) не предвижда директни плащания.
 
По всичко личи, че европейските пчелари нямат силно икономическо и политическо лоби, което да защити интересите им в институциите на ЕС. Стъпки в тази посока направи българският евродепутат Момчил Неков, който внесе в Европейския парламент искане в ОСП за периода 2021-2027 г. да се включат субсидии за екосистемната услуга опрашване.
 
 
ОСП за новия програмен период също не предвижда на този етап директни плащания за пчеларите. Европейските институции очакват от бранша да плува сам във водите на свободния пазар, но вгорчават живота на пчеларите с политически мотивирани квоти за безмитен внос на мед от Украйна, добит извън строгите правила на ЕС. 
 
До 26 ноември Украйна успя напълно да изпълни десет квоти за безмитен износ съгласно споразумението за свободна търговия с ЕС, като в това число е и квотата за пчелния  мед. За втора година от 1 октомври влязоха в сила допълнителни квоти за пет групи стоки. Две от тях – за пчелен мед и за преработени домати, бяха изпълнени светкавично още до края на ноември.
 
Дъмпинговият внос от Украйна и от Китай, както и нелоялната конкуренция от продукти със съмнително качество, наричани също мед, удариха изкупните цени на качествената продукция, като в края на активния сезон те паднаха до обидните за разходите и труда на пчеларите 4,50-5,00 лв./кг. Тази стойност е едва около половината от тази, която стопаните приемат като справедлива. Според тях секторът би могъл да работи спокойно на пазара при изкупна цена от 10 лв./кг качествен мед.
 

Каква беше 2018 г. през погледа на пчеларите?

 
С този въпрос Фермер.БГ се обърна към инж. Михаил Михайлов, председател на Обединения български пчеларски съюз. Ето неговото мнение:
 
Годината беше разнообразна по отношение на добивите на пчелен мед, отглеждането на пчелните семейства, пазара и всичко, свързано с дейността около пчелите.
 
Добивите
 
 
За нас най-важното, освен правилното отглеждане на пчелите, е крайният резултат - дали годината беше медоносна или не. В това отношение не може да се каже, че беше добра, тъй като на много места резултатите бяха почти нулеви и се наложи да правим животоспасяващи за пчелите подхранвания.
 
Като цяло резултатът не е добър, добивите са по-ниски в сравнение с предишната година. Очакваме да излязат статистическите данни, но ние го отчитаме от порядъка на поне 50% намаление на средния добив за страната. Така смятаме. Това е по данни на наши структури, на пчелари. Но има и региони, където пчеларите са доволни.
 
Средният добив в страната за 2017 г. е около 15 кг мед от пчелно семейство. Стопаните смятат годината за медоносна, когато са извадили 20 кг от кошер. Тази година много пчелари споделят, че добивите им са били около и дори под 10 кг от пчелно семейство.
 
Места с лош късмет
 
Традиционно силен район в пчеларството е област Ямбол, но много пчелари там тази година бяха сполетени от неуспех. Имат ниски резултати. Също така в Югозападна България в района на Кюстендил и Благоевград се съобщава за изключително ниски добиви инкасираха те през тази година. И миналата година за тях беше тежка. В Софийска област също се наблюдава известен спад в добива.
 
Но не само добивите на мед разбуниха пчеларите тази година. Много други проблеми има в сектора. Недостигът на количества мед в страната винаги се компенсира от търговците с внос на чуждестранен мед. Ние знаем, че има квоти за внос на украински мед, но тези квоти се усвояват много бързо и оттам нататък през годината, дори в началото на годината продължават да се внасят количество от Украйна. Знаем за китайски мед, който наводнява Европа.
 
Ние апелираме към БАБХ да си влезе в ролята на контрольор и да се каже какви количества остават в страната, как се предлагат на потребителите, дали вносният мед се смесва с българския и съответно дали това се обозначава на етикетите на бурканите.
 
 
Въпросът е да бъдат информирани хората, които ще ползват този продукт, какво съдържа той и откъде е. Иначе клиентите се въвеждат в заблуждение. Това е задължение на всеки производител, вносител и търговец. Има Наредба № 47, Наредба № 3, Закон за храните. Там тези неща са указани. Не може да се продава мед с неясен произход и съдържание. 
 
Проблемът са и количествата, които остават извън квотите за внос в ЕС. Имаме данни, че в двете пристанища – Бургас и Варна, се внася целогодишно мед, който отива и за други страни-членки на ЕС, но остава и в България. Не е ясно какви са тези количества и това ни тревожи поради ред причини. Ниските вносни цени на тези видове мед пораждат съмнения за качеството. И второ, какво се прави с тези количества. Неприемливо е, ако се смесят 95% вносен мед и 5% български, на етикета да пише Български мед. По този въпрос трябва да получим информация от контролиращия орган, от БАБХ.
 
Заплахите за пчелите
 
И миналата година, но особено тазиимаше много нападения на пчели от оси и от стършели. Това е проблем, който се решава частично с поставяне на капани за оси. Особено през зимния сезон и пролетта има нападения от кълвачи, които разбиват кошери. Във всеки регион има също едни красиви птици – пчелояди, които унищожават пчелите в полет.
 
Пчелите имат много врагове и затова ние полагаме усилия да ги опазваме. Има такива епидемии, бих казал пандемии, както тази година на оси, които първо изнасят много мед, второ, има опасност от разнасяне на болести, тъй като влизат във всички кошери, по-бързи са, по-подвижни са. Пчелите не могат да се справят да ги гонят и това представлява определена опасност за тяхното здраве.
 
Отравянията на пчели
 
Всяка година отравянията на пчели са проблем № 1. Причините са няколко. Едната е неспазване на Наредба № 13 от 2016 г. Пчеларите не са информирани надлежно за предстоящите пръскания в района, за да вземат мерки. А дори когато са информирани, периодът на затваряне на кошерите става много продължителен и създава риск за живота и здравето на пчелите.
 
Не може да се държат затворени пчелите повече от три дни, а има пчелини в землища, които се арундуват от повече от един арендатор - по двама, по трима. И те, като започнат една поредица от пръскания по три дни, събира се цяла седмици или до десет дни, което е абсурдно за запазването на пчелите.
 
 
Нелегални препарати за растителна защита
 
Съществува голям нерегламентиран внос на препарати за растителна защита от Турция и други страни, които представляват изключително голям риск не само за пчелите. Те отравят земята, храните, опасни са за хората. Тук трябва да се провежда стриктен контрол върху вноса на тези химикали и най-вече на това, което се слага в контейнерите при растителнозащитните мероприятия за борба с плевелите и други при техническите култури.
 
През тази година като че ли има едно намаляване на броя на отравянията. Съдя по реакцията на пчеларите. Като че ли има малко подобрение в тази област. Може би има по-добро съгласуване между арендатори и пчелари, контакт, диалог. 
 
Това е и нашата идея: да се проведат разяснителни еднодневни беседи с тези, които прилагат пръсканията с пчелари, да има добър диалог и контакт, за да не се стига до отравяния. Когато двете страни са информирани, тогава може да се стигне до решение на този проблем.
 
Пчеларството в числа
 
Последните статистически данни за българското пчеларство са от есента на 2017 г. Те бяха представени от министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на парламентарния контрол в Народното събрание. В сектора работят 13 хил. пчелари. За 2017 г. те са обявили над 22 хил. отровени пчелни семейства.
 
Пчелните семейства в страната през октомври миналата година са около 766 хиляди или с 1,5% повече спрямо 2016 г. Оперативните данни за 2018 г. също показват, че няма съществено намаление на броя на пчелните семейства. Произведеният мед (2017 г.) е 11 807 тона, което е с 15,6% повече от предходната година.
 
 
Подпомагането
 
По мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) в Кампания 2017 г. са оторизирани 961 заявления и са подпомогнати 134 хил. пчелни семейства с близо 6,5 млн. лв.
 
Косвена подкрепа за опрашването чрез подвижно пчеларство е прилагането на схемата за държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство. Ставката е на стойност 2,36 лв. на пчелно семейство за 2017 г. и 2,28 лв. за 2018 г.
 
Пчеларската програма е на стойност 4,7 млн. лв. Отделно през 2017 г. е отпусната държавна помощ de minimis на стойност 2,5 млн. лв. В края на тази година бяха одобрени още 3,5 млн. лв., като кандидатстването за тях започна на 17 декември. Пчеларите се почувстваха объркани от съобщението на МЗХГ, че макар сумата да е определена, ставките ще зависят от бюджета за държавните помощи за следващата година.
 
През януари трябва да бъде сформиран нова постоянно действаща работна група за решаване на проблемите в бранша. Това беше решено на преговорите, които  екип на МЗХГ проведе с представители на пчеларите, които излязоха на голям национален протест пред сградата на министерството на в началото на декември.
 
Плановете на МЗХГ са до март 2019 г. да бъде изготвена новата Национална пчеларска програма.