Учени от Харвард се притичват на помощ на селското стопанство, като създават прототип на пчели роботи. Разбира се, малките машинки далеч не могат да се състезават с естествените си роднини – немислимо е например те да произвеждат мед. Съвсем в кръга на реалното обаче е те да поемат задачата по опрашване на най-застрашените региони и култури.

Въпросът е – може ли един робот пчела наистина да опраши поле или овошна градина?

Създаваните в Харвард роботи, с тяло от въглеродни влакна и титаниеви крила, може да полетят с комерсиални цели само след няколко години, смятат учените от Harvard Microrobotics Lab. Лабораторията работи по проекта от 2009 г. и прототипът, наречен Mobee (Monolithic Bee), е вдъхновен... от детските книжки.

Подобно на приказките със замъци и принцеси, които се разгъват от страниците, за да заемат триизмерна форма, така и изкуствените насекоми се сглобяват самостоятелно от първоначалната си плоскост.

В прототипа, 18 слоя въглеродни влакна, каптон, титаний,  месинг, керамика и свързващи пластини се комбинират в изключително сложен и изчислен до наномилиметри дизайн. Структурата предвижда подвижни панти, които позволяват на триизмерния продукт да се сглоби с едно единствено движение, подобно на детските книжки.

Масата на изкуствените пчели е впечатляваща – 63 от тях се равняват на 11.34 кг, или всяка от тях тежи 0.18 кг или 180 хиляди милиграма. За сравнение, масата на една пчела работничка обикновено е около 90 милиграма.

Ясно е, че роботите Mobees не наподобяват особено истински пчели – те приличат по-скоро на малки кутийки с крилца, но водещо при дизайна им е не красотата, а функционалността. „Можем да добавим чипове и сензори по цялата повърхност, в зависимост от желаното приложение” – коментира дизайнерът Пратеев Сретаран, цитиран от Western Farm Press.

Дори и учените да са убедени, че веднъж след като излети от лабораторията, роботът пчела може успешно да опраши овошна градина, всеки фермер би задал логичния въпрос – а дали подобна операция би си струвала от финансова гледна точка? Именно този въпрос отново поставя на преден план теорията, че новите технологии по-скоро ще влязат в приложение на военните, отколкото на селските стопани.

Въпреки това, не трябва да забравяме, че технологиите поевтиняват рязко с времето. Ако не до няколко години, както се надяват учените от Харвард, то може би след малко повече от десетилетие не би било немислимо да разчитаме на достъпни пчели роботи, които да поемат задачите по опрашането.

Най-оптимистичният вариант? Да не ни се налага да прибягваме до услугите на Mobees, и проблемите с измирането на пчелните популации да бъдат разрешени навреме. Надеждите за това обаче не са големи – според пчелари, цитирани от The New York Times., загубите на пчелни семейства в САЩ тази година стигат до стряскащите 50%.


 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!