Печелившо зайцевъдство – най-подходящите породи за България

Според експертите най-подходящите породи за отглеждане у нас са четири

12.02.2018 | Коментари: 0 | 23076 прочитания
Автор: Фермер.БГ
Зайцевъдството дори и не чак толкова популярно у нас е един доста рентабилен бизнес. А заешкото месо е все по-търсено на пазара и предпочитано заради ниското си съдържание на мазнини. Не обаче просто да се хвърлим дадена ниша без да имаме дори най-обща представа. 
 
 
Породата е един от ключовите моменти при вземането на решение за развиване на стопанство със зайци. Според експертите най-подходящите породи за отглеждане у нас са четири - Белгийски и Бял великан, Калифорнийски и Новозеландски заек, сочи проучване на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ).
 
Първите две породи са от по-стария тип за месо. Зайците са много едри, с добре развита мускулатура, но костната им система е много тежка. Недостатък при тях е, че са къснозрели. Те стават годни за разплод на 8-10 месеца, а за клане след 4-тия и 5-тия месец. 
 
Новозеландските и Калифорнийските зайци се отнасят към втория, по-новия тип и са тясно специализирани. Характерно за тях е, че имат компактно, широко, дълбоко и удължено в областта на поясницата тяло със закръглени форми. Много ценно качество на зайците от тези породи е тяхната скорозрелост. Те стават годни за разплод на 4-5 месечна възраст, а за клане на 3-4 месеца. Поради тези си ценни качества те намират бързо и широко разпространение.
 
Белгийски великан – Това е една от най-старите и едри породи за месо. Позната е в целия свят и има изключителни заслуги за създаването на нови породи и подобряването  на зайцевъдството в редица страни. Зайците от тази порода имат дълго, широко и добре замускулено тяло и са най-едрите от всички породи зайци. Главата е голяма, широка и грубовата, особено при мъжкия. Ушите са дълги 15-18 см, широки, плътни и изправени. Шията е средно дълга и добре замускулена, като при възрастните женски от долната страна образува добре развита кожна гънка(гердан). Гърдите са широки и дълбоки, гърбът и поясницата са удължени, а задницата е масивна и добре развита. При възрастните зайци дължината на тялото е средно 70 см, а при някои екземпляри достига и до 100 см. Живото тегло на възрастните зайци е средно 6-7 кг, но при някои достига и до 12 кг.
 
Снимка: lh3.googleusercontent.com
 
В зависимост от цвета на космената покривка при Белгийският великан се различават следните разновидности:
Заешко сив (по-светъл и по-тъмен) – зайците с този цвят приличат на дивия полски заек и са най-разпространени в нашата страна.
Тъмносив – цветът на космената покривка на тези зайци много прилича на цвета на кенгурото.
Желязносив – цветът на космената покривка е ръждив
Черен – зайците имат черен цвят със слабо просветляване по корема и вътрешната страна на краката. Тази разновидност се среща много рядко у нас.
 
Зайкините от тази порода имат добра плодовитост и раждат средно по 6-8, а в много случаи 8-10 зайчета. Зайчетата растат бързо и на 1 месец достигат до 700 грама, на 2 месеца до 1,700 кг, а на 6 месеца 3,900кг.
Белгийският великан се отглежда масово в личните стопанства. Недостатъци на породата са грубата костна система на зайците, тяхната къснозрелост и по-голяма взискателност към храненето и особено към концентрираните фуражи.
 
Бял великан – Зайците от тази порода много си приличат с Белгийския великан по едрина и телосложение. Благодарение на системната и целенасочена развъдно- подобрителна работа днешният бял великан по някои стопански качества превъзхожда белгийския. Космената покривка на белия великан е гъста, бяла и с блясък. Очите имат розов цвят, който се дължи на прозирането на кръвоносните съдове. Дължината на тялото достига до 66 см, а средното живо тегло при възрастните зайци е 5,5-6,5 кг. Белият великан има по-лека и нежна костна система от белгийския. Има добра плодовитост – 6 зайчета, които се раждат много жизнени и бързо растат. При интензивно отглеждане зайците стават годни за клане на 3 месечна възраст. Тази порода спада към средно зрелите. Заради ценните си качества белият великан е подходящ за отглеждане в личните стопанства.
 
Бял новозеландски заек – Зайците от тази порода се отличават с ценни стопански качества, поради което са широко разпространени. Може да се каже, че белият новозеландски заек днес е една от основните породи, които се отглеждат за месо в страните с развито зайцевъдство, особено за промишлено производство. Съществуват три разновидности – бели, черни и червени. Най-широко са разпространени белите, чиито кожи могат да се боядисват в различни цветове и да се използват в кожухарската и кожарската промишленост. Белите новозеландски зайци, вследствие на вливане на кръв от Белгийския великан са по-едри и със здрава костна система.
 
Снимка: Личен архив, потребител, Фермер.БГ
 
Космената покривка на белия новозеландски заек е снежно бяла, ноктите му са светли, а очите – розови. Тялото е с добре развити месни форми. Главата е лека, ушите са малки, шията е къса. Зайците са с цилиндрична форма на тялото, широки лопатки, месест гръб и добре развита задна част. Възрастните зайци са средно дълги- мъжките достигат средно 47 см, а женските 49-50см. Средното живо тегло на мъжките е 4,5 кг, а на женските - 5 кг. Зайците от тази порода са много плодовити, скорозрели и женските имат висока млечност. Използват се за разплод на 4,5 -5 месечна възраст. Зайкините раждат по 8-10 зайчета и много добре ги отглеждат до отбиването. Малките зайчета растат бързо и на 12- седмична възраст достигат 2,5 кг живо тегло.
 
Зайцевъдите, които отглеждат зайци от тази порода, трябва да знаят следното:
Поради голямата им скорозрелост зайците са склонни към затлъстяване в млада възраст.
За разплод зайците трябва да се използват не по-късно от 4,5-5 месечна възраст.
След като започне размножителния процес, зайкините трябва да се заплождат между 10 и 20 ден след раждането. При по-екстензивно използване зайкините затлъстяват и трудно се заплождат.
 
Калифорнийски заек – Тази порода се използва за промишлено отглеждане на млади зайци за месо. Зайците от тази порода имат чисто бяла космена покривка. По муцунката, ушите, долната част на краката и опашката имат черни или кафяви петна. Главата е лека, малка и слабо гърбоноса, ушите са правостоящи и малки, с дължина не повече от 10,5 см. Шията е къса и добре замускулена. Тялото е широко и дълбоко, гръбнакът и бутовете са много добре замускулени. Зайците се отличават с тънка, но здрава костна система. Средната плодовитост на зайкините е 7-8 зайчета. Зайчетата се раждат бели и с напредване на възрастта придобиват оцветяването на възрастните. Новородените растат бързо и за 2 месеца стигат до 2 кг. Средното живо тегло на възрастните женски варира от 4,7 – 5,2 кг, а на мъжките – от 4,5 – 5 кг. Зайците от тази порода са подходящи за отглеждане на решетест под.
 
Материалът е изготвен по данни на НССЗ.
 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Коментирай

Моля, въведете Вашето име!
Моля, въведете вашият коментар!
Моля, потвърдете, че не сте робот!

Редакцията на Фермер.БГ не носи отговорност за коментарите и призвовава потребителите да спазват Условията за ползване на сайта

Коментари

  • J
    14.02.2018, 21:54

    Стига глупости . като е печеливш бизнес защо няма една програма да помогне да го започне човек.....

Последни новини