Петя Иванова започва да се занимава с пчеларство през 1994 година с едва четири пчелни семейства, като за три години увеличава броят им на 40, а в момента работи със 700 семейства и 300 прашецоуловителя. Семейният пчелин е в землището на село Остров, Врачанско. В работата активно участва цялото семейство.

 

Петя Иванова е инициатор за създаването на Национално сдружение на жените-пчеларки, което от няколко години активно работи за решаването на проблемите в сектора.

 

Петя Иванова - Нациопнално сдружение на жените - пчеларки

 

- Г-жо Иванова, как се отрази сушата на добива на мед тази година?

- Пчеларската година започна много добре, особено в Северна България, защото имаше доста валежи – цъфнаха акацията, рапицата, аморфата, така че имаше работа за пчелите. В Северозападна България имаше и около 10% смъртност при пчелите – не само от болести и от глад, а и от пръскания. Възстановихме пчелните семейства към май. Но от юни ситуацията е съвсем различна. Реколтата от слънчоглед е наполовина от миналогодишната.

Добивите от мед в Северна България също са наполовина в сравнение с миналата година. В Южна България положението е по-добро – там добивите са значително по-добри. В различните региони е различно, но като цяло в България мед има.

 

- По-ниските добиви водят ли до по-високи цени на мед?

- Досега нямам наблюдения да се увеличава цената. Изкупната цена е като през миналата година – 4 – 4.20 лева, а и има и много слабо търсене на монофлорен мед като акация и липа, които като цена може да стигнат до 4.50 лева. В интерес на истината няма и количества от монофлорен мед, за да се запълнят партидите.

 

- Има ли интерес от чужди търговци?

- Не, дори и гърците тази година се отказаха. Преди много гръцки фирми изкупуваха мед от България, но заради кризата тази година няма индикации към момента за интерес. Като цяло пазарът е замрял в момента. Има очакване цената на меда да се вдигне до края на годината, но това са само предположения.

 

- Колко време можете да задържите меда?

- Най-много до февруари-март – преди да тръгне новата реколта трябва да се продаде старата. Най-добрият вариант е до края на тази година да се продаде на дъно, но зависи от цената. Надявам се да не сме притиснати от пазара да продаваме на каквато и да било цена.

 

- Какви са очакванията ви за новия програмен период и очаквате ли в новата ОСП да има положителни промени за развитието на пчеларството?

- През тази година за първи път пчеларите-земеделски производители получиха субсидия на кошер, което ни помогна наистина. Надявам се и в бъдеще да има такива субсидии, защото ни помагат.

Но пчеларството наистина е в сериозна криза. Много пчелни семейства измират. Има и изчезнали. И при мен имаше тази година такъв проблем по време на слънчогледа. Не знам какъв беше този слънчоглед, но е факт, че нямаше мед, а пчелите бяха изчезнали. Държавата отказва да признае синдрома на празния кошер, но ние, пчеларите, го констатираме непрекъснато. Лошото е, че не знаем причината.

Проведохме срещи с евродепутата Мария Габриел и стана ясно, че от 2013 година ще има лаборатория, в която пчеларите ще могат безплатно да изпращат проби, за да се установят причините за загубата на пчелни семейства. Така ще можем да разберем и най-точно с какво трябва да се третира, за да се запазят здрави пчелните семейства. Отчитаме това като голяма помощ.

 

- Работи ли националното сдружение на жените-пчеларки?

- Работим много активно, разбира се. Сега организираме участието ни в изложба в Брюксел, чиято цел е да рекламира българския мед. В изложбата ще участват държави от цял свят със специфични техни продукти. България ще бъде представена с българския пчелен мед от Националното сдружение на жените-пчеларки. Изложбата ще е в края на октомври, ние ще участваме със съдействието на Мария Габриел. Очакваме с нейна подкрепа да имаме възможност да се срещнем и с евродепутати на специализирана кръгла маса, тема на която ще бъдат проблемите в пчеларството в България. Една от основните ни цели е да поставим проблемите пред Европарламента, за да бъдат те отчетени и да бъде променена новата ОСП в посока на по-активна подкрепа на пчеларството. Още повече, че проблемите в сектора не са само в България, а в цяла Европа и се радваме, че ще бъдем изслушани.

 

Очакваме да бъде решено от 2014 година пчеларите да получават ежегодно субсидия на кошер, която да помага поне за изхранването на пчелните семейства. Климатът се променя непрекъснато и трябва да има регламентирани мерки, които да са адекватни на тези промени.

 

Още нещо постигнахме – всеки пчелар може да прати писмени въпроси по конкретни казуси в Европарламента. Някои от темите вече бяха разгледани от ЕП.

 

- Например....?

- Един от проблемите е в това, че пчеларите са ограничени при продажбата на продукцията си на дребно и са задължени количествата над 2-4 тона да ги продават на прекупвачи. Отправяли сме запитвания и във връзка с пръсканията с препарати, които убиват пчелните семейства. В България се третира с препарати, вредни за пчелите, а парадоксът е, че държавата дава на зърнопроизводителите субсидии за закупуване на тези отрови. Излиза, че държавата ни трови пчелите. Това е много сериозен проблем за всички пчелари и трябва да бъде решен категорично и трайно.



 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!