Дъждовете причиниха доста главоболия на стопаните тази година. Зърнопроизводителите се оплакват от слаби добиви почти в цялата страна, които са факт именно заради времето. 
 
 
Според земеделският производител Пламен Генчев, който обработва 25 000 дка земя в землището на русенското село Борисово, през 2016 г. добивите от пшеница и рапица са били по-добри в сравнение с тази. 
 
„Тази година, когато трябваше да валят дъждове – април и май, имаше два месеца засушаване. Заради голямата суша започнахме да жънем пшеница и рапица към 15 юни, което нормално за нашия регион трябва да се случва в началото на юли. Добивите в началото на жътвата бяха добри, но от многото проливни дъждове, които последваха нещата се промениха. Жътвата започна с 800 кг добив и завършихме на 500 кг. Това са 300 кг разлика при едни и същи полета, което означава, че от дъждовете загубихме доста“, каза Генчев за Фермер.БГ. Стопанинът прави сравнението с 2016 г., защото миналата – 2017 г. за него е била почти катастрофална. 
 
„Имаше две градушки. Първата, която беше най-силната в България, беше при мен. Всички култури бяха засегнати и не можах да извадя много добри резултати“, посочи Генчев. 
Според него заради времето и организацията по прибирането на реколтата е било хаотично и това е довело до известни загуби, поне за него. 
 
„В някои случаи и аз правя грешки – решавам коя култура е по-важна – спирам да жъна пшеницата, започвам рапицата, защото и тя е готова. Оставих на по-заден план граха, който не пожънах навреме и сега резултатите са катастрофални – 100 кг/дка. Това си е моя технологична грешка“, отбеляза фермерът. 
 
Той смята, че новите технологии в селското стопанство ще помогнат на фермерите, особено при промените в климата, които в последно време им носят главоболия и често ги поставят в ситуация да излязат от отъпкания път и да взимат нови за тях решения за дадените ситуации.  В случая на Генчев, който обработва много земя, ако се случи да има кратка пролука от хубаво време и в тази граница трябва да се извършат обработки на земята, това трябва да става бързо. 
 
„От един-два месеца приличаме на Англия. А пък през последните години валят много дъждове или пък въобще ги няма. Затова реших да започна да прилагам Nо-Till технология при сеитба на рапица и пшеница. Така минимизираме обработката. Nо-Till технологията работи на доста места в България. Аз трябва да я изпробвам и при мен, да видя работи ли“, обясни земеделецът от Борисово. 
 
Пламен Генчев очаква съвсем скоро в стопанството си да получи ценна подкрепа. Синът му Красимир, който е на 21 години, вече четвърта година изучава тайните на растителната защита в Аграрния университет в Пловдив. Следващото поколение в селското стопанство определено започва да се показва на повърхността и Красимир е един от младите хора, решили да тръгнат по пътя на родителите си. 
 
„Бях мотивиран от него. Исках и аз да уча земеделие като видях как се справя, как сам си е направил всичко. Искам да продължа бизнеса, защото той се е постарал доста. И най-малкото – заслужава да има синове, които да се опитат да продължат бизнеса му и това, което той е направил“, разказва младият мъж. Той не отрича, че като по-малък въобще не е мислел за земеделие, но в крайна сметка кръвта вода не става и той се насочил по стъпките на баща си. 
 
 
Според Красимир, който планира да продължи образованието си в чужбина, в България трябва да се отглеждат предимно слънчоглед, рапица, пшеница и царевица, защото „в България е такъв пазара“. Чуждестранен опит пък момчето ще трупа в Испания, където отново ще заляга над учебниците по растителна защита и хербология. 
 
Но и вкъщи е научил важни уроци. 
„От баща си научих, че никога не бива да се отказвам от целите си и че винаги трябва да изчакам търпеливо за най-точния момент“, споделя бъдещият земеделец.