С цел подобряване на конкурентоспособността на икономиката гръцкото правителство скоро ще представи национална стратегия за цифровизация на селскостопанския сектор, информира sadyogrody.pl, позовавайки се на портала Euractiv.

Какво трябва да има в стратегическите планове в новата ОСП?

Проектът "Цифрова трансформация на гръцкото земеделие" ще бъде първата национална цифрова селскостопанска инфраструктура в Европа и е разработен от Министерството на цифровата политика, телекомуникациите и медиите в сътрудничество с Министерството на земеделието.

Според новия модел за прилагане на общата селскостопанска политика (ОСП) за периода след 2020 г. държавите-членки на ЕС ще трябва да разработят свои собствени национални стратегии, адаптирани към техните различни нужди. Европейският комисар по земеделието Фил Хоган наскоро заяви пред EURACTIV, че отсега нататък държавите-членки, а не Европейската комисия, ще осигуряват подкрепа и финансиране за иновации и цифровизация на селското стопанство.

"Цифровата трансформация на селскостопанския сектор е еднопосочен път, върху който всички ние трябва да работим: държавата, академичните среди, земеделските предприятия, кооперациите, селскостопанските консултанти и преди всичко земеделските стопани, млади и стари, с цел да се създаде перспектива за развитие на селското стопанство в рамките на ОСП след 2020 ", каза Стелиос Ралис, генерален секретар по въпросите на цифровата политика в гръцкото министерство на цифровата политика.

По време на нарочна конференция в Атина бе изяснено, че данните за селското стопанство, събрани чрез правителствена платформа, създадена за целта, ще принадлежат на гръцката държава и ще бъдат достъпни за всички заинтересовани страни.

"В допълнение към това фермерите, научните и академичните центрове ще имат достъп и до платформата и нейните данни. По този начин платформата ще бъде основата за насърчаване на иновациите и създаването на нови приложения и софтуер в области като хранително-вкусовата промишленост и околната среда ", уточни Ралис.

Проектът първоначално цели да анализира половината от обработваемата земя в Гърция, т.е. около 15 милиона акра, и 20 от най-масово отглежданите култури в страната, включително памук, зърно, ориз, маслини, лозя и цитрусови плодове.

Платформата ще събира данни от съществуващите метеорологични станции на Националната метеорологична служба, спътниковите системи за наблюдение на Земята по програма Коперник и 6 500 наземни станции, които ще бъдат инсталирани в 13 региона на страната.

С помощта на всички тези компоненти данни като като температура, въздух, почва и вода ще се събират и прехвърлят на платформата - каза още генералният секретар. 



След това информацията ще бъде препращана до база данни, в която ще бъде обработена, за да осигури адекватни услуги, отговарящи на нуждите на всеки производител.

"Фермерите ще получават текстови съобщения и предупреждения за екстремни метеорологични условия. През втората година на функциониране на системата - персонализирана информация за напояването, торенето и растителната защита", отбеляза Ралис. Земеделските производители ще имат достъп и до електронни приложения, които им позволяват да архивират данните за културите по електронен път, като например времето и количеството използваната вода, както и времето, и обема на валежите.

Правителството на Гърция също така иска да включи академичната общност в компютризацията на селското стопанство. По тази причина Министерството на цифровите дела подписа меморандум за разбирателство със Селскостопанския университет в Атина, който предвижда обучение на земеделски производители в областта на новите технологии, по-специално в събирането и обработката на селскостопански данни.

Комисарят Фил Хоган заяви, че е доволен от плановете на гръцкото правителство и посочва, че те могат да се окажат полезни за всички заинтересовани страни.