Ново проучване показва, че традиционни пчеларски методи предлагат по-добра защита на кошерите срещу акара Вароа от пестицидите, разработени специално за целта. Това съобщиха от електронното издание Greentech.
 
 
Според проучването акарите, които се прикрепват върху пчелите и смучат телесните им течности, са все по-устойчиви на пиретроиди. Изследването показва, че генетични мутации позволяват на акарите да се адаптират и да оцеляват на постоянните усилия за третиране на пчелите.
 
Акарите предизвикват хаос сред пчелните популации в Европа и САЩ. Въпреки че пчеларите в по-големите и развиващи се страни не се боят толкова много от тях. Африканските фермери не се притесняват от роенето на пчелите – разделянето на едно нараснало пчелно семейство на две – и от случаите, когато пчелите изоставят кошерите.
 
 
В същото време западните фермери прекарват много време в работа за предотвратяване на роенето, въпреки че това е естествен процес. Причината да се търси начин за спирането му е, че намаляват добивите на мед. Учените обаче казват, че поддържането на големи пчелни популации в непосредствена близост и предотвратяването на роенето насърчава разпространението на акара Вароа.
 
„В Африка кошерите изобщо не се третират срещу вароатоза. Фермерите се отървават от този проблем, просто защото техният стил на пчеларство е съвсем различен“, казва Джоел Гонзалес-Кабрера от изследователския институт Rothamsted във Великобритания. 
 
Акарите Вароа първоначално засягат само азиатската пчела, която обаче развива резистентност към паразита. В началото на ХХ век акарите достигат до европейските пчелни видове, се казва в анализа. Оттогава паразитите се разпространяват по целия свят, съсипвайки нетретираните кошери в рамките на около три години от началото на инвазията.