Проекти за комасации на земеделски земи започват в Шуменско и Бургаско

Проекти за комасации на земеделски земи започват в землищата на село Друмево и град Смядово, обл.Шумен, както и в землището на село Момина църква, община Средец., съобщиха от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи ( БАСЗЗ ).

Координатор по проектите е Министерството на земеделието и храните.

На проведените събрания в двете села са обсъдени възможностите за включване на нови участници, разяснени са целите на проекта и бе проведена дискусия за ползите и ангажиментите на собствениците на земеделски земи.

„Срещите в Друмево и Смядово преминаха при голям интерес и на тях присъстваха основните собственици, арендатори и земеделски производители. Необходимо е да се разбере, че освен за собствениците, комасацията е от изключителна важност и потребност и за ползвателите на земеделска земя. Подобни проекти ще им помогнат да разрешат проблемите с ползването на земята и да се справят по-добре с предизвикателствата на новата обща селскостопанска политика след 2014 г.“, коментира Кирил Стоянов, началник отдел „Държавен позмемлен фонд и комасация“ към Министерство на земеделието и храните и координатор на проектите. Той допълни, че в Смядово е бил заявен интерес и от други собственици, които ще се включат в проекта с още 5 000 дка, с което се доказва, че комасацията в България има добро бъдеще.

Целта на комасационните проекти е да се възроди земеделската традиция в двете села, като се изготвят анализи и насоки за развитие на района, изграждане на напоителни съоръжения и възстановяване на инфраструктурата, съобщават от БАСЗЗ. и допълват, че предстои да бъде направено проучване на землищата и създаването на карта на ползването на земята, състоянието на инфраструктурата и селскостопанските традиции. Ще бъде изготвен и план за комасиране (уедряване на имотите), който има за цел да направи сегашното състояние на имотите по-добро за земеделска обработка и за отдаване под аренда, както и да повиши стойността им.

Землището в Друмево е с площ 36 449 дка, като 19 800 дка от тях са земеделски земи. В Смядово площта на землищото е 98 359 дка, а земеделските земи в него са 44 616 дка. Участието в проектите е изцяло доброволно, като всички собственици са с равни права и задължения. Собствениците на земи получиха анкетни карти, в които да изразят своите желания за разположение на бъдещите им окрупнени имоти. Всеки собственик на земеделска земя в землищата на Друмево и Смядово, който желае да участва в проекта за комасация, може да се обърне към представителя на Местния комитет на собствениците. Към него трябва да се подаде заявление и попълнена анкетна карта, в която е описано с кои имоти участникът желае да се включи в проекта, заявяват инициаторите от БАСЗЗ

При старта на комасационния проект в Бургаското село Момина Църква е отчетен сериозен интерес от местните жители. „Срещата премина при голям интерес и на нея присъстваха основните собственици и земеделски производители в с. Момина църква. То е едно от най-големите села като площ на землището в България, но въпреки това се виждат позитивните нагласи на хората към комасацията. Подобни проекти ще им помогнат да се справят по-добре с предизвикателствата на новата обща селскостопанска политика след 2014 г.“, коментира Кирил Стоянов, началник отдел „Държавен позмемлен фонд и комасация“ към Министерство на земеделието и храните и координатор на проекта в с. Момина църква. Землището в с. Момина църква е с площ 82 738 дка, като 57 700 дка от тях са земеделски земи.

След като преди 2 години в Угърчинското село Катунец приключи първият успешен проект за комасация на 7000 дка. земеделски земи иницииран от Нидерландската правителствена служба за управление на водите и земята. и Адванс Терафонд АДСИЦ, то сега вече у нас има и програма за подобни проекти до 2020-а г., сочи справка на Фермер.БГ. Реализацията на проекта обаче, не оказа съществено влияние върху цената на земеделски земи в района на Катунец. Декар земеделска земя в селата Каленик и Орляне например може да се купи за 250 лв. В близкото село Радювене пък цените са около 300-350 лв./дка.

"Предизвикателствата в областта на комасацията на земеделски земи се разширяват и всеки в този бранш трябва да е наясно, че не е редно да се купува земеделска земя и да не се мисли какво ще се случва с нея", заяви неотдавна Изпълнителния директор на "Адванс Терафонд" АДСИЦ Радослав Манолов.

Икономически ефективните парцели са с размери 40-50 дка, докато в България средният размер е 5,5 дка“, сподели зам.-министъра на МЗХ Светлана Боянова по време на Национален поземлен форум, организиран от посолството на Кралство Нидерландия, Българска асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) и Министерство на земеделието и храните (МЗХ) през Юни.

„До 2020 г. се очаква да стартира процедура за доброволна комасация в 200 землища. Европейската практика показва и принудителния и доброволния начин за комасация. Ние като министерство сме дали като приоритет в програмата 2020 комасацията, но тя трябва да остане доброволна“, сподели Боянова. „Ние трябва да идентифицираме проблемите, за да не продължава тя с бавни темпове. Процедурата е финансово неблагоприятна за малките собственици, често съсобствениците на даден имот не могат да бъдат намерени. Затова предлагаме процедура, в която да може да участва само един от съсобствениците, също така държавата да поеме част от средствата за проектиране, нотариални такси, изготвяне на промените в земеделския кадастър, регистрирането на новата собственост и други.

"МЗХ приема масивите за ползване на ежегодна база като временно решение. Новият програмен период от 2014 г. тропа на нашата врата, като комасацията е много добър процес, но нямаме време, затова ползването по масиви е изключително важно“, сподели Боянова.

„Как процедурата трябва да стане по лека. Развитието няма как да стане с хора, които работят на DOS, с остаряла система и база данни. Имаме амбицията до края на 2012 г. подаването на споразумението да става в електронен вид, след като вече декларациите се подават в електронен вид. Друга стъпка в тази насока е софтуер, които да позволява споразуменията да се базират не на възстановената собственост, а на фотокартата на обработваемите земи. Трябва да помислим как споразуменията за ползване да са за 5 години, а не само за една, защото който кандидатства за субсидии по агроекология, трябва да ползва земята повече от година“, заяви амбициите си Боянова.

Посланикът на Нидерландия у нас Карел Ван Кастерен заяви, че Холандия е подобна по площ на България, но е номер 2 в света по износ на земеделски култури след САЩ. „Целта е не просто да произвеждате пшеница и слънчоглед, а продукти с добавена стойност като зеленчуци, плодове и месо“, сподели той. Холандския аграрен сектор е един от най-високотехнологичните сектори и когато дойдох тук чувах „ние няма да се занимаваме със земеделие, а с високи технологии“, но те са именно в земеделието, сподели Кастерен.

Повечето страни в Централна и Източна Европа в момента са изправени пред сериозни проблеми по отношение управлението на земеделската земя. Основните трудности са предизвикани от раздробяване на собствеността и малкия мащаб на земеделските стопанства, което ги прави неконкурентноспособни.