Проектът на Европейската комисия (ЕК) за понижаване на тавана на директните плащания в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) предвижда максималната стойност на помощта по този компонент да бъде до 81 250 евро за една ферма.
 
 
Галин Генчев от Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК съобщи това днес, 20 юни, в София по време на срещата „Бъдещето на ОСП в периода след 2020 г. - Представяне на законодателните предложения на ЕК“.
 
Една от обявените цели е по-справедливо използване на средствата. „На база хектар това означава по-високи ставки и прехвърляне на средства от големи ферми към средни и малки ферми“, отбеляза Генчев и обясни каква е идеята това да се случва на практика. 
 
Предвижда се въвеждането на няколко прага. Директните плащания до 60 000 евро няма да се намаляват. За сумите между 60 000 и 75 000 евро редукцията ще бъде с 25%. В следващия диапазон между 75 000 и 90 000 евро намалението ще бъде с 50%, а между 90 000 и 100 000 евро – със 75%.
 
„Това означава, че реалният таван не е 100 000 евро, а е по-малък. Една ферма може да получи по този компонент не повече от 81 250 евро“, изчисли Галин Генчев.
 
 
Той припомни, че това подпомагане изключва разходите за труд, които са два вида: декларирани като разходи и недекларирани – за членове на семейството, които работят във фермата и имат финансов интерес от общия продукт на фермата. Тези разходи ще се изчисляват при средни ставки и ще се изваждат от сумата на директните плащания, преди да се приложат новите прагове за редукция.
 
„Вследствие от това преразпределение на средства се освобождава ресурс, който ще бъде различен за всяка страна-членки и тя ще може да го използва или за преразпределителни плащания, или да ги прехвърли към втори стълб за развитие на селските райони“, коментира Генчев.
 
Той припомни, че България е избрала до 2020 г. да използва  опростена единна ставка за плащане на хектар. 
 
„След 2020 г. плавно ще превключим към основен метод на плащане, който за разлика от сегашния метод дава възможността за диверсифициране на плащанията в зависимост от стратегическите цели на страната-членка. България може да реши на регионално ниво в зависимост от типа продукция, която отделен регион произвежда, да има различни ставки, които са свързани с отделните региони или подрегиони. Това решава самата страна-членка“, подчерта Галин Генчев.