В активната фаза на 2013 година Институтът по фуражни култури навлиза с амбиции да разширява наличните до момента 930 образци растителен генофонд и 655 овце от породата Плевенска черноглава овца.

Ръководството на института отчете дейността за миналата година и набеляза приоритетите в работата за настоящата.

Работим с минимални средства, каза пред Фермер.БГ проф. Атанас Кирилов, директор на Института по фуражни култури. Той е член на Изпълнителния комитет на Европейската федерация по ливадарство и на Френската асоциация по фуражно производство (AFPF).

- Проф. Кирилов, трудно ли се прави аграрна наука в условия на финансова криза?
- Разбира се, че не е лесно, но ние продължаваме да се борим, за да бъдем на добро ниво. Равносметката ни за миналата година е една защитена дисертация от гл. ас. Ирена Голубинова за получаване на образователна научна степен „доктор”, както и три успешно приключили конкурса за по-високи академични длъжности – на д-р Ивелина  Николова, доцент по растителна защита – ентомология, д-р Наталия Георгиева, доцент по растениевъдство и дсн Атанас Кирилов, професор по хранене на селскостопанските животни и технология на фуражите.


ИФК притежава  програмна акредитация за обучение на докотранти по три научни специалности за периода до 2015 година. Това са селекция и семепроизводство на културните растения, растениевъдство и хранене на селскостопанските животни и технология на фуражите.
Въпреки финансовите трудности нашият екип продължава да участва с научни доклади на национални и международни форуми, както и да представяме нашите разработки на специализирани изложения. Не на последно място правим необходимото, за да поддържаме активна връзката с реалното производство, а последната дискусия, която организирахме мина под наслов “На кафе с фермерите по проблемите на силажирането”.
През годината имаме сключени 20 договора и бяха направени множество анализи на растителна продукция и почвени образци.
В института се поддържат 930 образци растителен генофонд и  655 овце от породата Плевенска черноглава овца, в това число и 500 овце майки. За поддържане на този генофонд институтът би трябвало да получава целеви държавни субсидии.

- А получавате ли и за какво стигат парите?
- С част от бюджетните субсидии, които  получаваме, ИФК поддържа интелектуалната си сортова собственост – това са няколко сорта от люцерна, фуражен грах, пролетен фий, ежова главица, тръстиковидна власатка, безосилеста овсига, пасищен райграс, гребенчат житняк, пустинен житняк.

Научноизследователската, приложна и стопанска дейност на ИФК се финансират от републиканския бюджет в съответствие със закона и правилника на Селскостопанската академия, от собствени приходи от производствена и научна дейност, от приходи от научноприложна дейност на договорна основа с организации и фирми, както и от субсидии от ДФ „Земеделие”. Да, финансите не стигат, защото е тенденция през последните години субсидиите да намаляват, което в крайна сметка води до общо намаляване на приходите на института, независимо от това, че в ИФК имаме ръст на собствените приходи през последните три години от над 140 000 лева. В този контекст правим възможното за намаляването на разходите и успяваме, но изводът е един - работим с минимални финансови средства.

- Проф. Кирилов, какви са насоките за развитие на ИФК?
- Да продължим да работим качествено, независимо от липсата на пари. Няколко са насоките за развите на института и на първо място бих поставил разработването на оптимални, екологосъобразни системи за фуражно производство и хранене на животни чрез селекция, сортоподдържане, семепроизводство и технологии за отглеждане (конвенционално, биологично, опазване на почвеното плодородие и на околната среда) на нови сортове фуражни култури, създаване на сяти и подобряване на естествени тревостои, консервиране, окачествяване и използване на фуражите, и системи за хранене на преживните животни, както и не на последно място развъждане на елитни овце от породата Плевенска черноглава овца.

- Важна част от работата ви е свързана именно със селекцията на фуражните култури.
- Да, до края на тази година, например, продължава работата по проект  „Селекция и сортоподдържане на нови сортове фуражни култури с повишена продуктивност, качество и адаптивност” с доц. д-р Даниела Кертикова. Целта е обогатяване, проучване и ефективното управление на генофонда на растителните ресурси от фуражни култури (люцерна, червена детелина, пролетен и зимен грах и фий, суданска трева и сорго), създаване на нови сортове, тяхното сортоподдържане и разпространение. Извършено беше пълно описание на кандидат сорт люцерна за пасищно използване. Получени са първите автентични семена необходими за държавно изпитване в системата на ИАСАС. Проучена е дълготрайността на девет сорта люцерна (Приста 2, Приста 3, Приста 4, Многолистна 1, Плевен 6, Обнова 10, Дара, Дама и Европа - европейски стандарт) в края на седмата година. Създадена е колекция от 20 мутантни форми суданската трева, обогатено е генетичното разнообразие при фуражния грах, чрез полова хибридизация между зимни и пролетни сортове. Излъчени са и се размножават пет перспективни линии грах, две мутантни линии суданска трева и една линия сорго. Събрана е информация и е адаптиран титрометричен метод за определяне съдържанието на пектин, във връзка с методични проучвания върху определяне съдържанието на пектин при селекционни материали от люцерна. Адаптиран е йодометричен метод за определяне съдържанието на скорбяла в зърно на линии сорго. Извършено е сортоподдържане на сертифицираните сортове люцерна „Дара”, пролетен фуражен грах „Плевен 4” и „Керпо”, зимен грах „Мир” и пролетен фий „Темпо”.

Работим и по проект “Устойчиво управление и използване на биоразнообразието при селекцията на многогодишни фуражни треви в условията на променящ се климат” с ръководител доц. д-р Анелия  Кътова, чиято цел е съхранение, поддържане и обогатяване на биоразнообразието при многогодишни фуражни треви чрез създаване на нови сортове с висока продуктивност и екологична стабилност и високо качество на фураж и семена, подходящи за  условия на рисков климат. Създадени са работни колекции за съхраняване и обогатяване на генофонда в селекционните програми при многогогодишни житни треви, еспарзета и звездан. От експедиции в Странджа, Сакар, Родопи, Плевен и Ловеч, в ливадни и пасищни хабитати са колекционирани нови 19 oбразци.
Работим и в посока на разработване на технологични решения при конвенционално и биологично земеделие, растителна защита и опазване на почвата и почвеното плодородие при едногодишни и многогодишни бобови и житни фуражни култури като екип с ръководител доц. д-р Иван Пачев проучва ролята на почвеното органично вещество и снабдяването на растенията с хранителни елементи.

Сред тематичните направления, по проекти на които ще работим активно и през тази година, са още разработването на технологични критерии за биологично производство при нови сортове фуражни култури (люцерна, грах, фий, нетрадиционни фуражи) и създаването на биологично поле за семепроизводството им, изследване на подземната детелина като природен биоресурс при сяти многогодишни и естествени тревостои в условията на променящия се климат, както и оптимизиране на използването на зелени, консервирани и комбинирани фуражи при хранене на ранно отбити агнета и дойни овце.
 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!