- Проф. Греков, вече 20 дни заемате поста министър на земеделието и храните. Какви са първите Ви впечатления от работата – доста интензивна програма, срещи, за които ще поговорим в следващите минути?
- Работата действително е много интензивна. Трудна е, но не и непреодолимо и затова се изисква много добра организация, която зависи изключително от нас – ръководството, както и от структурите в страната. Иска се пълна мобилизация, защото някои от задачите и проблемите е трябвало да се решат вчера.

 

- С встъпването си в длъжност наредихте одит в МЗХ и структурите му, а според Вашите предшественици – те са ви оставили „една подредена къщичка“. Така ли е действително? Какво показват проверките?
- Ако погледнем метафорично как изглежда къщичката отвън, не е важно тя само да бъде боядисана и да е сменен покривът. Трябва да се гледат основите, вътрешните стени и последната стаичка в тази къщичка.


Според скромните ми виждания, структурата не е подредена правилно – както в структурно изражение, така и в организацията и структурирането на отделните отдели и дирекции. А също така и в многочисления състав на дирекциите. Защото е важно тези хора да работят оптимално и освен това – не казвам, че няма професионалисти в МЗХ, напротив – има такива, но те не са добре организирани в структури, в звена – така, че да работят за просперитет. Ето защо мисля, че къщичката не е съвсем добре подредена и е необходим задълбочен анализ, за да се види къде се крият подводните камъни, да направим добра организация. Лошото е, че това трябва да се прави в крачка, защото предстоят важни задачи за решаване.


Знаете, че следваща седмица (24 – 25 юни, бел.ред) ще са последните договаряния, които трябва да се направят за ОСП и това е най-важният момент на договаряне условията за сектора до 2020 г. А тези неща не се решават за един, за два или повече дни. И какъвто и човек да се наеме, с какъвто и да било екип, трябва една постъпателност при решаването на тези проблеми, а ние нямаме. Затова нито бързам със сменянето на хората, които работят в тези екипи. Това е тест за всички онези, които работят, да покажат, че ние сме готови.

 

- Тоест няма да има персонални промени в структурите на МЗХ и Областните служби по земеделие?
- Не е точно така. Персонални промени, където се наложи, ние сме ги направили. Вече доста хора са освободени, други предстои всеки момент. Тези, които не си изпълняват задълженията, които имат политическо назначение, не са професионалисти, не отговарят на професиоанланата квалификация, нито на атестацията, нито на вижданията на нашите производители, защото за нас е много важно какви отговори получават самите земеделски производители от областните структури. Именно земеделските служби по региони са важни и затова информацията, която получаваме от земеделските производители като опит, за нас е също един от моментите за самата атестация на хората.

 

- От понеденик предстои приемът по мярка 121 от ПРСР – за модернизация на стопанствата. Преди седмица биопроизводителите мотивирано, поискаха отделен гарантиран бюджет? Ще го получат ли?
- Благодарение на Вашия въпрос, който ми зададохте преди една седмица и бързата реакция на Министерството, ще има специален бюджет за модернизация на биологичните стопанства. За него сме отделили 2 200 000 евро точно за агроекологични мерки. Знаете, че този момент за земеделието е изключително важен и тези средства, колкото и да са малко могат да дадат на нашите биоземеделци един старт, да се адаптират и да започнат подготовка към следващия програмен период.

 

- Ще има ли отделна мярка за биопроизводителите в новата ПРСР?
- Да, очаква се да има такава мярка. Знаете, че ЕС отделя една доста сериозна сума за агроекология и биопроизводство. Но тук бих искал да кажа, че тя няма да се изразява само в спазването на сеитбооборот. Ще се създаде методология и допълнителни мерки така, че земята, растенията и животните действително да бъдат защитени и получените средства да се използват целенасочено точно по предназначение.

 

- Другата атрактивна мярка – 112 Млад фермер. Какво се случва с нея? Според индикативния график приемът по нея трябваше да е започнал, но все още не е. На какъв етап са там нещата?
- На подготвителен етап. Ще стартираме тази мярка. За нас тя е изключително важна, за да може да изпълним част от приоритетите на Правителството за по-голяма заетост. Младите хора са онези, които ще се възползват от тези средства. Знаете, че по тази мярка се отпускат около 25 хил. евро, като първоначално са 12 500, а останалите се изплащат в 3-годишен период. Проблемът по тази мярка е такъв, че последните средства се изплащат след завършване на този програмен период, а както знаете от 2016 год. няма да има така мярка. Така че ще водим борба за тези средства да се получат на по-ранен етап преди завършване на периода.

 

- Заетостта в сектора – друг важен момент. Земеделски производители са споделяли нееднократно, че в последните години има недостиг на квалифицирани кадри в сектора. Как може да се преодолее тази тенденция?
- Вярна е тази констатация на земедлските производители. И особено средни и изпълнителни кадри. Затова тези хора трябва да получат допълнителна квалификация, която да отговаря на изискванията на пазара, за да могат след време, с помощта и на европейското финансиране да правят едно грамотно земеделие. Целта не е само да се получат средствата. Целта е тези хора да могат да правят производството така, че то да бъде възпроизвеждащо се. Не е въпросът в това само да ангажираме хора в производството. Необходимо е те да получат една доходност, която да е над средното ниво. Тогава ще можем да задържим младите хора.


Така че ще се обърна и към средните специални училища – Професионалните гимназии по селско стопанство, защото и при тях е забавен темпът на обучение  във връзка със съвременните изисквания. Обучението им не е на това ниво. Бързам да кажа, че причината не е в неподготвеността на учителите, а от това, че материалната им база е изключително остаряла, отделят се много малко средства. Тези училища не са включени в програми, по които да получават финансиране за закупуване на селскостопански машини. Нямат никакви облекчения за обучаването на учениците в някакви категории. А всичко това е важен елемент от получаването не само на добро образобание, но и за реализацията им по-нататък в практиката.

 

- Как може да се промени това? Възможно ли е да се търси взаимодействие с бизнеса, например?
- От една страна действително бизнесът трябва да се превърне в настоятел в училищата, така че да може да финансира, а след това и да си избира добрите ученици и да им дава възможност за по-нантатъшна реализация, да получават стипендии. От друга страна трябва да набележим мерки по различните програми, по които училищата да могат да купят съвременна техника, с която училищата да обучават учениците на съвременно ниво. Защото техниката от преди 20 години е била една, сега е на съвсем друго ниво. Ще наблегна и на компютърното обучение в училищата.

 

- Проф. Греков, има като че ли има насадено едно негативно отношение на обществото към аграрния сектор. Смятате ли, че има начин да се променят нагласите на хората към селскостопанските производители?
- В какъв смисъл негативно отношение? За това, че не работят или за това, че печелят много?

…че печелят много, че получават големи субсидии, а искат повече и като цяло отношението към селскостопанския труд...

- След демократичните промени селскостопанското производство при нас премина през динамични промени и динамичен растеж. Това е положителното. Защото ако другите нации, са постигали това за години, то нашите производители и особено зърнопроизводителите го направиха за кратък период. Колкото до печеленето на пари, няма нищо лошо в това хората да работят, да получават достатъчно средства.  Въпросът, който стои пред нас е следният: как да направим така, че всички, които се занимават със селскостопанско производство, да получават такива добри доходи като зърнопроизводителите...

 

- Как може да се постигне това?
- Има различни начини. Първия, който сега ще се опитаме да защитим, е да договорим сега в ОСП минимум 10-15% от общия финансов пакет за допълнително финансиране на сектори като зеленчукопроизводството, животновъдството, овощарството... Сектори, които са давали поминъка на много хора и възможнистта за получаване не само на суровина. Тя да се използва за хранителната промишленост – оттам ще се увеличи заетостта на населението. Трябва да се работи и за по-лесното изнасяне на селскостопанска продукция извън страната. България има добри традиции в това – и зеленчукопроизводители, и животновъди има много добри възможности.


И аз мисля, че не е въпрос само на пари, а и на добра организация. За съжаление обаче, най трудно се променя психологията на човека. Останалите от преди прехода виждания за кооператива, ТКЗС, АПК влияят негативно особено на средното поколение. Те мислят, че едно обединение на производители, води до кооператив. Кооперирането обаче не означава само Трудово-производително стопанство. Означава обединение, за да може хората по-лесно да получават по-евтина селскостопанска продукция, по-лесен достъп до международния пазар, по-изгодни условия за купуване на семена, препарати и т.н. Така че пътища има – трудна е промяната в човешките нагласи.

 

- През последните дни проведохте няколко срещи, една от които с катарския посланик. Стана ясно, че Катар има сериозни инвестиционни намерения към нашата страна в агросектора. Какво включват те и ще има ли пазар за реализация на българска продукция?
- Може би се връщам към първия въпрос – за промяна в структурата, за това как е построена къщичката. Едно министерство трябва не само да решава проблемите на земеделските производители като производство, като технология. Основното е да оформи политика как да се осъществява цялостния процес – от производството до реализация на самата продукция. Аз съм учуден, че примерно, ние решаваме само някои въпроси, които са като гасене на пожар на една или друга точка. Колкото и да Ви се вижда странно, ние нямаме точна представа какво се произвежда и колко, къде се разлизира. Не казвам, че Външно министерство и аташетата на нашата страна в чужбина не дават такава информация, но тя остава във Външно министерство, не идва до МЗХ. И тук една от моите цели е да направим Дирекция или отдел, която събира, обобщава, анализира и прогнозира, дори и да моделира, как да се реализира произведената продукция. Какво е търсенето и консумацията на вътрешния пазар, какво е външното търсене. Ние, страната ни, нямаме виждане за това какво ще произведм тази година, а другите страни планират до 2020, до 2030 – каква част от земята ще бъде използвана, с кави култури ще бъде засята, какви са перспективите за развитието ѝ. И тук вие като медия, можете да ни бъдете много полезни – като връзка с браншовите организации. И, отговарям Ви на конкретния въпрос, ако кажем, че има търсене на агнета на определена възраст или килограми, те да бъдат реализирани. Интересно е, че не е само Катарското предложение. Имало е и има и други предложения за търсене на земеделска продукция, но за съжаление те остават тук или в дипломатическите корпуси, и не достигат до хората.

 

- Да разбирам ли, че сега няма да позволите да се случва това и реално ще започнат да се възползват българските стопани от възможността да реализират на външните пазари?
- Точно това искам да кажа! Ще направя така, че ако успеем да сключим договора, например за 100 000 агнета, ще ги разпределим по квоти и хората ще знаят дали и какви агнета се искат – дали до 15, 20 или 30 кг; дали да бъдат тлъстоопашати или за мляко, племенни стада..., когато всички тези неща се знаят от нашите производители, дори и факторът пари, който е важен за всеки производител, ще отпадне. Катарският посланик каза, че в нашата страна са оставени на съхранение в наша банка около 250 000 000 долара, които могат да се използват от нашите производители. А ние в същото време се стараем да намерим пари от други места. Парите са при нас – просто трябва да направим онази симбиоза между Министерство, външни потребители и производители, за да дадем възможност на хората да произвеждат. А възможности нашата страна има. Нашите производители имат широки възможности за производство.

 

- В какви срокове могат да се случат тези намерения, за да могат фермерите максимално бързо да се възползват от тези възможности?
- Както виждате, ние работим не за ден, не за два – в някои случаи гледаме и много напред, но същевременно решаваме и важните въпроси. За селскостопанското производство нито протестите ще решат въпроса, нито исканията към Европа. Всеки ден трябва да решаваме определени въпроси, които са важни и занапред. Трябва да се планира и много напред, защото за създаването на едно стадо, са нужни години. Трябва да стартираме с много малко. Нека започнем да изграждаме къщичката от малкото, нека основите да бъдат малки, но здрави. Така че в бъдеще, независимо кой ще дойде, да се работина тях. След като създадем основите, стените се вдигат лесно, а покривът се прави още по-лесно.


- Споменахте протестите – няма как да не засегна и тази щекотлива тема – браншовици заявиха преди дни намерението си да излязат на протести. Как бихте коментирали Вие това тяхно намерение?
- За какво да протестират?

Един от мотивите е, че се бави работата в Министерството заради забавянето при назначенията на заместник министри...
- Тук са прави колегите, но не всичко зависи от мен. Аз смятам, че работя с добър интензитет, с добър коефициент на полезно действие, но все пак тези неща не се решават единствено и само от мен. Аз съм посочил изискванияата си, работя и решавам всички задачи, които са по моите възможности– работя от семепроизводителите до млекопроизводителите. Прави са колегите в това отношение, че не е разпределена дейността в Министерството , но това ще се реши, а има много други по-важни въпроси на политическо ниво.


Бих искал да държа пулса на земеделските производители и затова правя тези срещи. От началото до сега – 20-тия ден, непрекъснато се срещам с браншови организации, които поставт своите въпроси – от градушките до реализацияата на селскоастопанската продукция. Това, естествено е необходимо и за мене, за да мога да навляза в процесите и проблемите, но е необходимо някои въпроси да се решават в бъдеще чрез някои законови и нормативни документи, които не зависят само от МЗХ. Аз съм подал ръка на всички, които желаят да решават важните проблеми в земеделието.


Ето, например днес (интервюто е взето на 21.6.2013г. петък – бел.ред) в Парламента се постави въпросът за придвижването на селскостопанската техника. Може би е дребен елемент, но в една законова разпоредба е казано, че машините могат да бъдат с ширина до 3,55 м. Сеялака с работна ширина 3,60 м не може да се движи по пътищата. Вече има и комбайни с хедери 6, 7, 8, 9 м...

И 10 метра...
Да, 10 метра! Как да се придвижват те? Означава ли, че при всяко излизане на пътя тези хора трябва да бъдат глобявани?! И веднага реагирахме заедно с министъра на транспорта – във вторник ще заседава комисия, която трябва да разреши тези проблеми. Други обаче, не могат да се решат толкова бързо, защото се изисква намесата на Парламента.

 

- Преди дни проведохте среща с Турския министър на земеделието – българските овцевъди искат да изнасят агнета към Турция, но са възпрепятствани от наложените квоти. Какви са другите трудности и как могат да бъдат преодолени те?
- Ето една индиректна мярка, която може да помогне на българските производители. Въпреки малкия брой овце, които произвеждаме, голяма част от агнетата не могат да бъдат изконсумирани на българския пазар. За съжаление нашите ветеринарни служби пречат, дори бих казал и друга по-тежка дума, за изнасянето на българските животни. Няма да крия от Вас, защото турскиятминистър на земеделието каза, че нашите ветеринарни служби са спекулирали с това, че слагат ушни марки, които са на румънски агнета. Нещо, което бих казал, че е престъпление като така се пречи не само на нашия износ, но е нарушение и от друга гледна точка. Затова и срещата ми с турския ми колега беше много успешна. Решихме да създадем комисия, която да е от двете страни и да решава проблема с възможностите за износ на агнета в Турция.


Първо ще се завишат квотите – ще определим нови по-големи квоти за износ на агнета с различно тегло за Турцияпрез различни периоди през годината. Второ -това е вече създадено – депа, където агнетата да бъдат събирани, за да могат наши ветеринарни лекари, съвместно с турски лекари да могат да удостоверят тяхната принадлежност и здравословно състояние. Така ще може да се изнасят не само овце и агнета, а също така и телета и говеда.


Друг важен момент на срещата беше възможността да могат нашите износители на дърва да преминават безпрепятствено през границата. Един от проблемите, който съществува сега е, че нашите камиони се задържат на турската граница заради карантинен неприятел, който не е уточнен. Камионите се връщат и са на загуба. Затова решихме да съставим комисия от фитосанитарни инспектори, които да определят този карантинен неприятел, който според нашите служби вероятно не е със заплашителен характер. Така че ще се реши и този въпрос.  Салдото в момента от България към Турция е положително и то с пъти през последните години. Надяваме се, че това увеличение ще нараства и занапред.

 

- Пресполовихме 2013г., в края на която изтича срокът за модернизация на млечните кравеферми. Могат ли българските фермери да очакват, че нашата страна ще поиска още една отсрочка, в която поне част от тези ферми да се модернизират?
- Не само за българските фермери бих искал да кажа, че трябва да се модернизираме и да повишаваме качеството на българската продукция, но и на всички хора в България, които се занимават с производство на земеделска продукция. Конкуренцията е жестока и ако се надяваме, че ще се опитваме да пробутваме некачествена стока, това няма как да стане. Всички земеделски производители трябва да търсят най-високото качество, защото пазарът е безкомпромисен. Трябва всички ферми с над 5 животни да могат, да се стараят поне до края на годината да отговорят на тези изисквания.  Естествено, че ние като министерство имаме начини, по които да решим този въпрос, но нека да не се надяват на този последен момент. Това са около 33 хил. дребни производители.

 

- Съгласете се обаче, че за много от тях това е основен поминък – особено във високопланинските райони. В същото време те трябва да направят една сериозна инвестиция за даприведат фермата си в съответствие с изискванияата. На тези фермери как може да се помогне?
- Разрешете ми да не отговарям на този въпрос в момента. Защото аз имам виждане, но в момента се намираме в одит от ЕК и следващата седмица той ще приключи. След като приключи, ние ще поискаме първо – още една година отсрочка. Но както Вие казахте, това е инвестиция – дали тази или следващата година – трябва да се направи. Затова аз съветвам животновъдите по малко да правят тази инвестиция, за да може следващата година, ако има такова удължаване, да отговорят напълно. Имаме и друго предложение, но нека за сега не отговарям какво ще бъде то. При всички случаи МЗХ работи, за да увеличим броя на тези животновъди.

 

- Обявихте се в защита на производството на българските плодове и зеленчуци. Как виждате осъществяването на тази защита. Според фермерите контролът на вносните продукти е много занижен, освен това субсидията, която получават в момента за качествена продукция е крайно недостатъчна, според тях?
- Трябва да произвеждаме повече и по-качествена продукция. Нали разбирате, че не може да излезе на пазара на даден град ида купиш български домат за 3,50 лв, а в някоя от търговските вериги, той да струва 1,60 лв. Тук трябва да търсим симбиоза между различни органи и организации, които първо да стимулират производството, второ – нашите производители да произвеждат и да печелят не от цената, а от количеството, което ще произвеждат и трето – те трябва да бъдат конкурентоспособни на външните пазари. Защото колкото и да се увеличава цената, ако не увеличим качеството си, ако не сме конкуретоспособни на продукцията отвън, потребителят ще предпочете по-ниската цена. Можем да започнем като променим онази връзка между продавачи, прекупвачи и малките магазини. Например черешите в момента се изкупуват от производителите на около 1,20 лв/кг, а виждате, че в магазините на падат под 3,50-4 лв. Тази голяма разлика отива не при производителя, а при прекупвача. Трябва да се намери такава формула, по която във веригата да бъде регистриран и затова да плаща съответния данък. Второто, за което вече говорих , е количеството и качеството и третото – обединението, което трябва да се наложи между различните производители. Нашите стоки имат пазар и навън, но са в много малки обеми – започвайки от меда и стигайки до плодовете, зеленчуците. Ако се обединим, това ще ни даде повече възможност на външните пазари. Четвърто – трябва да предприемем мерки да не допускаме външните стоки, които влизат на нашия пазар , да бъдат облагани с много ниски стойности. Една връзка между НАП, между фитосанитарни служби, гранична полиция и др.биха помогнали всичко това да се вкара в ред. Българският производител трябва да се научи да планира производството си и да може да го реализира.

 

- Един съществен, смело мога да кажа проблем за българското производство, е липсата на ефективно напояване. Голяма инвестиция, за да се възстанови бързо. Могат ли да се предприемат някои първоначални по-малки стъпки към цялостното възстановяване?
- До момента само съм спрял ваденето на тръби. Оттам нататък проблемите са огромни и не бих казал, че могат да се решат за една или две години. Всички тези помпени станции, каналите – са с неизяснена собственост. Предтавяте ли си – нещо да е в твоята нива, а да не е твоя собственост... няма актове за тези станции. Тук трябва да се започне от установяването на собствениците.
Самото предприятие Напоителни системи се занимава с най-ралични дейности – от отводняване до напояване. А това са съвсем различни и много важни дейности, които трябва да се диферинцират така че да стане ясно кой с какво се занимава. Една част може да се финансира от Европайските фондове, друга част може при добро собсвено ръководство да се самофинансира. Има много работа, но аз съм убеден, че през следващите години без поливно земеделие е абсурд да се прави производство.

 

- Ще има ли възможност самите фермери да правят проекти и така да изграждат собствена инфраструктура за напояване?
- Най-вероятно в следващия програмен период ще има мерки, по които да се реализират такива проекти и съм убеден, че това трябва да стане чрез сдружения на водоползвателите.

- По какъв начин Световната банка може да бъде полезна за реализирането на реформата в напояването?
- До момента сме провели само един разговор с тях, но ще продължим да работим и сигурно ще намерим точка за сближаване, за да можем да ползваме и техните финансови възможности.

- Тоест, Световната банка финансово да подпомогне такъв проект?
- Да, точно така!

 

- В медиите излезе предложение от директора на Агенцията за борба с градушките стопаните сами да плащат за опазване на площите си. Какво е Вашето мнение по въпроса?
- Нямаме такова мнение производителите сами да си плащат за опазване на посевите от градушки. Това е държавна структура, която ние все повече и още по-силно ще застъпваме, за да обхваща по-големи територии. В момента около 25% от площите на нашата страна се опазват от градушки. Тази система изисква разширяване, осъвременяване, модернизиране, защото градушката е една от бедите, която не може да се планира.

 

- Десетки хиляди декари бяха унищожени от градушки в страната в рамките на по-малко от месец. В същото време земеделците не застраховат с мотива, че условията при които трябва да застраховат са абсолютно неизгодни за тях. Какво е Вашето мнение?
- Абсолютно са прави всички производители, защото това, което се поема от застрахователите първо не удовлетворява напълно производителите на селкостопанска продукция. Второ – представете си, че оценката на тази застрахована продукция, се прави от същите организации, които застраховат. Няма никаква логика в това отношение. В голяма степен обезщетенията са с минимална стойност. Според мене трябва да се създаде независима институция, която да прави оценките. Второ – смея да кажа, че голяма част от тези оценители абсолютно не са запознати. Хората дори нямат представа какво представлява дадена селскостопанска продукция и каква част след това може да бъде възстановена. Ето защо инициирах като ректор създаването на магистратура Агрозастраховане. Смятам, че е необходима коренна промяна. Не обвинявам само застрахователите.


- Ще има ли България най-после Национална стратегия за развитие на селското стопанство, която да бъде приета от Министерски съвет и да има силата на нормативен документ?
- Сформирана беше комисия, стратегията за развитието на селското стопанство е разработена и до края на следващата седмица ще бъде окомплектована и предадена. Но Вие знаете, че селското стопанство е динамично производство, което непрекъснато се развива и усъвършенства затова Стратегията ще се изменя и допълва в следващите години. До края на следващата седмица ще бъде и представена.

 

Интервюто взе София Белчева, Фермер.БГ
 

 

ВИЖТЕ ВИДЕО НА ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ С ПРОФ.ДИМИТЪР ГРЕКОВ :

Димитър Греков - видео интервю

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!