Средните изкупни цени на суровото краве мляко в България през тази година ще са в интервала около 0.58 -0.60 лв./л, докато през 2017 г. те са били на нива от 0.59 лв./л. 
 
 
Тази прогноза е част от доклада на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA), озаглавен „Средносрочно развитие на млечния сектор - Актуализирани средносрочни предвиждания до 2022 година“.
 
Очакванията на икономистите са, че цените през следващите години ще се задържат на тези нива. Причините за това са в икономическата среда и пазарите в момента, сравнително ниските цени на фуражите, възстановяващото се предлагане на мляко и силното световно потребителско търсене заради икономическия подем.
 
„През изминалата година има значимо възстановяване на изкупните цени на суровото краве мляко, повлияни от развитието на пазара в ЕС“, отбелязват авторите на доклада.
 
В периода април-септември 2017 г. България е била сред страните-членки на ЕС, при които възстановяването на изкупните цени на млякото е било по-слабо - средно 16%, докато за значителен брой други държави то е било значително по-съществено - в интервала 25-60 %.
 
 
Проблем за българския млечен пазар остава липсата на категоризация на кравето мляко според качеството - в зависимост от съдържанието на млечни мазнини и протеини, в старите страни-членки на ЕС има приети две или три категории на качества.
В България цените се определят според това дали млякото отговаря или  не отговаря на стандартите за качество на ЕС, както и според търсенето от страна на преработвателите в района, където се произвежда. 
 
Съществува значителна асиметрия между цената на суровото мляко и на преработените млечни продукти – например краве кашкавал. Това означава, че цената на млякото и на млечните продукти вървят асиметрично, като цените на млечните продукти растат в много по-бърза степен и сила, отколкото цените на суровото мляко.
 
„Именно тази асиметрия се превръща в основна опасност пред млечните стопанства“, коментират анализаторите от Центъра.
 
 
Те цитират и сравнително проучване на млечните ферми в Ирландия и Румъния, което според тях е относимо и към България. В изследването се посочва, че почти цялото мляко в Ирландия се изкупува и преработва в мандрите, докато в Румъния се преработва само около 20%.
 
Една от причините за това е малкият среден размер на фермите в Румъния и оттам значителните разходи за изкупуване и транспорт на суровото мляко. От друга страна ирландските мандри в голямата си част са собственост на фермерски кооперативи.
 
„Ирландските фермери имат увереност да инвестират и да се разширяват, като знаят, че произведеното мляко ще бъде изкупено и то на цени с минимална асиметрия между цените по-нагоре по веригата. Именно моделът, съществуващ у нас на разпокъсани и отделени от преработката стопанства се превръща в основен „препъни камък” пред успешното развитие на млечното производство“, подчертават анализаторите.