Александър Дъков е производител на яйца и представител на Браншовия съюз на производителите на яйца към Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ).

Той, заедно със съпругата си и още 20 души персонал, отглеждат 40 хил. кокошки носачки в птицеферма в плевенското село Горна Митрополия. Занимават се с този бизнес от 19 години, като разказват, че винаги са се стремяли да бъдат новатори и да са в крак с тенденциите в бранша.

Това им позволява още в началото на 2012 г. да приведат птицефермата си в съответствие с всички европейски изисквания за хуманно отглеждане на птици, като реализират проект по мярка 121 Модернизация на земеделските стопанства в размер на 1 070 000 лв. Клетките, в които се отглеждат носачките са уголемени, оборудвани са със завеси, пилички за нокти, прашни бани, носила. Помещенията са оборудвани с вентилация, регулатори за температурата и влажността на въздуха, които се управляват чрез компютър. Автоматично се регулира храненето и поенето на птиците, както и придвижването на яйцата до пакетажния цех.

Фермер.БГ разговаря с Александър Дъков за производството, предизвикателствата, спънките пред българските птицевъди, както и за борбата им със силната конкуренция от вноса на полски яйца в търговската мрежа. В разговора се опитахме да дадем отговор и на това защо е най-добре да купуваме български яйца.



Г-н Дъков, птицефермата Ви отговаря на всички изисквания за хуманно отглеждане на птиците? По-щастливи ли са вече Вашите носачки?
Ние се занимаваме с производство на яйца вече 19-та година и винаги сме били новатори и сме били по-напред от другите, смея да кажа, защото следим какви са тенденциите. Все пак трябва да призная, че първоначално бях скептичен по отношение на изискванията за хуманно отглеждане. В един момент обаче установих, че след направените подобрения, птиците наистина се чувстват по-добре. Показателите се подобриха – повиши се носливостта. Птиците изглеждат по-жизнени, имат възможност да мигрират в клетката, тъй като размерите ѝ го позволяват.

Какво направихте със старите клетки?
Аз имах две халета със стари клетки за 54 хил. кокошки. Част от тях продадох. Другите в момента преправяме за подрастващи птици, защото за тях няма изисквания за хуманно отглеждане.  

Тоест Вие отглеждате кокошките от самото начало?
Да, ние ги отглеждаме от еднодневни пилета, до кокошки носачки на 120-тия ден и тогава ги залагаме. Другото, което сме направили, за да си облекчим производството, е фуражен цех. Произвеждаме си сами част от фуража.

Това ли е по-рентабилният вариант?
Абсолютно! За съжаление малко късно реагирахме със закупуването на земя, а сега вече всичко в региона се изкупи, но все пак през годините успях да купя 200 дка около фермата. Произведеният фураж обаче ми стига за около 20 дни, тъй като на месец за изхранване на носачките отива около 70-80 тона зърно.

Какво всъщност се случва във Вашата ферма от момента, в който кокошката снесе яйцето до тръгването на камиона към търговската мрежа?
Всичко се случва тук – от снасянето на яйцето до пакетирането му в дребни опаковки и завеждането на всяка една опаковка в специални дневници. Това включва процесите по сортиране, маркиране, пакетиране, етикетиране, дистрибуция, логистика. Такава е практиката във всички ферми. А най-важното е, че на пазара всичко по отношение на българските яйца е контролирано. Българският потребител е защитен заради силния контрол на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Контролът наистина е силен, дори бих казал – прекален. Особено за хуманното отношение. Трябва да ви кажа, че все още в ЕС има държави, които отглеждат в стари клетки. Например на гръцките производители е даден допълнителен 6-месечен срок. А това е незаконно, защото води до нелоялна конкуренция. Защо гръцкият производител може да отглеждат в старите клетки, а нас ни накараха да ги махнем?

Добре БАБХ контролира стриктно българските производители, а има ли контрол на внасяните от Полша яйца, които масово се предлагат на българския пазар и очаквате ли останалите яйца от Католическия Великден да дойдат в България?
Категорично да, те вече са тук и тук е моментът да кажем на потребителя, че яйцето е стока, която има много кратък срок на годност – 28 дни. Благодарение на това, че срокът е по-кратък, все пак имаме някакъв пазар. Защото вижте какво се случва със зеленчуците, например – онзи ден влязох в известна търговска верига и единственият български зеленчук беше зелето. Всичко друго беше внос – картофи, лук, моркови, домати, краставици. Имаше дори Родопски боб от Киргизстан...  
Що се отнася до контрола на полските яйца, по принцип е малко трудно той да се осъществи. Знаете, че с влизането ни в ЕС границите паднаха, и всеки има право да влезе на общия пазар. Пробелемът по-скоро се корени в това, че няма точна информация по какъв начин и какви яйца попадат в България. За една полска фирма не е никакъв проблем, например, да внесе яйца за преработка, клас Б, които са държани охладени цял месец, при което някой недобросъвестен търговец да ги пакетира и да ги продаде.

Тоест такива яйца могат да бъдат „засечени“ само при внезапна проверка на БАБХ, напарвена случайно точно в този търговски обект?
Точно така!

Как се разбира, че тези яйца са били за преработка?
Има начини, по които това може да се докаже. Външният вид обаче, не е показател. Има и нещо друго – аз апелирам за това потребителите да избират качествените български яйца, а не да се търси сензацията с полските.

Да, като че ли наистина като се заговори за яйца, се търси „сензацията с полския внос“. Кое всъщност е същественото? Защо трябва да се избират българските яйца?
Българинът трябва да започне да консумира българското, защото само по този начин може да се движи икономиката. Няма държава, която да не уважава собствения си производител и да внася всичко, и да е добре. Всъщност ние сме тези, които плащаме данъците, ние осигуряваме работни места.
И нека припомня, че България е имала най-силно селско стопанство в годините на закона за Протекционизма при Стамболов. Тогава в страната не са се внасяли домати, при положение, че тук се произвеждат домати. И това е бил начинът да се защити българския производител.
Има и още нещо: Преди две години, например, цените на яйцата преди Великден паднаха драстично. Полските не се продадоха и в една от големите търговски вериги пуснаха яйца с изтекъл срок на годност с надпис: „Яйца с изтекъл срок на годност – 50% намаление“... Но знаете ли кое беше куриозът, всъщност?! – това, че тези яйца се купуваха. Така вероятно ще стане и през тази година, защото веригите вече са си договорили полските яйца.  

Гледайте ВИДЕО РЕПОРТАЖ по темата във Фермер.БГ TV:



Добре, в такъв случай, защо веригите предпочитат да сключат договор с полските производители, а не с българските? По-ниски цени ли предлагат поляците?
Да, това е причината. И всичко се случва на основата на пазарния принцип. Проведохме, например, една среща с наши колеги производители от Пловдив и с представители на търговски вериги и от там категорично ни заявиха, че ако не смъкнем цените, те ще си вкарат яйца от Полша. Защото цената там е по-ниска. И ние бяхме принудени да свалим цената.

Как могат поляците да си позволят по-ниски цени?
Поляците от 5 години получават субсидии. Ако аз получавах тези субсидии, трябваше с моите 11-12 млн. яйца на година за този срок да съм получил 1,1 – 1,2 млн. лева.  (по 1 евроцент на яйце). Другият фактор, който позволява по-ниски цени на поляците е ДДС-то. Там то е 7%, докато в България, знаете, е 20%. 13% полякът е пред мене и не мога да го стигна. Ето така ние ставаме неконкурентоспособни.
С изискването за модернизация, при нас процесите протекоха много динамично. Всички производители очаквахме срокът да се удължи поне с 6 месеца, но това не се случи и се стигна до закриване на много ферми. Много птици се изклаха и цената скочи драстично, както си спомняте през миналата година.  Именно тогава министър Мирослав Найденов ни заплаши, че ако не свалим цената, ще се вкарат яйца от Полша. Това за мен беше много изнененадваща реакция, защото от един министър се очаква да защитава родните производители.

Как да разберат потребителите, че си купуват наистина български яйца, защото напоследък все по-често срещаме подвеждащи етикети?
Най-сигурният начин е да се види печата на самото яйце. Там, освен кода за категорията, региона и номера на фермата, има абревиатура и с името на държавата – в случая BG.
А с етикетите действително се правят много грозни манипулации и се подвеждат клиентите. Често на етикета с големи букви пише, че яйцата са произведени за българска фирма, а с малки букви в някой ъгъл се посочва, че производителят е Полша.

Защо едни яйца са бели, а други кафеви? Има ли разлика в качеството?
Белите яйца се снасят от бели кокошки, а кафевите и черните кокошки снасят кафеви яйца. Разлика в качеството няма.

Да се върнем към големите търговски вериги... Каква е практиката при съвместна работа с тях?
Практиката е абсолютно порочна. Аз лично съм участвал в такова сътрудничество и издържах една година. Страшно е! Закъснение при доставката на стоката с 10-15 минути се санкционираше. Отделно, тъй като тогава снабдявахме 18 магазина от веригата, за една година платихме 18 хил. лв такса „площ“. Тоест на нас са ни осигурили 2 кв.м площ за стоката, която площ ни струва 1000 лв. А да не говорим, че сме задължени да правим и промоции...

За Ваша сметка, предполагам?
Да, промоциите са за наша сметка. Но това не е всичко. Ако искаме да увеличим цената, трябва 1 месец предварително да ги уведомим за това. И обратното – ако те решат да намалят изкупната цена от нас – това става в рамките на една седмица.

Добре, как реализирате Вие тогава произведените яйца?
Работим с български търговци, на които продаваме част от произведените количества директно – предимно в София, както и с дистрибуторска фирма, която изкупува яйцата директно от нас и след това ги дистрибутира до търговската мрежа. В 80% от случаите колегите работят по този начин. Имам и собствен разнос до Плевен, но няма как само по този начин да реализирам всички 37-38 хил. яйца на ден. А между другото, през последните две седмици работим на загуба.

Каква е себестойнсостта и какви са изкупните цени - казвате, че сте на загуба? Очаквате ли да тръгнат нагоре?
Не, не очаквам. Преди две седмици цената на 1 яйце, размер L от нас излизаше на цена 18 ст. В момента вече е 15 ст, а себестойността ни е около 16,5 ст. Себестойността при всичките фирми обаче е разлчна – в зависимост от това дали си купуваш фураж, дали си произвеждаш ярки, каква е възрастта на птиците. Специално при нас 73% от себестойността на яйцето е за фураж, а половината от този фураж, е зърното. Осреднено, заради това, че аз сам си произвеждам част от фуража, на година спестявам около 180 хил. лв. В момента близо 1000 лв на ден сме на загуба.

И до кога така?
Не знам, не мога да кажа. Преживели сме доста кризи. Имахме случай, в който 5 месеца беше така и натрупахме огромни загуби. Тогава фалираха 3-4 големи фирми, много кокошки бяха унищожени, след което цените тръгнаха нагоре.  

Вече има субсидии за птицевъдите, постигнали критериите за хуманно отглеждане на животните...
Да, сега взехме някакви субсидии, но в последния момент ни ги изчислиха по коефициент 0,7, защото се оказа, че средствата няма да стигнат. Ако отговаряш на всички изисквания, както е при нас, трябваше да получим на носачка около 3,06 лв на птица, но взехме по-малко.

До колко тази субсидия може да покрие направените разходи за модернизация на стопанството, макар Вие да сте го направили със средсва от ПРСР?
Инвестицията по проекта е 1 070 000 лв, въпреки че на мен ми стъпи на 1 300 000 лв. Тъй като изплащането на средствата по проекта стана след две години, а не след 8 месеца, както е по регламент. Това забавяне ми костваше 9 месеца плащане на лихва, главница на цялата сума. Добре, че миналата година цената на яйцата беше висока. Оказа се обаче, че не за всичко по тази схема се дават пари. Освен клетките, трябваша да направя и нов склад, ново сортировъчно отделение и всичко това направихме с наши средства.
Взимането на тези пари се оказа страшно огромно усилие. В момента дори имам възможност да реализирам още един проект за преработка на тор, но сериозно се колебая. Ако Ви кажа колко пъти съм ходил в Министерството и съм се молил, каква бумащина е, каква лавина от писма и документи сме попълнили....  

Да, много Ваши колеги с проекти споделят, че от фермери са се превърнали в администратори...
Точно така е. Бяхме се заровили в документи, по цял ден пишех обяснителни писма. Тъй като ние взехме 40%+20% субсидия, като 20-те % бяха държавна помощ. От ДФЗ искаха да ми отрежат тези 20%, само защото на някой му беше хрумнало, че като си преправя старите клетки, ще постигна по-голямо производство от декларираното и няма да имам право на държавна помощ, заради което искаха да ми откажат. И всичко това се случва на 28 декември, предвид, че крайният срок беше 30 декември. Така за един ден аз трябваше да докажа документално и да декларирам, че няма да увелича производството. Така успяхме да подпишем договора в последния момент и чест прави на ДФЗ, че оставиха администрацията извънредно само и само да подпишем договора. Административните дела са страшно много.  

Какво имате предвид?
Ние вечно сме в някакъв лицензионен режим. Започнах да произвеждам фураж, регистрирах си цех. Сега според промени в закона обаче, съм и зърнотърговец. Имам един камион, сега влизам в лицензионен режим за транспортна фирма. Оказа се, че ако си сложа пазач, който да охранява фермата, трябва да регистрирам фирма и за охранителна дейност. Така с всяка изминала година нещата се усложняват.    

Осигурявате работа на 20 души, ще се отразят ли ниските изкупни цени на работната ръка?
Осигуряваме работа на 20 души – голяма част, от които са от селото. Специалистите сме наели от Плевен. Вероятно ще се наложи да се разделим с някои от тях или да ги пуснем в неплатен отпуск. Перото работна заплата е доста сериозно. Работя с доста хора и за мен е важен социалният елемент – защото 50% от жителите на село Горна Митрополия са безработни. Ако ситуацията обаче продължи, може да се стигне до съкращения.

Гледайте ВИДЕО РЕПОРТАЖ по темата във Фермер.БГ TV:



 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!