Според разписаното в регламента за директните плащания - Регламент 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., чл. 37, ал. 2, преходна национална помощ може да бъде предоставена на земеделски стопани в секторите, по отношение на които през 2013 г. е била предоставена такава помощ, а конкретно за България и Румъния — допълнителни национални директни плащания. 
 
 
Както Агри.БГ вече писа, преходната национална помощ (ПНП) преповтаря допълнителните национални директни плащания, които страната ни предоставяше в предишния програмен период. Условията за предоставяне на ПНП трябва да са идентични с тези, които са били разрешени през 2013 г.
 
Една от схемите, заложени тогава от българската държава, е Схема за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ). 
 
Необходимо е да отбележим, че необвързаното с производство плащане се базира на определен референтен период в миналото. За тютюна това е периода 2007-2009 г. 
 
Това означава, че по схемата за преходна национална помощ за тютюн, пари получават само тези производители, които са отглеждали културата през 2007 – 2009 г. Те са произвели  определени количества, които след това са премирани. Въз основа на тези количества на всеки един производител се определя индивидуална квота, на база на която се изчислява сумата, която получава по ПНП.
 
Според данните, които министерството на земеделието предостави на Агри.БГ, от 2014 до 2017 г. са оторизирани общо 374 880 712 млн. лв. по Схемата за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ). 
 
Справка в Аграрния доклад показва, че през първата година на изплащане на пари по тази схема – 2014 г., в България 17 572 ха са били засети с тютюн. Тогава броят на бенефициентите по схемата е бил 41 789, а парите, оторизирани за тази кампания са 107 520 942 лв.  
 
Оторизирани суми по Схема за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ)
 
Всяка година парите по схемите за преходна национална помощ намаляват с 5 процента – такова е условието, поставено от Брюксел. 
 
Брой на бенефициенти по Схема за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ) 
 
Според Закона за тютюна и тютюневите изделия, чл.4, ал.2 тютюнопроизводителите (...) се вписват ежегодно в срок до 31 март в публичен регистър на тютюнопроизводителите в Министерството на земеделието, храните и горите.
Данните в него са публични, но ги няма онлайн. Затова поискахме от министерството да ни предоставят броя на регистрираните производители на тютюн от 2015-а до 2018-а година. 
 
Така, общата картина от 2014 г. насам в сектор „Тютюн“ в числа изглежда по следния начин: 
 
Прави впечатление, че броят на регистрираните производители на тютюн има резки амплитуди. Вероятно обяснението се съдържа в това, че в регистъра се вписват само тези, които са сключили договор с изкупвачи (чл.4, ал.2 от Закона за тютюна и тютюневите изделия).
 
Това означава, че има голям брой производители, които е вероятно да не се вписват в регистъра само, защото не са сключили договор. Причините може да са много – лоша реколта, слаб интерес от страна на изкупвачи или нещо друго. Отворен остава въпросът какво се случва с тези производители и произведеното от тях количество тютюн.
 
По данни на министерството през 2018 г. регистрираните тютюнопроизводители са  6775 броя. От ведомството допълват, че в момента се правят проверки и допълнителни калкулации, като плащането по схемата предстои. Миналата година то беше направено през април.  
 
В същото време е напълно възможно част от производителите сега, ако са започнали да отглеждат тютюн  след 2009 г., да не са допустими по схемата, тъй като не са произвеждали в референтния период и нямат количества тютюн, на база на които да се изчисли тяхната помощ.
 

Какви изводи могат да се направят? 

 

Средно по 41 450 бенефициенти имат право да кандидатстват по схемата за преходна национална помощ за тютюн, а реално една съвсем малка част от тях отглежда културата. 
 
Според данните от 2016 г., броят на бенефициентите е 41 403 и се е покачил спрямо предходната година, а броят на регистрираните производители на тютюн е 6110 и също се е покачил спрямо 2015-а година. 
 
Ако приемем, че няма нови тютюнопроизводители, които да са започнали дейност след 2009 г., тогава бърза сметка показва, че само 14,75 процента от всички имащи право на подпомагане по схемата за кампания 2016, са били реални производители на тютюн. Това е един от всеки седем бенефициента. 
 
Сумата, оторизирана за тази кампания е 89 236 655 лв.  С уговорка, че няма публични данни кой колко е обработвал през референтния период,  приемаме хипотезата, че всички имат равни количества, тогава ако тази сума се разпредели на всички бенефициенти, те получават по 2 155 лв. за цяла година труд, което е по 179,60 лв. на месец. 
 
Какво щеше да е положението, ако беше възможно тази сума да се дава само на реалните производители на тютюн -  тези 6 110, регистрирани през  2016-а година. Те щяха да получат по 14 605 лв. за цяла година труд, което разделено на 12 месеца е една прилична заплата – 1217 лв. 
 
Ако тази хипотеза се наложи върху парите за предишната година, сумата, която 2 164 регистрирани производители биха взели, щеше да е 43 277 лв. Или 3 606 лв. месечно. Реално обаче всички 41 288 бенефициенти са взели общо 93 651 999 лв., което ако приемем, че имат близки количества произведен тютюн през референтния период, означава по 2 268 лв. за цялата 2015 г.
 

Защо има разлика между броя на бенефициентите и на регистрираните производители?

 

В първия вариант на Наредба № 2 от 21.02.2012 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане условието за подпомагане за тютюн пише: Право на национални доплащания за тютюн имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през който и да е година на референтния период 2007 – 2009, който е изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и продължават да извършват земеделска дейност. 
 
От друга страна в Наредба 3 от 2015 г., в чл. 37 е записано: 
 
Допустими за участие в схемата за преходна национална помощ за тютюн са земеделски стопани, които продължават да извършват земеделска дейност и са запознати, че това изискване се приема за изпълнено, когато към момента на подаване на заявлението или на плащането на помощта: 
 
1. са регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (ДВ, бр. 10 от 1999 г.) или в база данни за производителите на тютюн,
 
и/или
 
2. са собственици на селскостопанско животно, животновъден обект с поне едно животно
 
и/или 
 
пчелно семейство, регистрирани в Системата за идентификация и регистрация на животни (СИРЖ) на Агенцията по храните. 
 
и/или
 
3. са регистрирали правно основание по чл. 41, ал. 1 ЗПЗП за най-малко 0,1 ха.
 
Добавят се още три възможности за получаване на преходна национална помощ за тютюн, които обаче въобще не изискват земеделският производител да отглежда тази култура. Той може да има една коза, един кошер или да има регистрирано правно основание върху минимум един декар земеделска земя, която може да е пасище, овощна градина или да е засадена с картофи. 
 
Държавата дава пари от националния бюджет на хора, които в момента не са производители на тютюн и не се знае в каква степен допринасят за хранителната сигурност на  страната. На практика това необвързано с производство плащане води до пропуснати ползи за реалните производители на тютюн.
 
Позицията на министерството на земеделието е да се запази тази или подобна на нея помощ с национални средства. Това създава вероятност за ситуация, която да е в ущърб не само на реалните тютюнопроизводители, но и на всички останали земеделски производители, защото в процеса на преговори за новата Обща селскостопанска политика не се знае какви отстъпки ще бъдат направени, за да се запази тази помощ.